С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 21 юли 2017, 13:07, 4916 прочитания

До Беларус, Русия и Унгария на Орбан

Преди председателството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Стефан Попов, "РискМонитор"

Още по темата

Парламентът прие на първо четене спорните промени в съдебния закон

Срещу проекта, който предвижда забрана на външното финансиране за съсловните организации на магистратите, имаше остра реакция от неправителствени организации и запитвания от ЕК за целта му

19 юли 2017

Битката за кариерните бонуси на ВСС е част от саморазправата със свободомислещите

За управляващите съдебната реформа и стратегии са само декларативни книжовни стенания за пред Брюксел

17 юли 2017
Ако промените в ЗСВ бъдат гласувани, ще станат обект на международни съдебни процедури.
Предложенията за промени в Закона за съдебната власт допълват глава "Несъвместимост" с две ограничения. Според едното магистратите имат право на платена научна и преподавателска дейност, "освен ако тази дейност не е финансирана изключително от чужда държава или чуждестранно лице". Според втората организации, защитаващи интересите на магистратите (в общия случай сдружения), могат да бъдат финансирани само с "членския внос, имуществени вноски и дарения от техните членове. Не се допуска друго финансиране или предоставяне на имущество под каквато и да е форма". Двете предложения се свеждат до едно ограничение за източници на финансиране, развито на две нива - за отделни магистрати и за техни организации.

Идеята за "чужди" и "свои" в света на донорските операции ще наложи дълга върволица въпроси по дефинирането й. Принципен и недвусмислен отговор, на какъвто следва да разчита законът, не може да се даде. Свой ли е Европейският съюз? А Световната банка, НАТО или ООН? Повечето организации от този тип имат донорски програми за преодоляване на разликите между напреднали и изоставащи членове. Как обаче се дефинира свое и чуждо в международни организации, на които си член? Най-сигурният начин да си осигуриш ясна дефиниция е да ги напуснеш. Ако стоиш вътре, чуждото и своето се преливат в неудобни комбинации.

Още при първите дискусии по проекта стана ясно, че той няма как да се отнася до ЕС по принцип. Но и по-конкретно, като страна на т.нар. Механизъм за проверка и сътрудничество, България признава, че има сериозни дефекти и се нуждае от помощ от страна на съюза. Как точно да се обясни ограничението върху тази помощ с предлаганото разширение на несъвместимото финансиране? Не е възможно.

Отделните страни - членки на ЕС, също трябва да бъдат изключени, тъй като те са източниците на бюджета на ЕС. Ако те се окажат изключени, но съюзът остане "свой", законът ще заприлича на инструкция за пране на пари. Ще бъде забранено отделни страни да те финансират директно, но разрешено през посредник - в случая ЕС. По същия начин, ако страна извън ЕС финансира магистрати или техни организации, но същата страна е член на глобална организация като ООН или Световната банка, тя може да ги използва като посредник и така да изпира забраненото финансиране.

В света на донорските отношения съществен е последният източник. Но ако тези източници – особено публични агенции и държави, са в договорни отношения, които по принцип са обект на ратификация от парламента, как точно ще се избегне безсмислицата? Този проблем няма да се реши и с техническа операция по задраскване на изразите "чужда държава или чуждестранно лице". Той е съдържателен и при прилагане на закона веднага ще излезе наяве. Затова е излишно в парламента да мислят за лексикални и граматически трикове.



А свои или чужди са Швейцария или Норвегия? Интуицията за значението на думата в проекта подсказва, че са чужди. Швейцария на практика не води външна политика, тя е сведена до помощи и кампании на Червения кръст. Но има щедри програми за подпомагане на страни като България, без изобщо да се меси - такава е политиката на страната.

Норвегия не е член на ЕС, но участва в мащабни донорски инициативи за подпомагане в рамките на Европейската икономическа зона. България охотно приема стотици милиони подпомагане, най-вече държавно, по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. В това споразумение донори са Норвегия, Исландия, Лихтенщайн - три страни извън ЕС. Целта на подпомагането е намаляване на различия между отделни зони в пространството. Как точно ще обяснят от мнозинството и неговото правителство на трите страни, че според българското законодателство те са третирани като чужди и недопустими донори по отношение на магистратите и техни организации?

