Дълг на главния прокурор е да реформира прокуратурата, а не съда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дълг на главния прокурор е да реформира прокуратурата, а не съда

Дълг на главния прокурор е да реформира прокуратурата, а не съда

Още за функционалния анализ на "независимите органи на съдебната власт"

8686 прочитания

© Надежда Чипева


Здравка Калайджиева е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (1 май 2008 – 1 март 2015 г.). Адвокат в Софийската адвокатска колегия в продължение на 28 години.

Основател и член на управителния съвет на "Български адвокати за правата на човека".

В края на миналата седмица главният прокурор Сотир Цацаров изненадващо предложи на ВСС да поиска извършване на структурен и функционален анализ на съдилищата и на модела за разследване у нас. Тази инициатива на главния прокурор е твърде смущаваща.

Ясно е, че "моделът на разследване" е подчинен на прокуратурата и поради това няма пречки самата тя да извърши неговия структурен и функционален анализ. Според конституцията прокуратурата "може да извършва разследване", "ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане". Впрочем главният прокурор наскоро представи такъв критичен анализ за дейността на разследващите органи на МВР пред висшия състав на това ведомство.

В какво качество обаче, по какви съображения и с каква цел главният прокурор предлага на ВСС да поиска и структурен и функционален анализ на съдилищата, които (надявам се) не са му подчинени? Нима съдилищата не са в състояние и не анализират своите функции, структура и ефективност?

Изглежда, въпреки препоръките на Европейската комисия и решенията на Европейския съд по правата на човека главният прокурор счита, че негов дълг е да реформира съдилищата, а не прокуратурата.

След многобройни критични доклади за напредъка на България в обещаната реформа на съдебната система и в частност на прокуратурата през 2015 г. българската държава (не без съгласието на главния прокурор) поиска от Службата за подкрепа на структурните реформи към ЕК техническа помощ да извърши функционален и структурен анализ на тази институция. Анализът беше публикуван през 2016 г. Част от изводите се основаваха на решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за неефективното разследване и липсата на гаранции за отчетност на прокуратурата, с които тя благоволи да се запознае. Анализът съдържаше редица препоръки, които бяха отразени и в последния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. Вместо дългоочакваното им обсъждане от Висшия съдебен съвет главният прокурор на републиката изненадващо предложи на съвета да разгледа въпроса за подобен "независим анализ на структурния и функционалния модел на съдилищата и на действащия модел на разследване".

За фундаменталната разлика между съда и прокуратурата

Макар конституцията да възлага на съдебната власт да "защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата", тя овластява единствено съдилищата да "правораздават", т.е. да постановяват окончателни и задължителни за всички решения по граждански, търговски и административни спорове и да се произнасят по внесените от прокуратурата обвинения за престъпления. Това означава, че съдилищата имат последната дума (ако, разбира се, някой им я даде). Макар и все по-често да чуваме заплахата, че някой ще бъде "предаден на прокуратурата", по конституция тя "следи за спазване на законността, като привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер". Това са накратко основните разлики във функциите на съдилищата и прокуратурата.

През 2006 г. ЕСПЧ постанови решение по делото "Злинсат СПОЛ срещу България", в което отговори на въпроса дали прокуратурата може да се счита за орган, натоварен да изпълнява функции на съдебен орган. Делото е по повод действията на прокуратурата по спиране на изпълнението на договор за приватизацията на хотел "Горна баня", довели до невъзможност на приватизатора да влезе във владение на имота и да го управлява в продължение на няколко години. Тъй като спорът очевидно засяга гражданскоправни интереси, но е изцяло в ръцете на прокуратурата, съдът в Страсбург припомня, че в този период засегнатото дружество е следвало да има достъп до съд, който да упражни пълноценен контрол върху действията, които го засягат, и да се ползва от процедурните гаранции за справедлив съдебен процес. Ето защо първото нещо, което съдът разглежда, е въпросът "дали участвалите различни нива на прокуратурата могат да се считат за съдилища, съответстващи на изискванията на чл. 6.1 от конвенцията (който регламентира справедливия процес пред независим и безпристрастен съд)... независимо от тяхната роля в наказателното производство, където е ясно, че не могат". Отговорът на съда е, че прокуратурата не може да се оцени като независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6.1. Съдът се характеризира със своята съдебна функция – да решава въпроси от компетентността му въз основа на законови правила и процедури. Освен това той трябва да отговаря и на редица други изисквания – независимост, особено от изпълнителната власт, безпристрастност, продължителност на мандата, както и гаранции, предписани от следваните от него процедури".

В решението се отбелязва, че (за разлика от други системи) в България "Прокуратурата е независима от изпълнителната власт и прокурорите се радват на несменяемост и имунитет, на каквито и съдиите. Това обаче не може да бъде оценено като решаващо, тъй като независимият и безпристрастен съд се характеризира и с други основни черти като гаранциите на съдебната процедура, които в случая липсват".

ЕСПЧ стига до констатацията, че "прокуратура[та] разполага със значителна свобода да решава какво да предприеме, нещо, което едва ли е съвместимо с представите за върховенство на закона и правната сигурност, които са присъщи на съдебното производство... Вярно е, че тези решения са можели да се обжалват пред по-горните нива на прокуратурата. Те обаче са йерархично поставени над [въпросната] прокуратура и са неизменно част от същата централизирана система под общото управление на главния прокурор... В тази връзка съдът отбелязва, че вече е установил, макар и в различен контекст, че поради тази йерархичност подобни жалби до различните нива на прокуратурата не са ефективно средство за защита... Още повече процедурата по такова обжалване не е съпроводена от необходимите процедурни гаранции..."

