Мнения Daily - Разрушението няма нужда от съдържателни аргументи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Разрушението няма нужда от съдържателни аргументи

Мнения Daily - Разрушението няма нужда от съдържателни аргументи

И още: Лицемерието убива проекта на Европа; Мигрантите са бомба и фитилът вече е къс

5175 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Какъв по-мощен аргумент - народът не харесва паметника, защото е грозен.

Махането на паметника пред НДК

Разрушението няма нужда от съдържателни аргументи

От коментар на Петя Владимирова за "Дневник"

3 юли 2017 г. Огромен кран в дъждовната сутрин до паметника "1300 години България" на Валентин Старчев пред НДК - след малко започват да свалят металните релефи от порутената конструкция, за да ги запазят. Общината по-късно ще съобщи, че демонтажът е започнал, без да известяват за старта, тъй като не искали "да придават тържественост" на случая. Да, така пишеше - "тържественост".

Четири причини бяха най-често посочвани досега в полза на разрушаването:

- Съмнителна идейна, историческа и естетическа стойност

Достатъчно ли е това да бъде разрушен, ако въобще е вярно? Идейната и историческата стойност на паметника на съветската армия (ПСА) не е съмнителна, а е чисто невярна, просто лъжа е, но той няма да бъде разрушен по тази причина. Невярна е, защото съветската армия не е освобождавала България от никого, за да изразява българският народ конкретна признателност, както е написано на паметника. За естетическата стойност на ПСА приемам, че е съмнителна, но само толкоз.

- Заради паметника "1300 години България" е унищожен друг

Не е вярно. Тази легенда е удобна, за да придаде на разрушаването идея, че възстановява справедливостта на историята, без да си дават сметка възстановителите, че са като две капки вода с разрушителите от отречените времена. Мемориалните плочи в памет на 1-и и 6-и пехотен полк от войните за национално обединение не бяха на мястото на паметника "1300 години България", а до сградата на НДК, съвсем малко вляво в посока към ул. "Фритьоф Нансен". Това означава, че военният мемориал "1912 - 1918" можеше да бъде възстановен и без разрушаването на паметника "1300 години България" - моля да бъдем точни. И тъкмо повод да попитам - кога най-сетне паметните плочи от черен гранит с имената на загиналите войници и офицери в двете Балкански войни и в Първата световна ще бъдат върнати на мястото им?

- Паметникът е порутен

Абсолютно вярно. Всичко се руши. Включително паметниците. После вземаме за аргумент, че е порутен - благодарение на нашето безхаберие. Лицемерието е благородно.

- Паметникът е грозен

А сега де! Ей тука май е заровено кучето. Това грозилище ли било паметник, вика народът, а общинската власт с още по-благородно лицемерие се кълне във вездесъщия вкус за красиво и грозно: какъв по-мощен аргумент - народът не харесва паметника, защото е грозен. А какво е красив паметник?

Разрушението няма и никога не е имало нужда от съдържателни аргументи.

---------------

Юнкер извика това, което мнозина европейци мислят за ЕС - че кралят е гол.

ЕК срещу европарламента

Лицемерието убива проекта на Европа

От коментар на Веселин Желев за "Клуб Z"

Фотограф: HANNIBAL HANSCHKE

Днес политическата коректност претърпя зрелищен крах в своята светая светих - Европейския парламент. Самият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер скъса нейните окови и каза на малцината евродепутати, дошли за сутрешното пленарно заседание в Страсбург, това, което наистина мисли за тях: "Нелепи сте!"

Зад гневната му тирада имаше автентичен и праведен гняв: че в пленарната зала по негова преценка присъстваха 30-ина от общо 751 евродепутати, че мнозинството не ги беше грижа да заработват заплатите си от по 7000 евро, дневните от по близо 300 евро на ден, квартирните и самолетните билети, над 20-те хиляди евро на месец за сътрудници. Което е още по-лошо - че проявиха пренебрежение към темата на заседанието - изтеклото председателство на Съвета на ЕС на най-малката му страна - половинмилионната Малта.

Случаят е повод България да разглежда Юнкер като "мон ами", защото и ние сме и малки, и ни предстои председателство на ЕС. Председателят на комисията видимо разгневи председателя на парламента, италианеца Антонио Таяни, който му отвърна да смени езика и че парламентът контролира комисията, а не обратното. Но Юнкер (успешно) го контрира, че не вижда в залата достатъчно депутати, дошли да изпълнят контролната си функция.

На практика освен забавна схватка на живо видяхме как лидерът на една европейска институция оспорва легитимността на друга. Напук на договора на ЕС и на междуинституционалните споразумения Юнкер заяви на евродепутатите, че повече няма да участва в заседанията им в полупразна зала. Грижливо неизричаната обществена тайна е, че такива са почти всички заседания след 6 часа вечерта в Страсбург. Тогава евроизбраниците нагъват елзаски специалитети, обилно полети с местни вина и бира, по стотиците кръчми в града на Рейн.

