Метаморфозите на антикорупционния закон "Кунева" доведоха до версия 2.0 Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество [2] (версия 1.0 [3] бе отхвърлена в пленарна зала през септември 2015).

Законопроект 2.0 бе гласуван на първо четене на 13 април 2016 г. И дотам, законът изчезна...

Така се разви държавната антикорупционна политика за малко повече от година. Всъщност тя пострада от фокуса и вглъбяването само в един закон. Трябваше да си говорим откровено за обществените поръчки. За постиженията на превантивните антикорупционни органи. Така например наложените само от председателя на КПУКИ между 2011 и 2016 санкции са в размер на 2 003 316,18 лв[4]. Трябваше да говорим за ценности, образование и да дадем старт на антикорупционната просвета. Апропо Италия е една от държавите, в които се въвеждат такива училищни обучения чрез казуси, изкуство и ролеви игри[5]. Вместо фокус върху анонимността на сигналите трябваше да се обърне внимание на защитата на подаващите сигнали – whistleblowers (трудно заменяема чуждица, най-общо означаваща вътрешен за институцията разобличител на неправомерни практики). Не-анонимността така или иначе е въпрос на време.

Антикорупция на практика: да разрушиш кариерата си или да постъпиш правилно

Андреа Францозо, който разрушава кариерата си, за да постъпи правилно.

Колко такива хора познавате? Аз познавам един, само че не е българин, а италианец. Казва се Андреа и никога няма да забравя думите му, че е по-лесно да бъдеш герой, отколкото добър гражданин. От него знам, че животът на хората, които изобличават корупционни практики, се обръща на 180 градуса. През 2015 г. Андреа работи като вътрешен одитор във Ferrovie Nord Milano, една от двете най-големи компании за жп транспорт в Италия. В хода на своя проверка той разбира, че президентът на компанията и семейството му ползват държавни пари за лични цели години наред: парфюми, кучешки фризури, вечери с политици и съдии, онлайн покер, онлайн порно... Това са само част от заниманията, в които са инвестирани над 600 000 евро от парите на данъкоплатците. След като представя заключенията си на компанията, Андреа бива учтиво помолен да промени доклада си. Той не го прави. Отива в полицията. Негов личен избор е да представи неанонимно злоупотребите, на които се е натъкнал. Президентът на компанията е обвинен в измама и незаконно присвояване и подава оставка. Процесът срещу него започва през март т.г. и все още продължава. Андреа остава на работа, но се превръща в persona non grata. Колегите го отбягват, месеци наред почти нищо не му се възлага. Андреа запълва работното си време с четене на книги и новини. Класически механизъм да те заставят сам да напуснеш. Вместо възнаграден за доблестта си, той е наказан и в крайна сметка, на 3 октомври 2016 г. е принуден да напусне работа. Остава безработен. Разобличителят носи стигма, той не е приветстван за делата си, за онези отвътре (и много отвън) той е "предателят", онзи който разваля комфорта.

"Знаете ли, усещанията ми се променят: понякога ми е тежко, чувствам се разочарован, в други моменти съм уверен и изпълнен с енергия, защото знам, че постъпих правилно. Ако и сто пъти се върна назад, пак бих направил същото", казва Андреа.

Ами сега

Ще ми се да знам, че в настоящия антикорупционен проект на правосъдното министерство са помислили за това. Защитата на разобличителите не може да бъде подпъхната в няколко члена. Тя изисква политическа отговорност, понеже както управлението, така и корупцията се прави от хора, чрез хора и за хора[6]. Всъщност няма как да знам, тъй като каченото в strategy.bg[7] е някакъв странен консултативен документ, каквото и да означава това. Несериозно е една институция да очаква коментари на база скелет на законопроект. Отстрани изглежда, че Министерството на правосъдието или не е убедено в качеството на законопроекта и е на фаза довършителни ремонтни дейности, или съдейки по горчивия опит на Кунева, ще опита да прокара угоден и компромисен проект.

Очакваме Министерството на правосъдието да изпълни задължението си по Закона за нормативните актове, като публикува на интернет страницата си пълния текст на законопроекта (чл. 26, ал. 2 и ал. 3). В противен случай приемаме, че министерството заобикаля закона. А това не бива да се случва точно с онзи закон, който се зове антикорупционен.

________________________

[1] Вж. т.1. Цели и принципи на Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015 – 2020 (стр. 2 от 18): http://anticorruption.government.bg/downloads/--2015-08-16-08-54-55--%D0%9D%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%9E%D0%9D%D0%90%D0%9B%D0%9D%D0%90%20%D0%A1%D0%A2%D0%A0%D0%90%D0%A2%D0%95%D0%93%D0%98%D0%AF.pdf [2] Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, тогава предоставен за обществено обсъждане: http://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1999 [3] http://parliament.bg/bg/bills/ID/15451/

[4]Годишен доклад за дейността на КПУКИ за 2016: http://www.cpaci.bg/documents/cpaci_annual_report_2016.pdf [5] Повече за проектите и усилията на Transparency International Italy: https://www.transparency.it/educazione/ [6] Перифраза на прочутата фраза на Ейбрахам Линкълн: Government of the people, by the people, for the people, shall not perish from the Earth.

[7] http://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2765

Във видеото на Riparte il futuro можете да видите разказана накратко историята на Андреа:

Фотограф: Надежда Чипева