Една държава не бива да си позволява да поддържа и да се примирява с наличието на гета на своя територия. Либертарианците и някои други разновидности на либералния мироглед оставят отговорността за съществуването на гетата изцяло на обитателите им. Съседни вляво от тях либерални направления отиват в другата крайност - непрекъснато винят държавата и "непросветеното мнозинство" за наличието на гета и за антагонизирането на отношенията между хората вън от и вътре в тях.

Свободният отговорен живот на индивида в едно либерално устроено общество изисква личностна еволюция, достигаща до устойчиво формирана модерна личност. Там, където мнозинството от населението остава на равнището на традиционното колективно съзнание отпреди модерния свят, там демокрацията или е често ограничавана от авторитарни практики, или е фасадна - прикриваща реално подчинение на традиционните общности от техните кланови и/или престъпни лидери, или държавата и политическите партии предприемат специални мерки и процедури за организирането на тези традиционни общности в колективни участници в един субституиран - опосреден, политически демократичен процес.

Днес в България имаме фасадна демокрация, в която наред с всички други преки и все по-арогантни нарушения на правата на гражданите имаме и устойчиво неформално сътрудничество между корпоративно-политическата олигархия, от една страна, и циганските барони от гетата, от друга.

Протестите от страна на левичарите правозащитници допълнително допринасят за удобното маскиране и утвърждаване на този брутален алъш-вериш между главатарите на гетото и главатарите на олигархията. Защо? Защото правозащитниците вопият за невъзможни неща - за оставяне на мира на незаконното строителство във и около гетата, създават чувство за вина на обикновените хора, които често са потърпевши от наличието на гето и не правят почти нищо за разобличаване на робовладелския "обществен строй", който цари в гетото.

Слушайте, гетото няма да го премахнем с илюзиите за "свободен избор". Трябва да има необходим избор - и за тези в гетото, и за тези извън него. Само така могат да се смекчат и постепенно да се преодоляват враждебните установки на едните към другите, на хората във и извън гетото. И още нещо - трудът не е доброволен. Доброволен е само ако не висиш на социалната помощ на държавата, т.е. на обществото. Щом висиш, като ти дадат работа - работиш.

---------------

Новите варвари

Цивилизацията е там, където хората са любезни

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Клуб Z"

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Хиляди години преди да стане модерно да се говори за "реч на омразата", хората много добре са знаели нещо много важно. А именно, че бруталното говорене рано или късно брутализира нравите и оттам – вкарва насилие и жестокост в отношенията между хората. Никак не е случайно, че думата, с която Аристотел обозначава "гражданин" – политес, днес означава на френски, "учтивост". Не е случайност и това, че коренът на думата цивилизация (civilization) – civil, на джентълменски английски означава "любезен".

Колкото по-висока е степента на цивилизованост, толкова по-учтиви са нравите. "Бихте ли бил така любезен, ако не Ви притеснява..." не е възможно да се случи, като обрат на речта, там, където не съществува цивилизация. В такива места, вместо горецитираната любезност има: "Дай! Марш! Действай, бе!" И обратно: колкото по-малко учтиви стават нравите, толкова по-бързо цивилизацията пропада надолу към варварство.

Днес целият свят е в подобна спирала надолу, но в България нещата се случват с рекордна скорост. Сякаш оня ден се възмущавахме от първите ругатни във вестниците, а днес вече през ден гледаме как едни хора бият други хора: як младеж млати възрастна жена пред камера; други яки екземпляри бият девойки, защото са със забрадки; трети процеждат презрително "от мангал помощ не ща", след което следва масов търкал; четвърти мачка слепци в курорт - обект на ЮНЕСКО. А виден политик и днешен вицепремиер дърпа, бута и попържа, пак пред камера, жена на възрастта на майка си.

Цивилизацията, уважаеми, това е там, където хората са толкова любезни един с друг, та хванатият от гората дивак да си каже: "Тия са нек’ви педали..." Ако обаче се откажеш от тази любезност – ставаш точно като хванатия от гората дивак. А накрая той и теб ще набие, защото е по-силен на този терен, какъвто щеш да си консерватор-либертарианец-патриот-православен-русофил-тръмпист.

Не пей прочее дитирамби на силата, защото винаги ще се намери някой по-силен от теб, който да те попилее от бой. За да избегнат това надпреварване по сила, древните са измислили цивилизацията – управлението на слабите, просветените и добре възпитаните.

-----------

Хляб наш насъщен

Не трилър, а сапунка

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Фотограф: Цветелина Белутова

Заветният ден дойде - последният епизод от сериала, замислен като завладяващ трилър за спасението на малкия (източен) потребител от могъщите (западни) корпорации, бе предаван "на живо" по телевизията. Вярно, кой знае какъв съспенс нямаше, понеже развръзката беше предварително известна. Въпреки това широката публика е напълно удовлетворена. Защото, както ѝ бе обещано, получи "потвърждение" на собственото си усещане, че е жертва на коварна измама.

Точно месец по-рано, с характерния си вид на човек, уморен от денонощна борба с проблемите, премиерът възложи на министрите си да са "неотстъпчиви и безкомпромисни" по темата за качеството на храните. Положението, по думите му, е "недопустимо и обидно" като по "времето на апартейда" - "за едни храните в Европа да са с едно качество, а за Източна Европа и за тези пазари - с друго качество, и то по-лошо, което уврежда здравето".

По-внимателният поглед върху изнесените данни говори, че тези обобщения, както и внушенията на премиера, направени месец по-рано, имат много малко общо с действителността. Първо, сред цялата шумотевица се изгуби и без това бегло споменатото заключение на специалистите, че всички изследвани храни не "увреждат здравето", а са "абсолютно безопасни за консумация". Второ, никой никого не мами и не подвежда. Напротив, всичко е коректно изписано на етикетите и съответства на реалното съдържание.

Трето, внушението за "по-лошо, второ качество" категорично не отговаря на истината. Вярно, има установени разлики в съдържанието, но те не са в "почти всички продукти", а в 7 от изследваните 31. Дали това е много или малко, е въпрос на преценка. По-важно е да се каже, че няма нито една "шокираща" или "фрапираща" разлика.

Така или иначе ситуацията с качеството в българската проверка изглежда несравнимо по-добра, отколкото в словашката. Това сравнение обаче бе спестено на българската публика. Спестена бе и информация за производителите (дали например избраните стоки от една марка са от една и съща страна, завод, серия). Така обявените резултати от българската проверка са като цяло подвеждащи и въобще не доказват направения извод за "двоен стандарт". И с голяма доза сигурност може да се каже, че извършена по същия начин проверка ще даде подобен резултат в която и да било страна в Европа. А може би и на различни места в една и съща страна.

Но поради лош сценарий и слаби изпълнители българският сериал за храните се оказа не завладяващ трилър, а пошла сапунка. С пропагандна цел в две посоки. От една страна, демонстрираш загриженост за хората, много от които и без това са убедени, че са прецакани. От друга страна, отклоняваш вниманието. Защо премиерът се присети да ни занимава с качеството на храните точно в онова съботно утро, можем само да гадаем. Но едно е ясно - "двойният стандарт" при храните помага да се забрави за другите стандарти, при които е истинското изоставане на България.