Заради загриженост да не си изгубят работата и препитанието хиляди работници държавата се принуждавала да сложи ръка на завода, реди Караниколов. Понеже - заплашен от отнемане на лиценза, "Дунарит" може да бъде затворен. Въпреки че е на печалба. А отнемането на лиценза е поискано от... Караниколов! - вметка за разведряване.

Цялото многословно всекидневно убеждаване на публиката в най-добрите намерения на правителството и преди всичко в грижата за работниците, което благо звучи за ушите на народа от телевизорите, беше предшествано от едно отворено писмо на самия Пеевски до избрани медии на 21 август, в което заявява "категорично, че няма, никога не е имал и няма да има и в бъдеще нищо общо с дружествата от военната индустрия". Пеевски меко уверява, държавата след него потвърждава "да, не е той, не е той, ние сме".

Синхронът между писмото на Пеевски и новината на Караниколов е забележим. Пеевски е бил наясно за маневрата на държавата към "Дунарит", за която министърът обявява официално седмица по-късно, на 28 август. Никакво въображение...

(Да повторя - не ме замеряйте с дежурното "докажете", че съвсем ще надминете героите от преди сто и толкоз години на гениалния Алеко Константинов от фейлетоните му "По избори": Настанал часът да броят бюлетините, опозицията ревниво наобиколила масата, изсипали урната, в този миг някой извикал "угасете ламбите". И когато светнало, властта обявила победата си. Ама вие лъжете, разревала се опозицията. Ами докажете, отвърнала властта.)

И все пак само един пример-доказателство за кого и как играе държавата: Дейността на пловдивската тютюнева фабрика "Юрий Гагарин" беше забранена със закон през 2012 г. с гласовете на ГЕРБ. Когато през 2015 фирмата чрез сложни схеми мина под контрола на правилния акционер Пеевски, депутатите свалиха забраната. Пак с гласовете на ГЕРБ.

Дали не повтарят схемата, чрез която Пеевски легализира участието си и в "Булгартабак холдинг"? Или другата, с която държавата придоби "Авионамс"? И за "Булгартабак" министрите от различни партийни цветове не казваха кой го е купил и се дразнеха, като ги питаме, не било тяхна работа, имало си Агенция за приватизация (чийто шеф апропо беше Караниколов).

Държавата не смята да пита Пеевски откъде взе пари, близо милион през 2015, да увеличи капитала на фирмата си "НСН инвестмънт", чрез която почна да придобива собственост; И как така след раздора с Цветан Василев изведнъж се замогна материално, след като допреди година декларираше един опел и скромен апартамент? Не пита и опозицията.

Като отговорят господата Цацаров, Борисов, Караниколов, НАП, КОНПИ, ДАНС, КФН и всевъзможните още надзиратели на законността на тези питания, тогава ще ми искат доказателства.

*По латинската сентенция "Aut Caesar, aut nihil" (Или Цезар (всичко), или нищо)

Коментар плюс

(Поне) седем въпроса към държавата за "Дунарит"

Мартин Димитров за clubz.bg

Действията на държавни институции и министри по отношение на "Дунарит" пораждат все повече въпроси, на които целенасочено не се отговаря. Държавата прави опит да похарчи милиони левове, без да представи необходимата аргументация за целите и очакваните крайни резултати. Съмненията стават все по-тежки. Най-малкото е редно да има яснота поне по следните теми:

1. Каква е логиката едно предприятие да е продадено за 2 млн. лева и след това да похарчиш 25 пъти повече пари в опит да си го върнеш?!

2. За подобна операция, макар и формално да не е необходимо, е редно да има дискусия и становище на Народното събрание. Ще има ли?

3. Кой е разрешил извършването на цесии и прихващания след фалита на КТБ, при положение че от БНБ твърдят, че те не са давали такава оторизация?! Напълно нелогично е държавата да проспи цесии и прихващания и след това да тръгне да изкупува дългове.

4. Колко общо средства смята да използва държавата за изкупуване на дългове на предприятието? Крайно неубедително е твърдението, че досега са използвани 47 милиона лева или 67 милиона лева (по различни данни от медиите) и щели да се похарчат още колкото е необходимо. Не бих се учудил, ако в крайна сметка държавата похарчи още десетки милиони със същите непълни аргументи. Ако министърът на икономиката харчеше личните си пари, не бих имал претенции

5. Критично важно е да има пълна публичност какви точно дългове и от кого е изкупила държавата и с какви посредници.

6. Похарчените държавни пари не гарантират възстановяването на собствеността върху предприятието от страна на държавата. Кой ще носи отговорността, ако в крайна сметка се окаже, че държавата просто е придобила едни дългове?! Според публикация в медиите сегашното ръководство на "Дунарит" са изплатили 50 млн. лева дълг, което, ако е вярно, би блокирало възможността държавата да се превърне в собственик. Тогава остава въпросът какъв е финансовият резултат от досегашните действия на държавата и ако резултатът е загуба - на каква стойност възлиза и кой носи отговорността?

7. Ако все пак държавата стане собственик на предприятието, е ключово важно да се проследи какъв ще бъде съставът на новото ръководство и по-важно, какви ще бъдат действията му...

Анализ

Висока ли е реалната престъпност в България

Зорница Славова за седмичния бюлетин на ИПИ

Статистиката на МВР за престъпленията показва, че през 2016 г. абсолютният брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността намалява с 1/3 спрямо 2000 г., или до 12.6 на хиляда души от населението, което е най-ниската стойност за периода. Дали обаче тази статистика не отразява нещо друго?

България е страната с най-ниско доверие към полицията и с най-големи проблеми в съдебната система в Европейския съюз. Тогава дали, ако хората не вярват на полицията, изобщо ще се обърнат към нея в случай на престъпление, особено ако то спада към леките престъпления, като например кражбите? В изданието на Евробарометър от 2017 г. България отново е страната с най-ниско доверие в полицията, като 43% от българите й имат доверие при 75% в ЕС.

Наблюдава се и интересна правопропорционална връзка между доверието в полицията и относителния брой на регистрираните престъпления спрямо населението (R² = 0.445). Така например в петте държави с най-малък брой регистрирани кражби през 2015 г., под 500 на 100 хиляди души от населението, средният дял на хората, които имат доверие в полицията, е 58%. В петте държави с най-много кражби пък (над 1800 на 100 хиляди души) доверието е средно 80%. България е шестата страна с най-малко регистрирани кражби (532 на 100 хиляди души) и в дъното на класацията по доверие към полицията.

Всичко това подсказва, че данните за регистрираните престъпления в държавите с ниско доверие в полицията може да не отразяват истинския мащаб на престъпността. В този случай по-удачни за сравнение биха били данните за извършените убийства в страната, тъй като те в най-малка степен се влияят от практиките за нерегистриране на престъплението или нежелание на потърпевшите да се обърнат към органите на реда и дават по-ясна представа за реалната престъпност.

Последните данни на Евростат за регистрираните умишлени убийства за 2015 г. поставят България на пето място сред страните членки. Нещо повече – забелязва се и нарастване през последните две години. Най-малко са убийствата в Австрия, а най-много - в прибалтийските държави, точно преди България.