Нюансирана борба с корупцията

Нюансирана борба с корупцията

Управляващи и опозиция

10160 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Наталия Киселова



доктор по конституционно право, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"
От проекта на ГЕРБ не става ясно какво се случва, ако някой от предложените членове на новия орган не бъде избран.

ГЕРБ и БСП внесоха в парламента два конкуриращи се проекта за създаване на антикорупционен орган – нов, независим или равноотдалечен от властите, с амбиции да пребори голямата корупция, която доскоро не беше извеждана като свръхпроблем в държавата. Представянето на правителствен и на опозиционен проект на тази тема означава, че напрежението - вследствие както на външния фактор (ЕК), така и на вътрешното усещане ("гражданското общество"), трябва да намери отдушник.

Двата проекта се основават на доста различни концепции за формиране, организация и дейност на антикорупционния орган. Правителственият проект предлага вливането на съществуващи органи и обособени звена в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Опозиционният предвижда на основата на специализирана дирекция в ДАНС да бъде създадена нова агенция, към която да се присъедини звеното в Сметната палата, което отговаря за имуществените декларации на лицата на висши държавни и други длъжности. Според проекта на БСП двете съществуващи комисии - за конфликт на интереси и за отнемане на незаконно придобито имущество, както и аналитичната структура БОРКОР, ще продължат да съществуват по досегашната си уредба и организация.

Предимно редакционни прилики

Въз основа на формално юридическо сравнение приликите между двата проекта са както концептуални, така и редакционни. В опозиционния например се откриват цели разпоредби, изречения, алинеи, които са заимствани от правителствения. Идентична е уредбата за магистратите, отчитаща промените в конституцията (2015 г.) и в Закона за съдебната власт (2016 г.), както и онази част от декларациите, които субектите по смисъла на закона следва да подават всяка година – за имущество и интереси. В проекта на БСП не е отчетено, че Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси не се отменя и че интересите ще се декларират два пъти (пред новата агенция и пред комисията за конфликт на интереси!).

БСП предлага нещо като ДАНС 2 с добавяне в НПК и на разследващи агенти и неясни правомощия на президента.

И в двата проекта се отчита "специалното" значение на специализираната дирекция, която се предлага да се отдели от ДАНС. Идентичност има и относно взаимодействието на новия орган със съществуващите публични органи и международни организации. Вероятно от бързане или поради недоглеждане авторите на опозиционния проект не са предвидили дължимото взаимодействие с комисията за конфликт на интереси и с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Съществени разлики

Значително повече на брой са различията. Те не се свеждат само до модела на установяване на конфликт на интереси (децентрализиран в правителствения и централизиран в опозиционния проект); наименованието на органа – комисия или агенция; дали е колективен или едноличен; до начина му на конституиране (избор изцяло от Народното събрание или комбинирано от президента и от парламента) или възможността за един, два мандата.

Различията са концептуални. Комисията по правителствения проект се формира от Народното събрание по начин, който стана традиционен за последните години. При колективните органи у нас няма практика председателят да предлага останалите членове на комисията. Редно е това да е право на депутатите и правомощие на парламента. Не е уредена хипотезата какво се случва, ако някой от предложените четирима членове на новия орган не бъде избран.

Агенцията "Антикорупция" в проекта на БСП има председател и трима заместници. Буквалното тълкуване на разпоредбите води до извода, че тя се ръководи от председател (по примера на ДАНС), а тримата заместници (избрани с толкова високо парламентарно квалифицирано мнозинство) само го подпомагат в част от дейността му. Оттук би могло да се допусне едно спестено разсъждение. БСП предлага ли борба с корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, по румънски модел "DNA", или мисли да се създаде ДАНС 2 с разследващи правомощия по смисъла на НПК?

Различия има и в употребяваните термини. Правителственият проект дава определение за целите на закона на понятието "корупция", докато опозиционният използва три термина, без да е изрично казано какво се влага в тях - "корупционни прояви", "прояви на корупция" и "корупция".

Плюс разследващи агенти

Коментарите за проектите бяха сведени преимуществено до начина на конституиране на органа и до възможността за анонимни сигнали. Важно е, разбира се, кой предлага и кой избира/назначава, но по-важно е какви правомощия ще има антикорупционният орган. В правителствения проект е прокарана граница между наказателното разбиране за "корупционни престъпления" и административните правонарушения и съответните им санкции. Промени в наказателното производство не се предвиждат. Комисията няма самостоятелна компетентност, ако има данни за извършено престъпление, и следва незабавно да уведоми прокуратурата.

Опозиционният проект се основава на разбирането, че към прокуратурата, следствените органи, разследващите полицаи и митничари следва да бъдат добавени в НПК и разследващи агенти. Предлаганата уредба е пестелива и дава яснота само до кръга от престъпления (чл. 6, ал. 2 от проекта на БСП), които ще бъдат разследвани от специалните агенти. Поради значението на лицата, които ще са обект на проверка, проучване и разследване, е необходима яснота – самостоятелно ли ще работят агентите или в сътрудничество/под ръководството на прокурори. Съществуващото звено "Антикорупция" под ръководството на прокурори ли ще е основата за този вид разследване, или ще се създаде нещо ново?

В една правова държава, в която е установено разделение на властите, не следва да се създава на законово ниво орган, който в условията на алтернативност ("може") да разследва сигнал за "корупционно престъпление" (по чл. 6, ал. 2 от проекта на БСП). Това означава ли, че може и да не бъде разследван сигналът? А кой ще е компетентен орган, ако има подаден сигнал едновременно и до агенцията, и до прокуратурата? Взаимодействието с МВР на предлаганата агенция също следва да бъде законово уредено, поне по две причини. От една страна, защото се засягат права и свободи на български граждани, които заемат висши публични длъжности, и от друга – за да има яснота/граница в компетентността на разследващите органи, разкриващи престъпления, както и да няма дублиране или приятелски огън между служителите от различните служби.

Некоректно в проекта на БСП е уреден редът за създаване на териториални дирекции към агенцията. Предлаганата агенция не е част от службите към президента на републиката (или не е ясно казано), а в същото време се предвижда държавният глава със свой указ да създава нейни административни звена. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 5 от конституцията подобен указ се издава за организацията и реда на дейност на службите към президентството. Случаят не е такъв - нито ще се уреждат организацията и редът на дейност, нито ще се назначава персонал в администрацията на "Дондуков" 2. В Закона за НСО е изрично посочено например, че това е служба към президента.

Същностна разлика е въпросът за контрола върху дейността на антикорупционния орган. Правителственият проект предлага годишни доклади и възможност за инцидентно изслушване в ресорната парламентарна комисия. В проекта на БСП е предвидено бланкетно, че върху дейността на специалната агенция се "упражнява контрол от предвидените в конституцията и в този закон органи" (чл. 3, ал. 2). Но в текста изрично не са предвидени нито регулярни възможности за информиране на обществото, нито форми на контрол върху дейността на агенцията.

Снимка: Предлаганата от БСП агенция "Антикорупция" не е част от службите към президента (или не е ясно казано), но същото време се предвижда със свой указ той да създава нейни административни звена

Наталия Киселова



доктор по конституционно право, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"
От проекта на ГЕРБ не става ясно какво се случва, ако някой от предложените членове на новия орган не бъде избран.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал