Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси

Проф. Нели Огнянова

Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси

В днешно време финансиране чрез такси от аудиторията не е реалистична мярка

6558 прочитания

Проф. Нели Огнянова

© Юлия Лазарова


Разговорите за обществените медии не престават и през август, по волята на Съвета за електронни медии, който направи конкурс за генерален директор на БНТ през отпускарския за Европа месец.

"Капитал" публикува Кой ще контролира БНТ, анализира какъв е смисълът от обществената телевизия и в заключение предлага три мерки – "минимумът от задължителни условия, за да може отговорът на въпроса кой ще контролира БНТ да бъде: ние, гражданите". Една от мерките е "Да се промени начинът, по който се финансира БНТ, и това да става през потребителски такси, а не през субсидия, която се отпуска от правителството и позволява директна намеса на политици в независимостта на медиата."

Обществените медии трябва да са независими, всички мислими мерки е добре да се предвидят в законодателството. Смятам обаче, че в днешно време въвеждане на финансиране чрез такси от аудиторията не е реалистична мярка, най-малко защото:

1. Таксата е цена за услуга, плаща само който получава услугата и контролът за това е конкретен във времето. Това е причината, заради която президентът Петър Стоянов наложи вето на тези текстове.

2. Броят на гледащите БНТ е динамичен, трябва да се следи конкретно, но във всеки случай е такъв, че ако трябва с таксите на зрителите да се финансира телевизията, размерът на таксите би бил нереалистично голям дори само да се достигне сегашната държавна субсидия.

3. Доколкото събираемостта е неизвестна величина, не може да има устойчиво, ефективно и предсказуемо финансиране чрез такси. В някои държави събираемостта е много ниска, другаде постъпленията намаляват – например за 2016 в Полша събраните такси са 43 милиона злоти по-малко от 2015 г.

4. Телевизия се приема чрез различни крайни устройства и принципът такса на приемник (каквато е била въведена у нас при социализма и се е плащала всеки месец в пощата) не може ефективно да се прилага. Остава принципът такса на домакинство (вариант на този принцип беше българското решение в закона от 1998 г.), но тогава остава да се реши въпросът кой гледа, съответно дължи такса.

5. Контролът кой гледа изисква техническо решение. Системата за мониторинг, както и системата за събиране на таксите имат цена, която трябва да се взема предвид при определяне на размера на таксите.

6. Изключенията са много (пенсионери, хора с увреждания и пр.), което намалява обема на финансирането – за България съществено – и оскъпява контрола за плащането на таксите.

7. В цифровото време обществените медии произвеждат и предоставят за разпространение не само програми, но и съдържание онлайн. Такси трябва да се дължат и в случай (дори само) при достъп до съдържанието на сайта на БНТ.

8. Същото упражнение трябва да се повтори за радио, аудиториите са различни.

По данни на EBU за 40 държави: в 21 основен източник на финансиране са таксите (от 50 до 90 на сто от финансирането), в 18 – държавната субсидия, в 1 – рекламата.

Ако идеята е да плаща аудиторията, но да се прекъсне връзката услуга – цена за услуга, зрителите трябва да плащат данък – не такса: данъкът се дължи без оглед дали се гледа БНТ. Но публичното финансиране чрез бюджета също има предимства, особено ако е устойчиво и предсказуемо и позволява средносрочно планиране.

Източникът на финансиране е само един от въпросите, който трябва да се решава. Друг ключов въпрос е от какво финансиране се нуждаят обществените медии. Отговорът, който се чу тези дни, е много пари: телевизия се прави с много пари. Всъщност не. Парите не трябва да са много или малко – и не трябва повече да е критерий обемът произведена тв продукция (принцип на час програма), който сега бил по-голям, отколкото преди години. Парите трябва да са толкова, колкото да се изпълни обществената мисия, без да се нарушават принципите на конкуренцията. Но това е отделна тема.

Текстът е публикуван в блога на проф. Нели Огнянова. "Капитал" го препечатва със съглесието на автора.

Разговорите за обществените медии не престават и през август, по волята на Съвета за електронни медии, който направи конкурс за генерален директор на БНТ през отпускарския за Европа месец.

"Капитал" публикува Кой ще контролира БНТ, анализира какъв е смисълът от обществената телевизия и в заключение предлага три мерки – "минимумът от задължителни условия, за да може отговорът на въпроса кой ще контролира БНТ да бъде: ние, гражданите". Една от мерките е "Да се промени начинът, по който се финансира БНТ, и това да става през потребителски такси, а не през субсидия, която се отпуска от правителството и позволява директна намеса на политици в независимостта на медиата."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Нели Огнянова може да е професор ама си омаза името при създаването на БТВ!
    Ще пропусна мислите й защото не вярвам в безпристратсността на Огнянова. Появи се на хоризонта "медийна далавера" и Огнянова почна да кръжи!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK