Кръгове, свързани с правителството, предприемат действия за преструктуриране на оръжейната индустрия в България. Но не така, че да остане конкурентоспособна, когато премине сегашният пик в търсенето на традиционните за българските военни заводи изделия. Натискът е за промяна на собствеността - дали от частна в държавна или от частна в друга частна, предстои да видим. В момента в оръжейната ни промишленост доминират частните предприятия.

Доказано е, че в българските условия държавните или се ограбват на входа и на изхода от приближени на съответната власт, или се управляват лошо. Няма нито един пример държавата да е инвестирала в научно-развойна дейност в предприятията си, включително в оръжейния сектор. Обратно, частните фирми като "Арсенал", "Емко", "Аркус" и "Дунарит" - изброявам само по-големите, оцеляха и вървят нагоре главно заради инвестициите в нови технологии, в адаптиране на традиционните продукти и в разработката на нови. Така че опитите на днешните управляващи да национализират, или "одържавят", както те се изразяват, военната промишленост няма изгледи да доведат до нещо добро.

След умишленото фалиране на КТБ някой анонимен, скрит зад офшорки, реши да придобие "Дунарит". Когато акциите му бяха законно придобити от "Емко", чийто бизнес е изцяло на светло, срещу дружеството се стовари цялата мощ на държавата. Измислят нарушения, които по закон дори не може да са основание да се отнема лиценз за международна търговия. Просто една група хора са решили на всяка цена да придобият "Дунарит", а вероятно и други предприятия, унищожавайки по пътя си всяко препятствие.

Фактите говорят, че зад действията на министъра Караниколов стоят мотиви, нямащи нищо общо с държавния интерес. На първо място - откритото обвързване на държавата с офшорната фирма "Виафот" в опитите й да овладее "Дунарит". Оттам тръгва разплитането на кълбото. Тази офшорка, зад която може да стои всеки - от терористична организация до пазарен конкурент на България, която две години незаконно води и загуби битката за "Дунарит", видимо се ползваше със странна липса на внимание от страна на компетентните органи. Освен това нито министърът на икономиката, нито ДАНС и прокуратурата са обяснили как в рамките на един ден се направиха няколко цесии и прехвърляния на вземания, които, на първо място, облагодетелстваха въпросната офшорка. Те бягат от темата като дявол от тамян. Операциите по придобиване на дългове на "Дунарит" - реални и фалшиви, са чиста форма на пране на пари, с което държавата се ангажира. И предполагам, че съответните посолства в София са си направили изводите.

Сега на сцената излиза друг своеобразен "Виафот", облечен в държавни дрехи, и крои други схеми, които нямат нищо общо с правовата държава.

Не познавам Делян Пеевски, но това, че медиите разкриват редица факти около него, е едната страна на въпроса. Другата е, че от гледна точка на властите този човек е изряден български гражданин. Когато премиерът Борисов заяви, че "Дунарит" в никакъв случай няма да отиде при Пеевски", въпросът е доколко може да се вярва на думите му. Преди време той заяви, че "Пеевски се изнася от България". Пеевски не само не се е изнесъл, но и официално е декларирал внезапно нараснало богатство.

Всички се питат защо изпълнителната власт се намесва във въпроси, които са прерогатив на съдебната. От думите на Борисов става ясно, че той знае "къде ще отиде "Дунарит", значи се е поставил над съда и закона. Това признание обаче, в съчетание с мачкането на "Емко", е поредното потвърждение, че България е далеч от правова държава. Това всъщност ни казват и партньорите от ЕС и САЩ.

Ако тези процеси продължат, Борисов и ГЕРБ ще платят политическа цена. Има и едно обстоятелство, за което анонимният "колектив" трябва да си дава ясна сметка - че България е малка страна и съучастниците не могат да останат скрити. Случващото се около "Дунарит" и "Емко", а вероятно скоро и около "Аркус" и "Арсенал" предвид призива на Борисов за ревизия на приватизациите, се натрупва върху други фундаментални обществено-икономически процеси. Тези процеси зреят и избликът няма да чака дълго.