ЕСПЧ се позовава и на решението си по делото "Асенов и други срещу България", където е намерил, че българските прокурори не могат да се считат за "служители, оторизирани от закона да осъществяват съдебна власт... тъй като могат впоследствие да участват в наказателното производство срещу лицето, чието задържане са потвърдили".

На практика "решенията, с които се разпорежда спиране на изпълнението на договора за приватизация и изваждането на "Злинсат" от хотела са извършени от прокуратурата по нейна инициатива, след което тя започва гражданско производство срещу същото дружество за анулирането на този договор. По тези причини тя едва ли може да се оцени като достатъчно безпристрастна", сочи съдът. "Същото е валидно и по отношение на по-горните нива на прокуратурата, които са потвърдили тези решения и по-късно са действали срещу дружеството в производствата пред съда. Простият факт, че прокурорите са действали като защитници на обществения интерес, не може да се цени като придаващ им статус на независими и безпристрастни играчи", сочи ЕСПЧ и заключава, че при тези обстоятелства "различните нива на прокуратурата не могат да се считат за независими и безпристрастни съдилища, които предоставят изискваните от [правото на справедлив процес] гаранции...", а техните решения е следвало да подлежат на всеобхватен контрол от съдебен орган.

В началото на 2008 г. българският данъкоплатец плати повече от 360 000 евро в изпълнение на решението на ЕСПЧ за справедливо обезщетение на засегнатото дружество. Оттогава изминаха почти десет години.

Макар визираните в решенията по делата "Асенов и други" и по "Злинсат" конкретни правомощия на прокуратурата да са вече заличени, много от възможностите ѝ да ограничава права (в значително дългия период) до приключването на наказателното производство и да осъществява неподлежащо на съдебен контрол продължително "привременно правосъдие" останаха. През тези години Върховният административен съд и Конституционният съд продължиха да окачествяват прокуратурата като "независим орган на съдебната власт", каквото и да означава това в светлината на извършения от ЕСПЧ анализ на негодността на тази институция да играе ролята на "орган, овластен да осъществява съдебни функции".

Нужно ли е в този контекст да се припомня, че "външният одит" на прокуратурата се наложи в отговор на системния и солидарен отказ на законодателя и главния прокурор да извършат реална реформа на правосъдието, с която да осигурят независимостта на съдилищата и отчетността на прокуратурата?

Наскоро при опит да постави на обсъждане възможни мерки за реформа на прокуратурата, от която все още зависи достъпът на гражданите до независим съд, председателят на Върховния касационен съд беше посъветван "да си гледа съда". Ако разделението на властите е основано на принципа "всяка жаба да си знае гьола", дали пък не е време главният прокурор да бъде посъветван да си гледа прокуратурата? Или пък искането му за външен функционален анализ на съдилищата е основано на принципа "тя наш’та се видя, сега да видим ваш’та и на комшийката"?

----------

Бележка на автора

Здравка Калайджиева е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (1 май 2008 – 1 март 2015 г.). Адвокат в Софийската адвокатска колегия в продължение на 28 години.

Основател и член на управителния съвет на "Български адвокати за правата на човека".

В края на миналата седмица главният прокурор Сотир Цацаров изненадващо предложи на ВСС да поиска извършване на структурен и функционален анализ на съдилищата и на модела за разследване у нас. Тази инициатива на главния прокурор е твърде смущаваща.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Браво Здравче, ти си следващия главен прокурор, само да не си забравиш дотогава принципите и опорните точки, че властта главозамайва и бързо сменя мислите от добро към зло...

  • 2
    glog avatar :-|
    glog

    Статията нещо е объркана. Авторът се чуди, защо Цацаров се меси в това, каква трябва да бъде съдебната част на работата на съдебната власт. Ами отговорът е ясен. Той се учи от съдията Лозанов, който пък даваше и дава съвети на Цацаров, как той трябва да работи като главен прокурор.

    На практика обаче това не е тяхна работа. Защото регламента го дава парламента. Той е, който трябва да реши законодателната основа на организацията, на извършването и на контрола на съдебните процедури. А те просто трябва да спазват тези закони и ако нещо в тях не е наред, да отнесат проблема в парламента за ново решение, като дадат обосновани предложения, какви трябва да бъдат промените. Без да занимават медиите, които и без това няма как да осигурят удовлетворяването на тяхното искане.

  • 3
    plebs avatar :-|
    plebs

    Нищо ново под слънцето. Капитал продължава със старите си щения - http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/02/19/2708333_a_poruchkite_v_sudebnata_sistema/ Желанието е, ако изобщо се разглежда нещо, да се разглеждат конкретни казуси, а не принципни въпроси за функционалността. За тях прегледът на европрокурорите се характеризира с "Няма проблем, ще ви удавим с глупости". Цитата е от дадения линк. Анализ на съда от европейски съдии има опасност да констатира, че целият съдебен процес, и прокурорската, и съдебната фаза, са силно формализирани и затова безрезултатни. Каквото е заключението на европрокурорите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK