Публичност, прозрачност и отчетност – концептуалната матрица в процедурите по назначения на висши държавни длъжности. В последните години институциите придобиха сетивност на тема процедури и наистина създават правила, изискват и публикуват документи, излъчват заседанията си на живо. Това е напредък, който заслужава да се поздрави.
Публичност, прозрачност и отчетност – заедно произвеждат стандарти. Но те не са едно и също. Взаимно могат да се допълват, да си помагат, но не са едно и също.
Проведеното на 7 септември изслушване на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота демонстрира публичност, донякъде прозрачност, не и отчетност. Прозрачността бе заглушена с едно скръцване на зъбите за онези въпроси, които не са зададени. По процедура депутатите могат (може е една от най-щекотливите думи в нормотворчеството) да задават или не както свои, така и въпроси, предварително постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. Въпросите са жокер, ориентир за това какво вълнува обществото; за това по кои теми хората желаят да получат информация за съдебната власт от първо лице. Те могат само да допринесат за по-качествен и задълбочен дебат, давайки външния поглед по темата.
Бламирането по такъв начин на предвидена възможност в правилата ги обезсмисля по дух и показва явна ненавист към гражданския сектор.
Неправителствени организации зададоха над 20 въпроса към кандидатите. Те касаят централни теми за функционирането на съдебната власт, от която в най-голяма степен зависи усещането за справедливост в обществото (все пак постоянно се говори за критично ниското доверие в съдебната система). Въпроси от типа дали смятат, че има предварителна договорка на принципа 4:3:2:2 според големината на представените в парламента партии, какво мислят за политическо-партийната квота във ВСС и как си представят програмното бюджетиране на съдебната власт. След плах опит на депутат от опозицията да призове кандидатите да отговарят на питанията на граждани, съдия с 37-годишен стаж в системата бе грубо прекъсната от председателя на Комисията по правни въпроси (Данаил Кирилов, б.р.), който с подчертана неприязън отбеляза, че въпросите на гражданските организации не са задавани официално (т.е. от депутатите по време на самото изслушване) и че кандидатите не трябва да отговарят на тях. Типичен пример за "огъване" на процедурните правила в удобната посока и дълбоко неразбиране на механизмите за взаимодействие между граждански сектор и парламент в случая. Съпътстван от институционален абсурд, при който Министерство на правосъдието вече отчете за пред Европейската комисия процедурата като публична, преди тя дори да е завършила. Ако са имали предвид процедурните правила като база за такава оценка, защо не зададоха постъпилите въпроси? Или се надяват, че погазването на елементарни демократични стандарти ще бъде подминато без коментар в следващия доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка?
А и как да се задават въпроси, когато според процедурните правила времето за изложението им е до 2 минути, а правото на отговор на всеки въпрос също е 2 минути. 2 минути внимание за бъдещите членове на върховния административен орган на съдебната власт!
Самите кандидати усетиха парламентарната припряност и наистина побързаха да резюмират своите представяния – предвиденото време за изложение бе до 10 минути. Личеше си, че приемат изслушването по-сериозно от депутатите. Това не бе изслушване, а рецитал, чиято припряност ощети и самите кандидати. Защото, когато хората ги слушат и гледат, те наистина могат да се образоват. С две думи, притиснато от менгемето на парламентарното време, на доверието в съдебната власт не му се даде шанс. Спомняте ли си колко време продължиха изслушванията на общите събрания на магистратите?
Големият въпрос е дали наистина Народното събрание разбира правилата на демократичното функциониране или предпочита да се придържа към прословутата фраза на героя на Кевин Спейси – Франк Ъндърууд от сериала House of Cards – Democracy is so overrated (Демокрацията е твърде надценена).
Авторът Неда Грозева е експерт в Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Статията е публикувана на сайта на БИПИ.
Публичност, прозрачност и отчетност – концептуалната матрица в процедурите по назначения на висши държавни длъжности. В последните години институциите придобиха сетивност на тема процедури и наистина създават правила, изискват и публикуват документи, излъчват заседанията си на живо. Това е напредък, който заслужава да се поздрави.
Публичност, прозрачност и отчетност – заедно произвеждат стандарти. Но те не са едно и също. Взаимно могат да се допълват, да си помагат, но не са едно и също.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
2 коментара
Че за каквод а ги изслушват? Та те отдавна са им казали (на депутатите) кого трябва да изберът.
Лаконично казано, кандидатите само губят времето на депутатите.
И благодарим за рибата дет се вика.
Ето и друг цитат от от сериала House of Cards подходящ за случая:
“The road to power is paved with hypocrisy, and casualties.”
Иначе изслушването на номинираните за членове на ВСС от парламентарната квота беше грозно извращение над крехката ни демокрация.