България почти няма останали чужди донорски програми извън Европейската комисия. Изключение е Фондация "Америка за България". Този казус повдига аналогични въпроси. Как да бъде третирана "Америка за България"? Като чужд донор? Това няма как да стане. Тя е регистрирана по българския закон за неправителствени организации. Някой може да възрази, че фондът, който управлява, е американски. И да, и не. Американски е, доколкото е регистриран по законодателството на САЩ и резервът му ползва съответните данъчни облекчения. Но, от една страна, фондацията има автономен, бих казал суверенен, борд. От друга, тя е изградена върху фондове, натрупани от операции на българско-американски инвестиционни инициативи. САЩ не си взимат парите обратно, а ги оставят за създаване на голяма фондация. Къде е своето и откъде започва чуждото в този случай?
Как България, която приема стотици милиони подпомагане, ще обясни на донорите, че са "чужди" за магистратите?

Отвъд тези смислови лабиринти остава и практическият въпрос за употребата на финансиране, насочено към сдружения. Това са по правило организации с голяма членска маса, общи събрания, национални конференции и пр. Идеята, че чужда държава, примерно Швейцария, може да ги "закупи" с проектно финансиране, е доста авангардна. Независимо дали става дума за магистрати, счетоводители, аптекари или каквото и да е. При това подобни организации имат публично финансиране главно за обучителни проекти. Как точно се развива тази зависимост и как с ограничаване на образователни програми се засилва автономията на съдебната власт?

Ако промените бъдат гласувани, законът ще падне при оспорване пред Конституционния съд. Ако никой не го сезира, ще стане обект на международни съдебни процедури. През това време някои засегнати източници на финансиране – от структури на ЕС през страни като Швейцария до САЩ, ще протестират официално, а правителството на България ще се чуди какво да отговори. Докато трае всичко това, България ще се нареди до Беларус, Русия или Унгария на Виктор Орбан, който води маниакална война с Джордж Сорос и Централноевропейския университет. Тази война направи Унгария международно признат пример за неуместен в рамките на ЕС произвол. България това ли иска сега - преди да стане председател на Съвета на ЕС, да се нареди до Орбан?

Законите за източници на финансиране дават правна рамка за ограничаване на нелегалните финансови потоци. Те са сравнително модерна превантивна техника за защити срещу криминализация на обществения живот. Тази област е деликатна и налага да се мисли за много точна мярка и пределна яснота на забраните. Неловки упражнения, които пораждат мъгла и хаос в тази област, размиват границите между приемливото и неприемливото финансиране. И така засилват рисковете от криминализация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Новата тактика на Борисов 1 Мнения Daily - Новата тактика на Борисов

И още: Кому е нужен арестът на разследващи журналисти; На Изток няма кой да спре наченките на диктатура

18 сеп 2018, 1439 прочитания

Мнения Daily - Време е да говорим за политики, не за революция 4 Мнения Daily - Време е да говорим за политики, не за революция

И още: Да не останем пето колело на евросъюза; ГЕРБ брани Орбан, защото иска свободно да корумпира

17 сеп 2018, 1412 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Аферата "Бареков" трябва да бъде разплетена докрай

И още: Клас прослужено време завинаги

Финансовият 11 септември

Фалитът на Lehman Brothers отвори нова глава в икономиката и политиката. Тя все още се пише

Младен Маринов - политизираният полицай

Номинацията на досегашния главен секретар на МВР за министър на вътрешните работи спъна гласуването на рокадите в правителството

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Георги Марков, писателят

Penguin ще публикува на английски четири кратки романа на Георги Марков. Защо е важно да го помним и като белетрист?

20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Новото издание на фестивала Sofia Biting Docs започва на 1 октомври

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 15.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Напрежението между президента и ГЕРБ продължава, газът ще поскъпне

Емисия

DAILY @7PM // 18.09.2018 Прочетете