Юнкер ще спечели пиар точки от скандалните си реплики. Той извика това, което мнозина европейци мислят за ЕС - че кралят е гол. Че лицемерието убива проекта на Европа, като отчуждава редовите европейци от него, като същевременно храни популисти и еврофоби. Когато преди почти три години тези евродепутати гласуваха кандидатурата му за председател на комисията, той им каза: "Ние сме Европа на последния шанс." Май не всички са го чули.

-------------

Имигрантите гарантират икономически растеж за сметка на демографска стагнация в ЕС.

Бежанската криза

Мигрантите са бомба и фитилът вече е къс

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Фотограф: Stefano Rellandini

Изминаха две години от кризата с голямата бежанска вълна от над 1.5 млн. души, която навлезе в Европа пеша през гръцките острови с логистичната подкрепа на международната организирана престъпност, на правителства, стараещи се да вкарат Европа в криза, и на "корпоративно-благотворителни" частни институции, преследващи реализация на определени глобални идеологически визии и стратегии. Първо поканата бе за Германия, но когато се оказа, че предизвикателството е непоносимо голямо, Европа бе призована да го сподели.

Оттук тръгна линията на разлом между големите западни страни - членки на ЕС, и практически всички източноевропейски страни, които не желаят да приемат големи общности мигранти от Близкия изток и Африка. Този разлом между Изтока и Запада на Европа заплашва да се окаже по-дълбок и по-значим дори от основното европейско разделение Север - Юг, което върви по линията бедност - богатство. На повърхността стои категоричният отказ на Будапеща, Варшава и други столици да приемат разпределителните квоти. В дълбочина обаче основният проблем е за какви квоти наистина става дума, за какъв период от време и за какви мащаби на външна миграция към Европа.

През последните две години нито ЕК, нито националните правителства на основните западноевропейски страни се отзоваха на предложенията, идващи от Изток, за разработване и прилагане на общоевропейска действаща система за сигурност по отношение на миграцията. Оградните съоръжения на границите на Европа и вътре в Европа се множат, но приказките за обща миграционна стратегия за сигурност си остават абстрактни и без последствия върху реалните институционални инструменти за управление на Брюксел.

Пазарът на труда в Западна Европа от десетилетия осигурява икономически растеж за сметка на имигрантска работна ръка в условията на демографска стагнация на Стария континент. Нарастващи дялове на общественото мнение отхвърлят тази практика и политически се радикализират, но елитите на статуквото заобикалят тихомълком тяхното мнение. Когато не висят на щедрите социални помощи в Европа, имигрантите допринасят за икономическия растеж и печалбите на корпорациите в приелите ги страни, но сметката на имигрантските гета, религиозната радикализация, социалните плащания и всички други аспекти на тъмната страна на мултикултурализма се плащат от обикновените европейски граждани. Това е бомба със закъснител и фитилът вече е много къс.

Чудно ли е тогава, че поляци, унгарци, чехи и българи не желаят да инсталират подобна бомба в своите страни? Въпросът не е само политически - той е и морален, и определени свръхпрогресивни среди отказват да видят това.

Какъв по-мощен аргумент - народът не харесва паметника, защото е грозен.

Махането на паметника пред НДК


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    wanderer avatar :-|
    wanderer

    "но сметката на имигрантските гета, религиозната радикализация, социалните плащания и всички други аспекти на тъмната страна на мултикултурализма се плащат от обикновените европейски граждани."

    Не мога да повярвам, че го е написал Огнян Минчев!

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Като разбрах че най-сетне бутат тази грозотия от пъпа на София ми се оправи иначе тежкия ден! Страхотна и закъсняла новина! Трябваше му повече тържественост даже!

    Остава и съветската армия да махнем и може да спрем да говорим за софийските паметници с неприязън.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Поради горепосочените причини политкорекността е изключително вредна за обществото! Политкоректността създава расизъм, защото циганската престъпност (например) е реална и трябва първо да се нарече с името си, за да се вземат някакви конкретни мерки.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Когато не висят на щедрите социални помощи в Европа, имигрантите допринасят за икономическия растеж и печалбите на корпорациите в приелите ги страни, но сметката на имигрантските гета, религиозната радикализация, социалните плащания и всички други аспекти на тъмната страна на мултикултурализма се плащат от обикновените европейски граждани. Това е бомба със закъснител и фитилът вече е много къс."

    Удивен съм, че Капитал е допуснал подобна откровена истина по отношение на мигрантите в своята страница! Да не би да сменяте редакционната политика?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK