С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 15 сеп 2017, 12:55, 7376 прочитания

В спалния вагон на историята

Инвентаризация на суверенитета между Деня на съединението и Деня на независимостта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

адв. Валентин Брайков
Важно е да опровергаем впечатлението, че любимата седалка на българския политик е лицето на неговия избирател.
Цел на тези редове е да поставят единствен въпрос: Разполага ли България с върховенство, независимост и самостоятелност на властта в своите вътрешни и външни работи? Т.е. притежаваме ли суверенитет над територията и населението си? Или по-просто: Какво е останало от България като държава?

Стопани ли сме на територията, която обитаваме? Ние ли вземаме решение за случващото се в нейните предели, или се съобразяваме и примиряваме с чужда воля? Кой какви претенции има към нас и как му отговаряме?


Имаме ли армия? Колко голяма? Какво е нейното въоръжение и материално обезпечаване? В състояние ли е тя да гарантира независимостта и целостта на нашата държава срещу външни заплахи и какви са те? Или само чака да бъде наета като слугиня в чужбина? Дали още съществуваме заради външно благоволение и чужди пропорции?

Къде и каква част от населението не говори български език? Възможна ли е единна държава без общ език? Това невинно незнание ли е или нахалното му отрицание като признак на българската държавност? Кой финансира това нахалство и ние защо само гледаме като срамежлива мома? Да не ни опипват джебчии на суверенитета, които се движат по пътеката: от майчин език през бащина религия към дядова територия?

Образование и култура. Кои са най-добрите училища в страната - български или чужди? Къде и какво учи бъдещата интелигенция на България, нейният утрешен държавен елит? Има ли духовна колонизация? Колко книги, филми, музика и театрални пиеси са от български автори и на българска тема? Докога ще въздишаме по чужди филми, нямаме ли наша съдба?



Закони и правосъдие. Колко от действащите закони са чисто български и колко са приети под чужд камшик? А колко не са приети пак под страх от същия камшик? По кои въпроси българското правосъдие има окончателна и последна дума? Или почти всяко важно съдебно решение следва да се съобразява със Страсбург, Люксембург и Брюксел, а сега вече и с всесилни международни инвестиционни арбитражи, които могат да мачкат всякакви български закони и върховно правосъдие ?

Независими ли са българските финанси? Може ли държавата да се издържа със собствени средства като пълнолетен индивид, или постоянно зависи от чужда милостиня? Затъваме ли в пясъците на дългова криза и не продаваме ли децата си във финансово робство?

Аз не знам отговорите на тези въпроси. Но България има мъдри и достойни мъже, които по примера на 14-16 април 1876 могат да се съберат на Оборище, да погледнат оттам днешното ни Отечество и да изберат свой комитет. Да си спомнят преглъщаното вълнение на онези от 1876 за мечтаната от тях България. И всяка година през април да представят на народа един доклад на Комитета "Оборище", който да ни казва какво е останало от българската държавност, да правят една своеобразна инвентаризация на нашия суверенитет, да водят грижливо счетоводство на българската независимост, самостоятелност и върховенство на държавната ни власт. Да чуем ясно какво сме дали и какво получили през изтеклата година. Една "Нощна стража на държавността".

За това усилие няма излишни: светец и грешник, богат и беден, първи и последен. Твърде малко сме, за да се делим. В единството ще се претопят много грехове. Това не е театър с артисти и публика - всички сме на сцената. И да открием ближния, ако не с любов, то поне без омраза. Цялото българско Възраждане ни гледа от небето като Страшен съд.

Един такъв доклад на Комитета "Оборище" може да ни каже какво е съотношението между българска и чужда воля в нашата земя, какво е състоянието на основните признаци на държавността като територия, армия, население, език, закони и правосъдие, култура и финанси. На какъв влак сме се качили и къде отива той? Не може вечно да се возим в спалния вагон на историята. Или сме само куха муха в чужда паяжина и е дошло време да изчезнем както стотици народи и държави преди нас? А може и всичко да е наред - защо не? Важното е да опровергаем впечатлението, че любимата седалка на българския политик е лицето на неговия избирател.

Лично аз нямам никаква амбиция за участие в такъв комитет, защото не съм компетентен и защото не съм любител на никоя човешка власт. Онова, което обаче със сигурност знам, е, че всяка отложена от нас битка е търговия с днешната детска кръв, която ще се пролее утре в отложената наша битка. Затова пиша тези редове между Деня на съединението и Деня на независимостта и се питам дали днешните управници са способни да осъществят Съединение или да обявят Независимост?! Дали поради прекалената си отдаденост и разнообразни сношения българската държава вече не страда от хронична имунна недостатъчност?

Един от личностните символи на българския суверенитет е Стефан Стамболов - праведник в голямото и грешник в малкото. Погребан е на Централните софийски гробища, близо до църквата. В продължение на 25 години трима адвокати поддържаме изоставения гроб. Всяка година в началото на юли по повод деня на смъртта му почистваме бурените, слагаме цветя, хляб, свещ и вино и каним свещеник да го опее. Там вече ни познават и като ни видят, сами идват при нас.

За съжаление не сме забелязали появата на нито един от политическите пауни, които се кълчат като стамболовисти около медийния кол. Те ръкомахат само в градинката пред "Кристал". Преди около 20 години братята роми изтръгнаха металната глава на паметника и след наша снимкана обезглавения постамент във в. "Сега" беше излято и поставено ново копие на главата. Дори някои жълто бронзирани букви на големия черен кръст бяха изтръгнати, за да проверят дали не са златни. Както и да е.

Прилагам снимки от 5 юли 2017 на гроба на Стамболов - преди и след почистването. Моля да се вгледате внимателно в снимката с почистения гроб. Това е един подивял розов храст отпреди много години, посаден незнайно от кого. И всяка година в началото на юли упорито цъфти червена роза пред погледа на паметника. А ние не сме докосвали храста, той сам оцеля между бурените. Тази Стамболова роза - като искра в пепелта, дали не е знак на Провидението, че за България още има надежда?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Когато кризата чука на вратата на съседите... 1 Мнения Daily - Когато кризата чука на вратата на съседите...

И още: НСО трябва да бъде разрушено; Драмата с Брекзит тепърва започва

17 сеп 2019, 2083 прочитания

Мнения Daily - Как се сваля властта Мнения Daily - Как се сваля властта

И още: Борбата с "хибридчиците" изисква висока демократична култура; Изкупуването на ток от т.нар. "американски централи" е абсурдна комедия

16 сеп 2019, 2971 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Съдебната власт е на входа и на изхода на всяко управление

Колкото повече се бави изборът на ВСС, толкова повече позициите на управляващите отслабват

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие