С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 19 юли 2017, 8:00, 8232 прочитания

Дълг на главния прокурор е да реформира прокуратурата, а не съда

Още за функционалния анализ на "независимите органи на съдебната власт"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Здравка Калайджиева е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (1 май 2008 – 1 март 2015 г.). Адвокат в Софийската адвокатска колегия в продължение на 28 години.
Основател и член на управителния съвет на "Български адвокати за правата на човека".
В края на миналата седмица главният прокурор Сотир Цацаров изненадващо предложи на ВСС да поиска извършване на структурен и функционален анализ на съдилищата и на модела за разследване у нас. Тази инициатива на главния прокурор е твърде смущаваща.

Ясно е, че "моделът на разследване" е подчинен на прокуратурата и поради това няма пречки самата тя да извърши неговия структурен и функционален анализ. Според конституцията прокуратурата "може да извършва разследване", "ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане". Впрочем главният прокурор наскоро представи такъв критичен анализ за дейността на разследващите органи на МВР пред висшия състав на това ведомство.


В какво качество обаче, по какви съображения и с каква цел главният прокурор предлага на ВСС да поиска и структурен и функционален анализ на съдилищата, които (надявам се) не са му подчинени? Нима съдилищата не са в състояние и не анализират своите функции, структура и ефективност?

Изглежда, въпреки препоръките на Европейската комисия и решенията на Европейския съд по правата на човека главният прокурор счита, че негов дълг е да реформира съдилищата, а не прокуратурата.

След многобройни критични доклади за напредъка на България в обещаната реформа на съдебната система и в частност на прокуратурата през 2015 г. българската държава (не без съгласието на главния прокурор) поиска от Службата за подкрепа на структурните реформи към ЕК техническа помощ да извърши функционален и структурен анализ на тази институция. Анализът беше публикуван през 2016 г. Част от изводите се основаваха на решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за неефективното разследване и липсата на гаранции за отчетност на прокуратурата, с които тя благоволи да се запознае. Анализът съдържаше редица препоръки, които бяха отразени и в последния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. Вместо дългоочакваното им обсъждане от Висшия съдебен съвет главният прокурор на републиката изненадващо предложи на съвета да разгледа въпроса за подобен "независим анализ на структурния и функционалния модел на съдилищата и на действащия модел на разследване".



За фундаменталната разлика между съда и прокуратурата
Макар конституцията да възлага на съдебната власт да "защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата", тя овластява единствено съдилищата да "правораздават", т.е. да постановяват окончателни и задължителни за всички решения по граждански, търговски и административни спорове и да се произнасят по внесените от прокуратурата обвинения за престъпления. Това означава, че съдилищата имат последната дума (ако, разбира се, някой им я даде). Макар и все по-често да чуваме заплахата, че някой ще бъде "предаден на прокуратурата", по конституция тя "следи за спазване на законността, като привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер". Това са накратко основните разлики във функциите на съдилищата и прокуратурата.

През 2006 г. ЕСПЧ постанови решение по делото "Злинсат СПОЛ срещу България", в което отговори на въпроса дали прокуратурата може да се счита за орган, натоварен да изпълнява функции на съдебен орган. Делото е по повод действията на прокуратурата по спиране на изпълнението на договор за приватизацията на хотел "Горна баня", довели до невъзможност на приватизатора да влезе във владение на имота и да го управлява в продължение на няколко години. Тъй като спорът очевидно засяга гражданскоправни интереси, но е изцяло в ръцете на прокуратурата, съдът в Страсбург припомня, че в този период засегнатото дружество е следвало да има достъп до съд, който да упражни пълноценен контрол върху действията, които го засягат, и да се ползва от процедурните гаранции за справедлив съдебен процес. Ето защо първото нещо, което съдът разглежда, е въпросът "дали участвалите различни нива на прокуратурата могат да се считат за съдилища, съответстващи на изискванията на чл. 6.1 от конвенцията (който регламентира справедливия процес пред независим и безпристрастен съд)... независимо от тяхната роля в наказателното производство, където е ясно, че не могат". Отговорът на съда е, че прокуратурата не може да се оцени като независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6.1. Съдът се характеризира със своята съдебна функция – да решава въпроси от компетентността му въз основа на законови правила и процедури. Освен това той трябва да отговаря и на редица други изисквания – независимост, особено от изпълнителната власт, безпристрастност, продължителност на мандата, както и гаранции, предписани от следваните от него процедури".
В решението се отбелязва, че (за разлика от други системи) в България "Прокуратурата е независима от изпълнителната власт и прокурорите се радват на несменяемост и имунитет, на каквито и съдиите. Това обаче не може да бъде оценено като решаващо, тъй като независимият и безпристрастен съд се характеризира и с други основни черти като гаранциите на съдебната процедура, които в случая липсват".

ЕСПЧ стига до констатацията, че "прокуратура[та] разполага със значителна свобода да решава какво да предприеме, нещо, което едва ли е съвместимо с представите за върховенство на закона и правната сигурност, които са присъщи на съдебното производство... Вярно е, че тези решения са можели да се обжалват пред по-горните нива на прокуратурата. Те обаче са йерархично поставени над [въпросната] прокуратура и са неизменно част от същата централизирана система под общото управление на главния прокурор... В тази връзка съдът отбелязва, че вече е установил, макар и в различен контекст, че поради тази йерархичност подобни жалби до различните нива на прокуратурата не са ефективно средство за защита... Още повече процедурата по такова обжалване не е съпроводена от необходимите процедурни гаранции..."

ЕСПЧ се позовава и на решението си по делото "Асенов и други срещу България", където е намерил, че българските прокурори не могат да се считат за "служители, оторизирани от закона да осъществяват съдебна власт... тъй като могат впоследствие да участват в наказателното производство срещу лицето, чието задържане са потвърдили".

На практика "решенията, с които се разпорежда спиране на изпълнението на договора за приватизация и изваждането на "Злинсат" от хотела са извършени от прокуратурата по нейна инициатива, след което тя започва гражданско производство срещу същото дружество за анулирането на този договор. По тези причини тя едва ли може да се оцени като достатъчно безпристрастна", сочи съдът. "Същото е валидно и по отношение на по-горните нива на прокуратурата, които са потвърдили тези решения и по-късно са действали срещу дружеството в производствата пред съда. Простият факт, че прокурорите са действали като защитници на обществения интерес, не може да се цени като придаващ им статус на независими и безпристрастни играчи", сочи ЕСПЧ и заключава, че при тези обстоятелства "различните нива на прокуратурата не могат да се считат за независими и безпристрастни съдилища, които предоставят изискваните от [правото на справедлив процес] гаранции...", а техните решения е следвало да подлежат на всеобхватен контрол от съдебен орган.

В началото на 2008 г. българският данъкоплатец плати повече от 360 000 евро в изпълнение на решението на ЕСПЧ за справедливо обезщетение на засегнатото дружество. Оттогава изминаха почти десет години.

Макар визираните в решенията по делата "Асенов и други" и по "Злинсат" конкретни правомощия на прокуратурата да са вече заличени, много от възможностите ѝ да ограничава права (в значително дългия период) до приключването на наказателното производство и да осъществява неподлежащо на съдебен контрол продължително "привременно правосъдие" останаха. През тези години Върховният административен съд и Конституционният съд продължиха да окачествяват прокуратурата като "независим орган на съдебната власт", каквото и да означава това в светлината на извършения от ЕСПЧ анализ на негодността на тази институция да играе ролята на "орган, овластен да осъществява съдебни функции".

Нужно ли е в този контекст да се припомня, че "външният одит" на прокуратурата се наложи в отговор на системния и солидарен отказ на законодателя и главния прокурор да извършат реална реформа на правосъдието, с която да осигурят независимостта на съдилищата и отчетността на прокуратурата?

Наскоро при опит да постави на обсъждане възможни мерки за реформа на прокуратурата, от която все още зависи достъпът на гражданите до независим съд, председателят на Върховния касационен съд беше посъветван "да си гледа съда". Ако разделението на властите е основано на принципа "всяка жаба да си знае гьола", дали пък не е време главният прокурор да бъде посъветван да си гледа прокуратурата? Или пък искането му за външен функционален анализ на съдилищата е основано на принципа "тя наш’та се видя, сега да видим ваш’та и на комшийката"?

----------
Бележка на автора

Настоящата публикация е опит да се улесни решението на Пленума на ВСС както по основателността на внесеното от г-н Цацаров искане за външен функционален анализ на съдилищата, така и във връзка с отдавна поетия ангажимент на този орган да обсъди предложените въз основа на такъв анализ на прокуратурата мерки за осъществяване на реална съдебна реформа, която да осигури правото на гражданите на достъп до независим и безпристрастен съд.

Авторът декларира, че поради дългогодишна липса на адекватно образование по въпросите за разделението на властите, независимостта на съдилищата и правото на гражданите на справедлив съдебен процес в България част от този материал е съставена въз основа на познания, получени в "чужди" университети и/или с подкрепата на "чужди държави и лица".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2652 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2366 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Провокаторите да намалят децибелите към Македония

И още: Не можем да заметем под килима близкото минало; Размисълът за комунистическото наследство е труден

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10