Някой да ни е принудил да влизаме в ЕС?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Някой да ни е принудил да влизаме в ЕС?

Reuters

Някой да ни е принудил да влизаме в ЕС?

Искаме заплати като западните, искаме храни като западните, но кажат ли ни, че някои наши неща също трябва да станат като западните, започваме да се репчим

Ивайло Дичев
8466 прочитания

Reuters

© Reuters


От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Старата дилема между равенство и свобода, която изучават още през първата година на политологията, днес раздира Европейския съюз. От една страна, кипи битка за равенство между бедни и богати в съюза. Като се започне от кохезионните фондове, мине се през идеите за паневропейска минимална заплата и неотдавнашните страсти около предполагаемото нееднакво качество на продуктите в търговските вериги на изток и запад и се стигне до последната гражданска инициатива на унгарската крайнодясна партия "Йоббик", подкрепена от нашето ВМРО, за Доходен съюз (Wage Union), тоест равно заплащане за равна работа където и да се намираш. Ни повече, ни по-малко. Това впрочем щяло да спре изтичането на хора към страните с по-високо заплащане и съответно да предотврати демографската катастрофа, която традиционно мъчи патриотите.

Само че вижте сега парадокс. Същите тези горди източноевропейци - споменахме Унгария и България, но трябва да добавим и Полша, Словакия, Чехия, Румъния - се възмутиха дружно от искането на френския президент Макрон командированите служители да получават за престоя си в Западна Европа толкова пари, колкото взимат колегите им там. Това противоречало на свободата, на движението, на избора, на инициативата. Слушахме редови тираджии, които ни обясняваха колко ще е лошо да им се плаща повече, защото фирмите на началниците им щели да фалират и те - не дай си боже - щели да бъдат принудени да работят за западноевропейските им конкуренти.

Подобна е реакцията и към идеите за данъчна хармонизация, за която отново французите най-много натискат. Нали конкурентното ни предимство е да сме "чийп" - борим се за свободата да подбиваме цените на конкуренцията, живеейки същевременно в кочина.

На пръв поглед дилемата е класическа - ляво срещу дясно. На втори обаче нещата са доста объркани. Какво точно искаме, когато настояваме за равни заплати: да вдигнат източните (ляво) или да свалят западните (дясно). Същото е с данъците: по-високи на изток или по-ниски на запад? Подобно объркване цари и около темата за свободата: икономическата свобода да печелиш безогледно ни се сервира като национален суверенитет, тоест свободата гордо да се репчим на европейците, които, виждаш ли, ни налагат да си пазим здравето или природата.

Проблемът е в това, че за разлика от националните държави ЕС няма централно управление. Европа е пространство от друг тип и в идеалния случай участниците в него са мотивирани от ценности, които се рационализират в договори и правни норми. Думата "клуб", която се използва за ЕС, казва именно това - членуват онези, които искат да спазват принципите му. Какви са тези принципи ли? Ами смятаме, че не бива да губим ориентира на равенството за разлика от САЩ например. Не приемаме да се ограничава свободата на движение, затова и се разделяме с Обединеното кралство. И не на последно място: вярваме, че трябва да има солидарност.

Само че човешките ценности предполагат симетрия и ако само богатите проявяват солидарност, а бедните отказват да приемат квоти от по няколко хиляди бежанци, клубът се превръща в нещо друго, в един вид супермаркет, откъдето си взимаш онова, което ти трябва (по думите на Макрон). Но ценностната мотивация е точно обратното на супермаркета: някои неща просто не подлежат на пазарлък и толкова. Няма как да откажеш санкциите срещу Русия вчера и срещу Турция утре. Същото е с човешките права, с природата, със смъртното наказание. Членството в ЕС не е задължително, то се крепи единствено на принципи, които в тази модерна общност се оказват много по-важни, отколкото в старите империи, защото заменят политическата принуда отгоре.

Днес обаче май вървим в обратната посока. Единият призовава за равенство при Е-тата в консервите, другият настоява да плаща на командированите работници според "страната на произход", третият жонглира с числа за това колко несправедливо е разпределена екологическата тежест в различните страни членки. Няма император, който да сложи точка и да нареди какво да правим. И така какофонията ни опиянява, а дигиталното ехо я усилва направо до крясък.

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Старата дилема между равенство и свобода, която изучават още през първата година на политологията, днес раздира Европейския съюз. От една страна, кипи битка за равенство между бедни и богати в съюза. Като се започне от кохезионните фондове, мине се през идеите за паневропейска минимална заплата и неотдавнашните страсти около предполагаемото нееднакво качество на продуктите в търговските вериги на изток и запад и се стигне до последната гражданска инициатива на унгарската крайнодясна партия "Йоббик", подкрепена от нашето ВМРО, за Доходен съюз (Wage Union), тоест равно заплащане за равна работа където и да се намираш. Ни повече, ни по-малко. Това впрочем щяло да спре изтичането на хора към страните с по-високо заплащане и съответно да предотврати демографската катастрофа, която традиционно мъчи патриотите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Грозно демагогства професорът!

    Казва: "... Унгария и България... Полша, Словакия, Чехия, Румъния - се възмутиха дружно от искането на френския президент Макрон командированите служители да получават за престоя си в Западна Европа толкова пари, колкото взимат колегите им там..."

    С една дума - Макрон иска когато български строител/механик/готвач и т.н. се изпрати от българска фирма да работи на неин обект във Франция, да му плащат "френска" заплата.
    Но защо това да не се разпростира и върху френската фирма "Веолия", например, която държи концесията на водата в София, и която не плаща на служителите си тук "френски" заплати?

    След като подхваща темата, професорът трябва някак да обясни причината западни компании да извеждат производствата си в Китай, Виетнам, Тайланд, Мароко, Тунис, Турция, та дори в Полша, Словакия, България и т.н. Отговорът го знаят всички: заради по-ниската цена на труда. Погледнете къде е произведен айфонът ви, а плазмата ви, а пералнята/сушилнята/хладилникът, който отпред носи тежко "западно" лого, а отзад на малка табелка пише точно къде в Азия е мейд. Вижте си етикетчетата на скъпите дрехи: шити са в Мароко, Виетнам. Защо?

    Нашенският кирякстефчо приветства двойния стандарт докато ни прави на идиоти.

  • 2
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Нищо не разбрах. Не става ясно какво иска да каже автора.

    Може би най-разбираемото изречение е:
    "Но ценностната мотивация е точно обратното на супермаркета: някои неща просто не подлежат на пазарлък и толкова. Няма как да откажеш санкциите срещу Русия вчера и срещу Турция утре."

    Точно пък ЕС е такъв пазарлък какъвто и на Капалъ-Чарши няма. Санкции срящу Русия има но "Северен Поток 2" не само не е засегнат от ами и се поощрява от Меркел й лобито и в ЕС. Южен поток обаче потъна. А за Турция - там стана ислямски халифат пот диктата на Ердоган, но санкции няма и няма да има. Защото много компании в ЕС рзачитат на ефтината работна ръка в Турция. Както и заради заплахата от бежанците разбира се.

  • 3
    sow11501073 avatar :-|
    sow11501073

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Когато вдигнем минималната работна заплата на 500 или 1000 евро, ''Веолия'' ще трябва да плаща над тези суми, което не е проблем. Макрон и Франция имат проблем с ниската заплата в България и желаят да се вдигне, но проблем с това имаме ние. Това ще се отрази на българските фирми, които нямат тази готовност и ще бъдат неконкурентноспособни.

  • 4
    beky avatar :-P
    beky

    Имам чувството, че професорът е свършил парите и пише за каквото плащат. Трудно се четат такива слугинажи.

  • 5
    bobi_ba avatar :-|
    bobi_ba

    Противоборството е между принципите на реалността и удоволствието.

  • 6
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#3] от "sow11501073":

    Заплатата която дава една фирма не се определя от кефа на шефа нито от правителството. Определя се единствено и само от пазара и няма сила която да може да наложи плащането на различна от пазарната заплата.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "sow11501073":

    Всъщност м17 в #6 ви е отговорил точно така, както щях да го кажа и аз. Основните икономически принципи не се влияят от моментните желанията на този или онзи пък бил той и президент.
    Българските/полските/унгарските и пр. фирми работят в Стара Европа, защото за тия пари и тая работа старите европейци не излизат от вкъщи.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "m17":

    Благодаря.

  • 9
    skn50490486 avatar :-@
    skn50490486

    Не е имало референдум за членството на България в Е С. Политическите партии взеха решение да загубим суверенитета си на държава без да питат народа. Мисля, че няма друга такава държава

  • 10
    skn50490486 avatar :-@
    skn50490486

    Не е имало референдум за членството на България в Е С. Политическите партии взеха решение да загубим суверенитета си на държава без да питат народа. Мисля, че няма друга такава държава


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK