Мнения Daily - Каква би била една президентска партия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Каква би била една президентска партия

Мнения Daily - Каква би била една президентска партия

И още: Сърбия да прекрати антибългарската пропаганда; Случаят "Калиакра" като лакмус за политизацията на прокуратурата

8608 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Създаване на АБВ-2 противоречи на всякакъв здрав разум.

Ляво на борд

Каква би била една президентска партия

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Според една възможна версия от Радев се очаква да овладее лявото пространство и да замени превъзбудената Нинова, която се изхвърля в твърде крайни посоки. Тезата, конспиративна или не, е, че той си е техен и рано или късно ще си го приберат. Е, да, но ако се заяви като откровен деятел на БСП, нов център на власт няма да има и темата на този текст ще се окаже излишна. Създаване на АБВ-2 - след провала на първия опит за разцепване на партията - без ясно идеологическо разграничение противоречи на всякакъв здрав разум. Интересно е дали г-н Радев би бил способен да събере около себе си някаква нова левица, несвързана с апаратните игри на Столетницата, което се подсказва от избора на някои от съветниците му. Но засега не виждам някакви ясно различими леви жестове в президентските изяви – като изключим популисткото заиграване с Русия. Но какво ли пък ляво има в онази империя на олигархията? Впрочем новите леви, вдъхновени от европейските си връстници, едва ли ще се идентифицират с едно така военизирано президентство.

Друго очакване следва естествено от символиката на пагона – военно-патриотичен център. Хрумва ми аналогия с кръга "Звено" - в смисъл надпартийно единство около темите ред и сигурност. За жалост днес всички партии (та дори довчерашни либерални) са се подредили на тази опашка и електорат едва ли ще остане за всички. Предишни президенти у нас се обкръжават с интелектуалци, артисти, учени – този като че ли търси повече естествената си среда на военни. Но изглежда слабо вероятно, защото тя, армията отдавна не е каквото беше. Едни самолети не могат да купят сума ти години, а ние говорим за властови център!

Най-правдоподобна изглежда третата хипотеза, според която президентът би могъл да създаде центристка структура от професионалисти, прагматици, умерени хора, малко църква, малко военни, някои ритуални специалисти.

Изборът на проф. Герджиков от бившето НДСВ за служебен премиер и политически шареното му правителство окуражава подобни надежди. Самите действия на Радев досега могат да се четат не само като неопитност, самообучение по метода "проба - грешка" (по Румяна Коларова), а и като центристки – жест към едните, жест към другите, за да има равновесие. Влиза в остър конфликт с Цветанов около проклетите самолети и тъкмо решаваме, че играе за БСП – отказва се да блокира санкциите срещу Русия, които беше обещал - завой надясно. Подобна формация ще се хареса на избирателя, уморен от партийни дрязги. Но засега г-н Радев май не се очертава като успешна ракета-носител. Все пак човекът едва ли може да мери митичната харизма със Симеон Сакскобурггота. А да извърши геройство на президентския пост е слабо вероятно.

Въпросът е защо така често се връща темата за президентската партия. Който наблюдава политиката, знае, че след един, да не говорим за два мандата, и най-прекрасният президент се амортизира – тези процеси днес вървят много бързо. Каквато и партия да опита да сглоби, тя ще разочарова.

Не е ли по-добре наместо за президентска партия да мислим как да реформираме самата президентска институция – или да я натоварим със сериозни правомощия по арбитриране на обществения живот, или обратно - да оставим парламента да избира за президент някой опитен медиатор, за който по-рядко да се сещаме.

----------

Сега е моментът да защитим отношенията си с Македония.

Балкански страсти

Сърбия да прекрати антибългарската пропаганда

От коментар на бившия председател на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук профил

Вече едно денонощие, в България няма никаква реакция на изтеглянето на сръбските дипломати от Скопие. Световната преса гърми, официална (и неофициална) София мълчи. ГЕРБ и БСП се занимават с махленско заяждане, докато външният министър на Сърбия, комунистът Ивица Дачич, ясно намеква за връзка между скандала със Скопие и договора между Македония и България ("знаем какво сте подписвали")...

Сега е моментът българското правителство да защити безспорните си постижения в отношенията с Македония. Необходимо е изразеното на думи "приятелство и добросъседство" да бъде подкрепено с дела. България трябва да изрази загриженост и ясно неодобрение към агресивната сръбска акция, МВнР да осъществи формални консултации с посланиците в Белград и Скопие.

И преди всичко - приоритетът "разширяване на ЕС със Западните Балкани" да бъде публично преосмислен. Слагането на Сърбия, Босна, Косово и Албания в един кюп с Македония е против нашия стратегически национален интерес. Напротив - преговорите със Сърбия трябва да бъдат поставени под условие за прекратяване на антибългарската пропаганда на Дачич, имперския манталитет към Скопие и насърчаване на антибългарските кампании там. С Албания - под условие за успокояване на великоалбанските блянове и ограничаване на намесата (често под турска диктовка) в македонската политика.

----------

Обвинението отново защитава партийната целесъобразност.

Трета власт

Случаят "Калиакра" като лакмус за политизацията на прокуратурата

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Някога учени, експерти, неправителствени организации, институти на БАН, български и европейски институции в продължение на месеци са проучвали, обсъждали и накрая приели очертанията на защитените зони около Калиакра и по-специално на тъй наречените понто-сарматски степи. Сега обаче на българската прокуратура ѝ бе достатъчна една единствена седмица, за да установи, че всички те са сбъркали и площта на тези зони трябва да е по-малка.

Какво става? Може би прокуратурата разполага с някакви свръхексперти? Или е получила просветление свише? Нищо подобно - просто за пореден път се произнася не толкова от гледна точка на закона, колкото на моментната политическа целесъобразност. Ключът към тази "загадка" трябва да се търси във взаимоотношенията между прокуратурата и политическата власт и по специално между главния прокурор и премиера.

Те преминаха през сложни перипетии и внезапни обрати. Началото (зимата на 2012–2013) обещаваше безоблачно бъдеще: за тогавашния (и днешен) премиер и партиен лидер бъдещият главен прокурор бе "най-добрият окръжен съдия", а за тогавашния вътрешен министър и заместник-лидер – "най-стабилният съдия". Тогава от премиера дори чухме, че не било лошо следващият главен обвинител да е съдия. Което впоследствие и стана, а след време тогавашният градски прокурор на София му го припомни: "Не ми се подсмихвай. Ти си го избира."

Властта има един проблем: как хем да докаже, че се грижи за природата, хем да запази старите и да остави простор за нови строежи в защитената територия. И двама противници: външен - Европейската комисия, която може да наложи санкции за неизпълнение на решението на Съда на ЕС, и вътрешен – гражданското общество, което се пречка и вдига "излишен" шум. И ето че прокуратурата се притича на помощ. Светкавичната ѝ "проверка" и съпътстващият я коментар на главния прокурор дават възможност на властта да твърди, че проблемът не е в строежите, а в картите. И че виновни за нарушенията на закона са не други, а неправителствените организации.

Разбира се, за пълнота на картината не бива да пропускаме, че отношенията между политическата власт и прокуратурата през цялото време са под мощното влияние на трета, стояща някъде встрани, отзад или над тях, сила – една партия, която все си е на власт, с един лидер, който "разпределя порциите", или може би вече само един недосегаем депутат, чиято "порция" постепенно стана прекалено голяма. Толкова голяма, че се превърна в непреодолимо силово поле. В черна дупка, в която изчезва всичко.

Създаване на АБВ-2 противоречи на всякакъв здрав разум.

Ляво на борд


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    За какво да прави партия, той си е продукт на бсп?

  • 2
    kae33530133 avatar :-|
    kae33530133

    Радан както винаги неадекватен. Само той видя връзка с България в думите на Дачич и само той е прочел или чул нещо за подписване на договори. Не му давайте трибуна на тоя, само глупости дрънка и нескопосана американска пропаганда. Абсолютно нищо подобно не е споменавал Дачич и ни най-малка връзка има дипломатическия скандал с нас.

  • 3
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    До коментар [#2] от "kae33530133":

    Ако г-н Кънев разпространява американска пропаганда, то думите му за бляна за велика Албания не трябва да присъстват в текста.

  • 4
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    За пореден път прокуратурата се излага, като магаре в небрано лозе. Аз знам и разбирам, че те (прокуратурата) знаят и могат всичко (както всеки средностатистически българин) и че над тях е само Господ.
    Но все пак нека проявят малко разум и смирение, също така и добро възпитание и да оставят тези неща на експертите (учени орнитолози и географи).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.