Сега хората над четиридесетте с наслада си спомнят времето на "скъпия Леонид Илич", Андропов и Черненко като за най-хубавите години в живота си. А в тези години образът на "строгия, но справедлив вожд на народите" се възприемаше не като алтернатива, а като призив за борба срещу сенилната брежневска реалност, в която нямаше нищо освен опашки за месо и чудовищна скука. Оглеждайки се назад, сега разбирам, че нарастващата популярност на Сталин стана предвестник на краха на СССР.

В последното социологическо проучване на центъра "Левада" за втори пореден път генералисимусът е на първо място в списъка на най-популярните личности в историята на Русия. Така смятат 38 процента от руските граждани. Второто място си поделят Путин и Пушкин с 34 процента. Президентът значително е подобрил своя рейтинг и се доближава плътно до Сталин. Въпреки това един от най-големите мерзавци в световната история си остава най-великият човек в очите на руснаците. Човек се изкушава да направи паралел със застоя по времето на Брежнев и да каже: "Добре. Това е признак на идващия колапс на сегашната система." Такава беше и първата ми реакция. Но после са замислих и схванах, че всичко е по-различно, отколокото преди 40 години. Тогава личността на Сталин беше обвита в мълчание. Всяко споменаване на името му в партийната преса или появата му на екрана в киноепопеята "Освобождение" и в знаменития сериал "17 мига от пролетта" ставаше предмет на бурно обсъждане. Да похвалиш Сталин означаваше да покажеш своята опозиционна нагласа и враждебност към тогавашната система.

Днес с усилията на различни шефове на държавната пропаганда, действащи по указание на Кремъл, образът на диктатора е разпространен почти както по негово време. Той е нужен на Путин - вождът аскет, комуто прощават всичко и с неговото име на уста отиват в бой. Той е символ на държавата, на която гражданинът е длъжен да прощава всичко и заради която е готов да пожертва всичко. И ако съдим по рейтинга на "Левада", това е правилно изчисление. Перифразирайки знаменития лозунг ог 30-те години на ХХ век, можем да кажем, че Путин - това е днешният Сталин. Разбира се, без концлагерите, шестдневната работна седмица и плътно затворените граници.

Премахването на историческата памет се оказа най-ефикасният метод на авторитарно управление. Малко хора искат да си спомнят жертвите. Още по-малко пък искат да научат имената на палачите. Много по-просто е човек да не мисли за това и да живее с надеждата за един вожд, около когото народът може да се сплоти. Един вожд, който ще те защити и утеши. Затова Сталин още дълго ще бъде с нас. Ако перифразираме Гогол: "Сталин е приятен във всяко отношение!"

------------

House of Cards

С Тръмп САЩ могат да се окажат в неочаквана война

От коментар на Стефан Попов за "Дневник"

Фотограф: Carlo Allegri

Все по-трудно става да се коментира Тръмп като президент. Каквото и да решиш да анализираш в политиките му, той те е изпреварил с поредна Туитър тирада, която няма как да бъде подмината. Още повече управлението на Тръмп се оказва главно шум и почти нищо отвъд шума.

Новият голям скандал надхвърля всичко, изстреляно досега в Туитър. Тръмп, пак лично, спонтанно и непредвидимо изпраща гневен картечен откос към водещите в Ен Би Си Мика Бжежински (дъщеря на наскоро починалия Збигнев Бжежински) и партньора й Джо Скарбъроу. В туита се говори за "онази лудата Мика, с ниското IQ", на която, продължава туитът, "лицето още кървеше от фейслифта".

Републиканските кръгове продължават отчаяно да настояват на разликата между президент ексцентрик и политическия дневен ред. Наглед това е разумна позиция, но възможна ли е? Поради особеното положение на САЩ, особено след Втората световна война, такава нагласа не е реалистична. САЩ дават десетилетия наред глобален стандарт за поведения в широк спектър. Той включва интернационализация на американски традиции като защита на правата, свободна търговия, опосредяване и превантивно решаване на конфликти чрез споразумения и институции, интернационализация на върховенство на закона и пр. Тази характерна англосаксонска програма има съмнителна приложимост, ако зад нея не стои либерална суперсила, в случая САЩ.

Това условие има поне три взаимно свързани измерения. Първо, САЩ в буквален смисъл са военна и икономическа суперсила, която няма аналог в света. Второ, САЩ са либерален играч, който по принцип разбира (но по принцип, с неизбежните изключения), че има интерес да се самограничава, ползвайки ресурсите си превантивно, на първо място за гарантиране на мира, а оттам и търговския обмен, от който самата тя има най-голям интерес. Трето, двете първи условия се комбинират и дават безпрецедентния авторитет, който САЩ имат на международната сцена, главно след 1945 г.

Има ли шанс такава дългосрочна програма да остане незасегната, ако се допусне президентът на САЩ бъде раздвоен на сериозна политика и неприемлива персона? Реалистично ли е светът да приеме, че персоната и политиката са две отделни неща? Шанс за подобно раздвоение няма. Понесените вреди ще трябва да се оправят много години, ако изобщо се оправят.

Тенденцията в последните 5-6 месеца е институцията на президента да се вижда като временно отклонение от приемливото. Но тази палиативна нагласа не помага нито на САЩ, нито по-тясно на Републиканската партия. Въпросите за политиките на новата администрация се отместват и на тяхно място застават страховете какво безумие може да случи, ако стилът на личното поведение се пренесе в зоната на сериозните решения, за каквито президентът има пълномощия. Така цялото отговорно наблюдение на президентската институция постепенно преминава от фазата на шок към напрегнато очакване какво предстои да се случи.

По този начин не просто персонално Тръмп е неуместен като президент. Той е в много по-сериозна степен политическа заплаха, независимо че републиканските лидери продължават да отместват във времето повдигането на въпроса за неговата негодност. Неслучайно в последните два-три месеца расте броят на кошмарните сценарии за въвличане на САЩ в абсурдни войни по неконтролиран, спонтанен начин, който отговаря на личното поведението на Тръмп.

----------------

Делото срещу бившия военен министър

Прокуратурата изпълни указание на Решетников

От коментар на бившия посланик в Русия Илиян Василев в неговия фейсбук профил

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Нали уж беше да няма война между институциите, пък нападна пряко Цветанов? Всъщност ако не бяха медиите, които са длъжни да му дават институционална трибуна, нещата, които той казва, са доста плоски и дори махленски.

Няма нормален човек в тази държава, който да отдава ревностната подкрепа на Радев за "Грипен" на любовта му към шведската индустирална култура. Генерал Събев, който е отговарял за оперативното управление във ВВС, посочи вероятната причина Русия да предпочита грипените - т.е. по-малкия боен опит и значително по-малкия радиус на бойни действия - 900 км срещу 1600 км.

Това, че прокуратурата изпълни указанието на Решетников да отправи, скалъпено от Радев, обвинение към единия от тримата, неприемливи за Кремъл политици на върха в България - Ненчев (другите са Плевнелиев и Митов), е вън от съмнение. Но той самият трябва да си даде сметка, че неговата лична политическа оценка за Ненчев няма никаква стойност в съда. Независимостта му като свидетел е тотално компрометирана в светлината на последните му изяви и пост, който заема.

Каква защита има срещу тезата, че е критикувал Ненчев по политически причини, за да се издигне и да спечели номинация за президентския пост като кандидат на БСП? И най-вече епитетите и квалификациите издават липса на задълбочени и силни аргументи, да не говорим за стил, говорят за махленски и по-скоро казармени навици. Какво прави Радев, ако и когато Ненчев бъде оправдан? С тази битка той влезе във властта, с нея може и да излезе.