Законът на сезона...

Законът на сезона...

...дали държавата не строи пясъчен антикорупционен замък

4018 прочитания

© Юлия Лазарова


"Ситуацията на властване, както и самото упражняване на власт изпълват властващия със самочувствие за собствената му възбуждаща значимост", пише Джон Кенет Гълбрайт в "Анатомия на властта".

След като спечели време и раздразни професионалната аудитория, на 31 юли Министерството на правосъдието обяви своя кроеж на нов "антикорупционен закон". Законопроектът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е публикуван за обществено обсъждане в strategy.bg, а срокът за предоставяне на становища изтича на 30 август. След като отпрати в небитието два предходни законопроекта (не че бяха съвършени, те просто не получиха шанс), властта даде живот на трети. По неин образ и подобие: крупен антикорупционен мегаполис, който да се вижда отдалеч.

5 в 1 без особени иновации

Прави впечатление, че макар и лансиран като "антикорупционен", този закон по-скоро съединява и сближава. Към вече действащата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество се добавят други също действащи органи: (1) Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет; (2) звеното от Сметната палата, ангажирано с проверките на доходи и имущество на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности; (3) специализираната дирекция за противодействие на корупцията в ДАНС; (4) Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Иначе казано, 5 в 1 без особени иновации. Това не е непременно лошо, полезността на този ход ще зависи от начина на изпълнение (спомняме си одисеите на ГДБОП между МВР и ДАНС).

Поначало е прието противодействието на корупцията да се осъществява в две основни направления: превенция и борба по същество. Превенцията е амалгама от мерки, които имат за цел да образоват и предпазят онези, които все още не са въвлечени в корупционни практики, и да намалят съществуващите рискове, където е възможно да се проявяват. Превенцията е безсилна срещу хронично корумпираното съзнание, защото там вече има установен навик. Когато корупцията е институционална практика, превантивните механизми са лесно заобиколими. Корупционното съзнание се отличава с изключителна изобретателност и инстинкт за самосъхрание. Именно тук ефективна е борбата по същество, т.е. разследването на корупционни престъпления от независими и мотивирани разследващи органи.

Конституирането на органа – няколко червени лампи

При анализа на нов орган или структура следва да започнем с мандатността и начина му на формиране. Първата "червена лампа" е именно предвиденият мандат от 6 години. Неоправдано дълъг срок за подобно начало, който остава неаргументиран и в мотивите към закона. Такъв мандат превръща персоните, олицетворяващи една институция, във фактор, с който се съобразяват останалите. Времето е предпоставка за срастване с власт и възпроизвеждане на зависимости. Защо се критикува продължителността на мандатите на "тримата големи" (главен прокурор, председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд), която е 7 години?

Парламентът сякаш иска да се подсигури, че в случая институцията ще го надживее или предпази, изпълнявайки "завета" му. Разумен мандат е този от 3 или 4 години с възможност за преизбиране. Между другото точно такъв е и мандатът на съседската ни "любимка" – Лаура Кьовеши, главен прокурор на Национална дирекция "Антикорупция" в Румъния, 3 години с право на преизбиране. Ръководителят на Централното антикорупционно бюро в Полша например се назначава за срок от 4 години също с право на преизбиране. Интересен пример е Украйна и тамошното Національне антикорупційне бюро України - НАБУ. След "Революцията на достойнството" през 2014 г. борбата с корупцията е водещ приоритет за украинската общественост. Изграждането на бюрото не стъпва на други институции, а започва от нулата. Мандатът на директора му е 7 години, назначаването е с указ на президента след отворен конкурс. Това е първата отворена конкурсна процедура за държавна длъжност в Украйна. Тук прекалено дългият мандат донякъде се балансира чрез конкурсното начало. Сегашният директор на НАБУ Артьом Ситник (1979) се кандидатира през 2015 г. и спечелва конкурса. Кандидатите са общо 186. Доколко такава формула е успешна ще покаже само времето. Международните примери винаги са интересни, трябва да се наблюдават, но ключово си остава съобразяването с местната действителност. Затова и с оглед крехката демократична обстановка в България и огромните правомощия, които се дават на комисията, разумният ръководен мандат е 3 или 4 години с възможност за преизбиране.

Другата "червена лампа" е начинът на избор на председателя и членовете на комисията. Тя е предвидена като колективен орган от петима членове – председател, заместник-председател и трима други членове. Номинациите за председател се правят от народни представители, не е предвидено квалифицирано мнозинство. Дали това назначение следва да е поверено на парламента, където е налице липса на еднолична отговорност? Аргументът, че сме парламентарна република, не е особено състоятелен и че "само при избор от Народното събрание може да се гарантира публичност на процедурата и максимално широко участие на гражданското общество" (пета страница от мотивите към проекта). Истинските аргументи лежат в историята на предходни назначения. А между публичност, прозрачност и отчетност, макар че звучат добре заедно, има съществени разлики.

"Ситуацията на властване, както и самото упражняване на власт изпълват властващия със самочувствие за собствената му възбуждаща значимост", пише Джон Кенет Гълбрайт в "Анатомия на властта".

След като спечели време и раздразни професионалната аудитория, на 31 юли Министерството на правосъдието обяви своя кроеж на нов "антикорупционен закон". Законопроектът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е публикуван за обществено обсъждане в strategy.bg, а срокът за предоставяне на становища изтича на 30 август. След като отпрати в небитието два предходни законопроекта (не че бяха съвършени, те просто не получиха шанс), властта даде живот на трети. По неин образ и подобие: крупен антикорупционен мегаполис, който да се вижда отдалеч.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал