Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
20 10 сеп 2017, 15:33, 7251 прочитания

Някой да ни е принудил да влизаме в ЕС?

Искаме заплати като западните, искаме храни като западните, но кажат ли ни, че някои наши неща също трябва да станат като западните, започваме да се репчим

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

БВП на Турция се е повишил с над 5%

Страната се нарежда на трето място по темпове на икономически растеж сред 20-те най-големи икономики

12 сеп 2017

На доверието в съдебната власт не му се даде шанс

Някои изводи след изслушването на номинираните за членове на ВСС от парламентарната квота

8 сеп 2017

Мнения Daily - Бият по-слабите и продават стабилност на силните

И още: Чужди интереси мачкат отбранителния ни бизнес; Когато СССР обяви война на България

6 сеп 2017
От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Старата дилема между равенство и свобода, която изучават още през първата година на политологията, днес раздира Европейския съюз. От една страна, кипи битка за равенство между бедни и богати в съюза. Като се започне от кохезионните фондове, мине се през идеите за паневропейска минимална заплата и неотдавнашните страсти около предполагаемото нееднакво качество на продуктите в търговските вериги на изток и запад и се стигне до последната гражданска инициатива на унгарската крайнодясна партия "Йоббик", подкрепена от нашето ВМРО, за Доходен съюз (Wage Union), тоест равно заплащане за равна работа където и да се намираш. Ни повече, ни по-малко. Това впрочем щяло да спре изтичането на хора към страните с по-високо заплащане и съответно да предотврати демографската катастрофа, която традиционно мъчи патриотите.

Само че вижте сега парадокс. Същите тези горди източноевропейци - споменахме Унгария и България, но трябва да добавим и Полша, Словакия, Чехия, Румъния - се възмутиха дружно от искането на френския президент Макрон командированите служители да получават за престоя си в Западна Европа толкова пари, колкото взимат колегите им там. Това противоречало на свободата, на движението, на избора, на инициативата. Слушахме редови тираджии, които ни обясняваха колко ще е лошо да им се плаща повече, защото фирмите на началниците им щели да фалират и те - не дай си боже - щели да бъдат принудени да работят за западноевропейските им конкуренти.

Подобна е реакцията и към идеите за данъчна хармонизация, за която отново французите най-много натискат. Нали конкурентното ни предимство е да сме "чийп" - борим се за свободата да подбиваме цените на конкуренцията, живеейки същевременно в кочина.

На пръв поглед дилемата е класическа - ляво срещу дясно. На втори обаче нещата са доста объркани. Какво точно искаме, когато настояваме за равни заплати: да вдигнат източните (ляво) или да свалят западните (дясно). Същото е с данъците: по-високи на изток или по-ниски на запад? Подобно объркване цари и около темата за свободата: икономическата свобода да печелиш безогледно ни се сервира като национален суверенитет, тоест свободата гордо да се репчим на европейците, които, виждаш ли, ни налагат да си пазим здравето или природата.



Проблемът е в това, че за разлика от националните държави ЕС няма централно управление. Европа е пространство от друг тип и в идеалния случай участниците в него са мотивирани от ценности, които се рационализират в договори и правни норми. Думата "клуб", която се използва за ЕС, казва именно това - членуват онези, които искат да спазват принципите му. Какви са тези принципи ли? Ами смятаме, че не бива да губим ориентира на равенството за разлика от САЩ например. Не приемаме да се ограничава свободата на движение, затова и се разделяме с Обединеното кралство. И не на последно място: вярваме, че трябва да има солидарност.

Само че човешките ценности предполагат симетрия и ако само богатите проявяват солидарност, а бедните отказват да приемат квоти от по няколко хиляди бежанци, клубът се превръща в нещо друго, в един вид супермаркет, откъдето си взимаш онова, което ти трябва (по думите на Макрон). Но ценностната мотивация е точно обратното на супермаркета: някои неща просто не подлежат на пазарлък и толкова. Няма как да откажеш санкциите срещу Русия вчера и срещу Турция утре. Същото е с човешките права, с природата, със смъртното наказание. Членството в ЕС не е задължително, то се крепи единствено на принципи, които в тази модерна общност се оказват много по-важни, отколкото в старите империи, защото заменят политическата принуда отгоре.

Днес обаче май вървим в обратната посока. Единият призовава за равенство при Е-тата в консервите, другият настоява да плаща на командированите работници според "страната на произход", третият жонглира с числа за това колко несправедливо е разпределена екологическата тежест в различните страни членки. Няма император, който да сложи точка и да нареди какво да правим. И така какофонията ни опиянява, а дигиталното ехо я усилва направо до крясък.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Икономически прочит на казуса Банско: кой губи и кой печели 14 Икономически прочит на казуса Банско: кой губи и кой печели

С решението си по предложението на Боян Петров правителството ще покаже ясно чии интереси защитава

20 яну 2018, 8586 прочитания

Защо Меркел отива в София 5 Защо Меркел отива в София

Затънала до гуша в проблеми, посещението ѝ едва ли е просто акт на любезност

19 яну 2018, 6113 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Образованието ни създава неравенства

И още: Нужна е идейна еволюция на европейските елити; Управляващите заблуждават на принципа "ако мине"

Даниела Русо: Трудно ще открием материал, който да измести пластмасата във всичко

Съоснователят и изпълнителен директор на Think Beyond Plastic пред "Капитал"

Операторите на ПИБ

Миналата година банката е дала заеми за над 100 млн. лв. на новите собственици на "Нет 1" и активите на "Макс телеком", а новите компании са на един адрес

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

Кино: Формата на душата

Реалността е красив и страшен сън във "Формата на водата" на Гийермо дел Торо

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Сделката за Общинска банка и още от по-важните теми в седмичния "Капитал"

Емисия

DAILY @7PM // 19.01.2018 Прочетете