Тоталитарно настъпление срещу основни права и свободи

Емблема на този аморален подход е законопроектът за промени в Административно-процесуалния кодекс

Михаил Екимджиев е известен правозащитен адвокат с много заведени и спечелени дела в Европейския съд по правата на човек в Страсбург

Приключи първата парламентарна сесия на 44-ото Народно събрание. Резултатите от законотворческата дейност на парламентарното мнозинство са повече от обезпокоителни. Буквално в последния момент, без ясна причина и логика, в парламента бяха внесени и минаха на автопилот изключително важни законопроекти, които според изказвания на Екатерина Захариева и Цецка Цачева, би трябвало да представляват гръбнака на съдебната реформа. Парламентарното мнозинство на ГЕРБ никога не се отличавало с виртуозна законодателна техника. Тревогата в случая обаче не е свързана само с формата на внасяните законопроекти, а и с факта, че по същината си те представляват реставрация на тоталитарни модели и настъпление срещу конституционните права и свободи на гражданите.

Примерите са много - промените в Закона за съдебната власт, като планиран удар срещу съсловните организации на непокорните магистрати, осигуряващ кариерен бонус на членовете на ВСС, промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които целяха да превърнат специализирания съд и прокуратура в преториански гвардии за решения в угода на силните на деня, промените в Закона за опазване на околната среда, които оставиха едноинстанционно съдебно обжалване на решенията за ОВОС, засягащи най-важните инфраструктурни проекти и др. Емблема на този аморален подход е законопроектът за промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК), който парламентът за щастие не успя да приeме на второ четене, но с впечатляващо темпо мина на първо четене, въпреки сложността и обема на материята.

От съдържанието на законопроекта става ясно, че ГЕРБ предлага на гражданите срамен за европейска държава бартер. От една страна правителството обещава да намали чакането и хабенето на нерви на гишетата в КАТ, общините, безбройните агенции и др. За сметка на този разкош, то очаква от нас да се откажем от правото си чрез съда да контролираме изпълнителната власт и начина, по който тя харчи парите ни. Това личи както от липсата на обществено обсъждане, така и от липсата на яснота кой и защо толкова много държи законопроектът да се разгледа експресно в нарушение на Закона за нормативните актове.

Проектът за изменение на АПК е противоконституционен, тъй като нарушава баланса между изпълнителната и съдебната власт чрез непосилно високите държавни такси. Той ограничава, а в някои случаи практически елиминира възможността съдът да упражнява пълноценен контрол за законосъобразност върху актовете и действията на адаминистрацията. Това е така, защото административните съдилища не могат да действат служебно. Те упражняват своя контрол спрямо изпълнителната власт чрез решенията си по конкретни казуси, образувани по инициатива на граждани, търговски дружества и сдружения с нестопанска цел.

Драстичното и лишено от правна логика увеличение на държавните такси за обжалване на актовете на администрацията практически ще минира достъпа до съд на гражданските субекти и така ще осуети съдебния контрол върху най-важните решения на администрацията, включително и такива с огромен корупционен заряд и ресурс. По чисто финансови причини гражданите няма да могат да атакуват решения на министерства, агенции, общини за обществени поръчки, концесии, приватизационни сделки и търгове, в които се влага огромен публичен ресурс, както и средства от европейските фондове.

Нещо повече, много по-трудно хората и техните сдружения ще могат да преборват властта срещу незаконното застрояване на зелени площи, дюни и плажове, срещу закриването на детски, градини, болници, училища Особено фрапиращ е фактът, че драстичното увеличение на държавните такси в административния процес се прави след като поне в три свои осъдителни решения срещу България Европейският съд по правата на човека е констатирал, че пропорционалните такси, които се заплащат при водене на граждански дела, в много случаи ограничават пълноценния достъп до съд.

Разочароващо е и това, че процесуалните кодекси бяха сочени от управляващите като еманация на съдебната реформа в България. Обещанията за техните промени бяха оправдание за прокорупционното мнозинство да бламира реформата, започната от Христо Иванов, въпреки поетите от всички парламентарни партии ангажименти за промени в Конституцията. На този фон случващото се показва истинските намерения на властта - вместо реформа, която да работи за правата на гражданите и за демократизиране на обществения живот в България, в последния момент, на тъмно, когато активните хора вече почиват, по бракониерски се прокарват лобистки законопроекти, които обслужват само олигархичните кръгове, свързани с властта, и тяхното лоби във Върховния административен съд. Явно липсата на гражданска енергия и съпротива успива управляващите, които свалят популистката си маска, за да покажат на своя Суверен кой е истинският Властелин на пръстена.

Още от Капитал