Пропусната възможност за България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пропусната възможност за България

Пропусната възможност за България

Клубът на богатите

9720 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Симеон Дянков бивш финансов министър, изпълнителен директор на Financial Markets Group към London School of Economics
Членството в ОИСР ще осигури висококачествени анализи за важни икономически политики.
В тъмнозелено - Членове на ОИСР

В тревистозелено - Започнати или обещани преговори за присъединяване

В светлозелено - Очакван интерес за присъединяване

Кандидатстването на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) беше бегло споменато, но не стана акцент в разговорите с френския президент Еманюел Макрон в страната миналата седмица. Жалко, Франция може да бъде ефективен лобист в наша полза по тема, която е обещаваща.

Влизането на България в еврозоната среща съпротива от Холандия, Финландия, Австрия и не толкова открито - от Германия. И това положение едва ли ще се промени в следващите години. За разлика от него влизането в ОИСР би била стъпка, която Брюксел ще приветства, защото ще осигури изследване на икономическата интеграция и конвергенцията на България десет години след като страната стана член на Европейския съюз.

В базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие членуват 35 страни, от които 22 са от ЕС. Последно през 2016 г. беше приета Латвия, а Литва в момента финализира процеса по кандидатстването си. Чехия, Унгария, Полша и Словакия се членове на ОИСР от 20 години. Естония и Словения се присъединиха през 2010 г. Единствените страни от ЕС, които все още са извън организацията, са България, Румъния и Хърватия, както и най-малките икономики - Кипър и Малта.

Основната полза от членството в ОИСР е в събирането на данни и анализа на критични за икономическото развитие въпроси, свързани със заетостта, производителността, секторните регулации и бъдещето на труда.

Тези анализи не са от най-голямо значение в страните, в които има университети, извършващи изследователки дейности работа, и икономически тинк-танкове - като Великобритания или Швеция. На България членството в ОИСР би дало достъп до висококачествени анализи.

Има няколко въпроса, които изследванията на организацията могат да адресират:

Първо - каква икономическа политика може да спре бързия демографски срив в страната, особено в северните й райони.

Второ - как финансираната от ЕС инфраструктура, като Дунав мост 2 между България и Румъния примерно, може да се използва за привличането на нови бизнеси.

Трето - какви умения трябва да се придобиват в средния курс и университетите, за да се осигури доходоносна работа за младите хора в България.

Четвърто - защо производителността на труда в страната стагнира след кризата в еврозоната.

И накрая - какъв модел на социално осигуряване трябва да следва България предвид застаряващото си население. И в частност какво трябва да се направи, за да се включат повече хора в активната работна сила на страната, която като процентен дял е сред най малките в ЕС.

Това са въпроси, които определят хода на икономическото сближаване на страната и оказват пряко влияние върху възможността за влизане в еврозоната. Те са свързани също и със загрижеността на г-н Макрон са социалния дъмпинг в Европейския съюз.

Вместо да се издигат нови бариери в Европа - както Брекзит се опитва да прави, нови изследвания могат да предложат политики, които да осигурят добре платени дейности в България и други източноевропейски страни, обвинявани за това, че десетки хиляди техни граждани отиват на запад, за да търсят по-добри възможности за работа.

Успешните български правителства са обмисляли членство в ОИСР, но така и не са започвали формални преговори за това. През 2010 г., когато беше мой ред да водя такива дискусии, на всички беше ясно, че по време на кризата в еврозоната няма да се разглеждат нови кандидатури. И наистина, тези на Латвия и Литва бяха отложени за 2013 г. Сега кризата е отминала, а Брекзит е демонстрирал разделящата сила на нарастващото неравенство в Европа. Време е България да се възползва от членство в ОИСР.

в тъмносиньо - страни основателки

в светлосиньо - други членки
Източник: Wikimedia Commons CC by 3.0
Симеон Дянков бивш финансов министър, изпълнителен директор на Financial Markets Group към London School of Economics
Членството в ОИСР ще осигури висококачествени анализи за важни икономически политики.
В тъмнозелено - Членове на ОИСР

В тревистозелено - Започнати или обещани преговори за присъединяване

В светлозелено - Очакван интерес за присъединяване

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK