Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 8 сеп 2017, 13:10, 3343 прочитания

На доверието в съдебната власт не му се даде шанс

Някои изводи след изслушването на номинираните за членове на ВСС от парламентарната квота

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Договорки отлагат избора за Висшия съдебен съвет

Най-вероятно в основата е неразбирателство между ГЕРБ и БСП

13 сеп 2017

Изънпарламентарни партии: четирима от кандидатите за ВСС са крайно неприемливи

Парламентът отлага гласуването в нарушение на закона

13 сеп 2017

Някой да ни е принудил да влизаме в ЕС?

Искаме заплати като западните, искаме храни като западните, но кажат ли ни, че някои наши неща също трябва да станат като западните, започваме да се репчим

10 сеп 2017

Всичко е ясно, да влязат избраните

Изборът на членове на ВСС от парламента се превърна в пълна бутафория

7 сеп 2017

Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е силно застрашено

Страната ни е сред петте проблемни държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция

7 сеп 2017
Публичност, прозрачност и отчетност – концептуалната матрица в процедурите по назначения на висши държавни длъжности. В последните години институциите придобиха сетивност на тема процедури и наистина създават правила, изискват и публикуват документи, излъчват заседанията си на живо. Това е напредък, който заслужава да се поздрави.

Публичност, прозрачност и отчетност – заедно произвеждат стандарти. Но те не са едно и също. Взаимно могат да се допълват, да си помагат, но не са едно и също.

Проведеното на 7 септември изслушване на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота демонстрира публичност, донякъде прозрачност, не и отчетност. Прозрачността бе заглушена с едно скръцване на зъбите за онези въпроси, които не са зададени. По процедура депутатите могат (може е една от най-щекотливите думи в нормотворчеството) да задават или не както свои, така и въпроси, предварително постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. Въпросите са жокер, ориентир за това какво вълнува обществото; за това по кои теми хората желаят да получат информация за съдебната власт от първо лице. Те могат само да допринесат за по-качествен и задълбочен дебат, давайки външния поглед по темата.

Бламирането по такъв начин на предвидена възможност в правилата ги обезсмисля по дух и показва явна ненавист към гражданския сектор.

Неправителствени организации зададоха над 20 въпроса към кандидатите. Те касаят централни теми за функционирането на съдебната власт, от която в най-голяма степен зависи усещането за справедливост в обществото (все пак постоянно се говори за критично ниското доверие в съдебната система). Въпроси от типа дали смятат, че има предварителна договорка на принципа 4:3:2:2 според големината на представените в парламента партии, какво мислят за политическо-партийната квота във ВСС и как си представят програмното бюджетиране на съдебната власт. След плах опит на депутат от опозицията да призове кандидатите да отговарят на питанията на граждани, съдия с 37-годишен стаж в системата бе грубо прекъсната от председателя на Комисията по правни въпроси (Данаил Кирилов, б.р.), който с подчертана неприязън отбеляза, че въпросите на гражданските организации не са задавани официално (т.е. от депутатите по време на самото изслушване) и че кандидатите не трябва да отговарят на тях. Типичен пример за "огъване" на процедурните правила в удобната посока и дълбоко неразбиране на механизмите за взаимодействие между граждански сектор и парламент в случая. Съпътстван от институционален абсурд, при който Министерство на правосъдието вече отчете за пред Европейската комисия процедурата като публична, преди тя дори да е завършила. Ако са имали предвид процедурните правила като база за такава оценка, защо не зададоха постъпилите въпроси? Или се надяват, че погазването на елементарни демократични стандарти ще бъде подминато без коментар в следващия доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка?



А и как да се задават въпроси, когато според процедурните правила времето за изложението им е до 2 минути, а правото на отговор на всеки въпрос също е 2 минути. 2 минути внимание за бъдещите членове на върховния административен орган на съдебната власт!

Самите кандидати усетиха парламентарната припряност и наистина побързаха да резюмират своите представяния – предвиденото време за изложение бе до 10 минути. Личеше си, че приемат изслушването по-сериозно от депутатите. Това не бе изслушване, а рецитал, чиято припряност ощети и самите кандидати. Защото, когато хората ги слушат и гледат, те наистина могат да се образоват. С две думи, притиснато от менгемето на парламентарното време, на доверието в съдебната власт не му се даде шанс. Спомняте ли си колко време продължиха изслушванията на общите събрания на магистратите?

Големият въпрос е дали наистина Народното събрание разбира правилата на демократичното функциониране или предпочита да се придържа към прословутата фраза на героя на Кевин Спейси – Франк Ъндърууд от сериала House of Cards – Democracy is so overrated (Демокрацията е твърде надценена).

Авторът Неда Грозева е експерт в Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Статията е публикувана на сайта на БИПИ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Икономически прочит на казуса Банско: кой губи и кой печели 14 Икономически прочит на казуса Банско: кой губи и кой печели

С решението си по предложението на Боян Петров правителството ще покаже ясно чии интереси защитава

20 яну 2018, 8586 прочитания

Защо Меркел отива в София 5 Защо Меркел отива в София

Затънала до гуша в проблеми, посещението ѝ едва ли е просто акт на любезност

19 яну 2018, 6113 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Ветото за околната среда изисква размисъл за здравето на хората и за идните поколения

Парламентът трябва да се произнесе дали държи на промените в Закона за опазване на околната среда

Даниела Русо: Трудно ще открием материал, който да измести пластмасата във всичко

Съоснователят и изпълнителен директор на Think Beyond Plastic пред "Капитал"

Върти ми се една муха

NASEKOMO превръща органичните отпадъци в храна за ларви, които са алтернативен източник на протеини за животни

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Истории от двете Америки

Досега неизлизали на български разкази на Труман Капоти и Кларис Лиспектор

Портрет на художника като номад

Борис Праматаров за това как различните градове променят артиста

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Сделката за Общинска банка и още от по-важните теми в седмичния "Капитал"

Емисия

DAILY @7PM // 19.01.2018 Прочетете