Мнения Daily - Социален дъмпинг или свободно движение на работниците

Опитът на Макрон да спази предизборното си обещание застрашава принципите на свободно движение на хора и отворения пазар в ЕС.

Икономика

Социален дъмпинг или свободно движение на работниците

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Текст на Адриан Николов за седмичния бюлетин на ИПИ

Обиколката на френския президент в Източна Европа, част от която е и посещението му в България, си поставя за цел – между много други – да преговаря в полза на изменянето на правилата за командированите работници в ЕС с цел премахване на "нелоялната конкуренция" на източноевропейски работници в западноевропейски страни.
Практиката, станала популярна като "социален дъмпинг", има няколко форми – най-простата от тях е, че работниците от бившия Източен блок са склонни да работят с по-ниско заплащане в сравнение с местните. На този фронт обаче трудно могат да бъдат въведени ограничения, без да бъде нарушено фундаменталното право на движение на работниците в рамките на ЕС. При командировките са налице единствено изисквания да се плаща минималната заплата на страната, в която е командирован работникът; той запазва правото си да плаща социални осигуровки в собствената си страна вместо по-високите в страната, в която е командирован. Това може да се случва за период до 3 години, а предложението на френския президент е за скъсяване до една година.

Размерът на командированата работна сила в целия ЕС е около 1.92 млн. през 2014 г. - дори и темпът на растеж да се е запазил, вероятно в момента е малко над 2 млн. на фона на над 240 млн. икономически активни. Най-много командировани работници има в Германия (419 хил. към 2014 г.) и Франция (178 хил.), като повечето работят в строителството. С други думи, командированите работници са относително малка част от работната сила на приемащите държави, за да влияят значително на пазара на труда.



Няма спор, че заплатите в източноевропейските и западноевропейските държави са чувствително различни. Това обаче е продукт от много различното им икономическо развитие, а не на целенасочена политика на потискане на заплащането в новите страни членки. Не на последно място струва си да се замисли дали ЕС въобще включва принцип на равно заплащане между отделните страни членки.

С други думи, предложението на френския президент, от една страна, прилича на буря в чаша вода, тъй като засяга проблем с относително малък обхват и минимално влияние и прилича най-вече на изпълнение на предизборно обещание. Изпълнението му обаче застрашава принципите на свободно движение на хора и отворения, конкурентен пазар в рамките на ЕС.

-------------

Еманюел Макрон и Бойко Борисов в резиденцията "Евксиноград" край Варна Фотограф: STOYAN NENOV [Reuters]

Макрон вече трябва да е разбрал, че неговата интерпретация на "европейския дух" е едностранчива.

Позиция

Източна Европа обърка сметките на Макрон

Текст на Роберт Шварц за Deutsche Welle

Поне след краткото си посещение в Източна Европа Макрон вече трябва да е разбрал, че неговата интерпретация на "европейския дух" е едностранчива. Броят на командированите работници в страни от ЕС съставлява по-малко от 1 процент от всички европейски работници. И опитът на Макрон да ги изкара отговорни за безработицата във Франция е твърде прозрачен. Това е опит за отклоняване на вниманието от дългогодишните структурни проблеми в собствената му страна. Освен това Макрон, изглежда, съзнателно забравя, че френските търговски вериги Carrefour или Auchan са изтласкали почти изцяло от пазара по-малките фирми в Източна Европа. Такива са правилата на играта в свободното европейско икономическо пространство, от които печелят и френските фирми. Опитът за "реформиране" на трудовия пазар в ЕС чрез протекционистки мерки е възможно най-лошият сигнал за спасяването на "европейския дух".

----------

Официалните позиции изискват отговорност и придържане към правила.

Моля, спазвайте приличието, господа!

Текст на Огнян Минчев от фейсбук профила му, илюстриран с кадър от репортаж на БНТ

На официално честване на Шипченската епопея се демонстрира знаме на терористична сепаратистка организация, съставена от криминални елементи (самопровъзгласилата се "Донецка народна република" на проруски сепаратисти в Украйна - бел. ред.). То е въпрос не на идеология и политически пристрастия - въпрос е на държавническа отговорност да не допуснеш това да се случва пред очите ти. Имам предвид както президента Радев, така и всички останали официални лица на празненството. В България подобни безобразия се извиняват с аргументи на "висша държавна мъдрост" - един вид "трябва да пазим и развиваме отношенията си с Русия, които са от ключово значение за нас, особено в днешната напрегната международна обстановка". Подобни русофилстващи геополитици от Ганковото кафене не могат да отговорят на един елементарен контравъпрос - а не трябва ли да пазим и развиваме отношенията си с Украйна – 40-милионен наш съсед през Черно море, с който ни свързват не по-малко исторически връзки и настоящи интереси, отколкото с Русия? Оставям настрана моралното измерение на проблема - публично и официално да игнорираш борбата за свобода и национална независимост на един народ като украинския. У българските русофили, особено от болшевишки произход, не се наблюдава наличието на орган за морални чувства. Но не мога да оставя настрана прякото жертване на българския национален интерес - потребността от развитие на дългосрочно сътрудничество и уважение между народите и държавите на България и Украйна. Вие как ще се почувствате, ако на официално събитие в Киев, в присъствието на президента на Украйна бъде развят байрак на - не дай си Боже - агресивна сепаратистка организация срещу България?

Моля, спазвайте приличието, господа! Официалните ви позиции изискват отговорност и придържане към правила. Защото демонстрирате страх и мижитурщина - за подобно безобразие от Москва няма дори да ви потупат по рамото.