Мнения Daily: Минималните осигурителни доходи стават още по-безсмислени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Минималните осигурителни доходи стават още по-безсмислени

Там, където има само лъжа, единственият начин да се подредят обществените отношения е грубата, открита, видима и брутална сила.

Мнения Daily: Минималните осигурителни доходи стават още по-безсмислени

И още: Маршът на лъжата

7666 прочитания

Там, където има само лъжа, единственият начин да се подредят обществените отношения е грубата, открита, видима и брутална сила.

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Финанси

Минималните осигурителни доходи стават още по-безсмислени

Текст на Зорница Славова за седмичния бюлетин на ИПИ

След като работодателските организации бойкотираха преговорите за определяне на минималните осигурителни доходи по сектори, министърът на труда е решил да ги вдигне административно с 3.9% за 2018 година. Причината за това е, че още от миналата година работодателите не искаха да седнат на масата за преговори и за 2017 г. нямаше споразумения за промяната на МОД. Според министъра, ако това се случи за втора поредна година, праговете биха се обезсмислили. Да, но те и сега са безсмислени.

Първо, не се знае дали работят. Още от въвеждането им като европейски прецедент за борба със сивата икономика никой не си е направил труда да оцени дали наистина работят и дали водят до намаляване на сивата икономика.

Второ, отразяват се негативно на икономиката. През години имаше случаи, когато МОД се оказват по-високи от заплатата, водят до фалиране на фирми и уволнение на хора (особено когато се договори огромното им увеличение с близо 30% в годината преди започването на кризата), повишават изкуствено разходите за труд и намаляват нетните доходи на работещите, пълнейки бездънните каци на пенсионната и здравна система (писали сме за това редица пъти – тук, тук и тук). Европейската комисия (ЕК) също неведнъж препоръча преосмислянето им, защото спъват заетостта на нискоквалифицираните работници и младежите.

Трето, обезсмислят се от минималната работна заплата. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. пише, че въпреки замразяването на МОД минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2.6 на сто за 2017 г. в сравнение с 2016 г. заради новия размер на минималната работна заплата. В доклада на ЕК за България за 2017 г. също се казва, че дори и при замразяването на МОД през 2017 г. те на практика се повишават поради увеличението на минималната работна заплата през 2017 г., която действа като долна граница за МОД. В доклада за макроикономическите дисбаланси на комисията от 2015 г. пък ясно се посочва, че при нискоквалифицираните работници МОД се заменят от изпреварващо увеличаващата се минимална работна заплата, което обезсилва процеса на преговорите между социалните партньори и то точно за най-уязвимата група на пазара на труда.

Четвърто, преговорите така или иначе са фиктивни. Споразуменията по сектори често са симулация на диалог между социалните партньори и се постигат само за някои сектори. МОД засягат 85 икономически сектора с около 2 млн. заети и обикновено средното им увеличение се разпростира административно от министъра и върху секторите без договорена промяна от социалните партньори. Единствено през 2013 и 2014 г. тази порочна практика с "разпростирането" бе временно замразена.

Всичко това показва, че минималните осигурителни прагове отдавна са доказали не само безсмислеността си, но и вредата си върху икономиката и работещите. В този ред на мисли те не само не трябва да се увеличават от министъра, а трябва да се отменят. Особено при положение че вече не може да става дума и за преговори и споразумения между работодателите и работниците.

Мнение

Маршът на лъжата

От текст на Евгений Дайнов за dnevnik.bg

Когато една държава започне да използва лъжата като всекидневен инструмент на политиката, това означава, че държавниците крадат. И лъжата е мобилизирана, за да прикрие краденето. От Зимбабве до Узбекистан и от Венецуела до Русия – това го гледаме от десет-петнадесет години.

Вече от месец-два и у нас. Почти всеки ден гледаме как някой министър лъже и знаем какво означава това: че той прикрива кражби в неговия "ресор". Функцията на държавната лъжа е да прикрие държавно крадене. Но това е само в началото. Веднъж настанила се в сърцето на държавната власт, лъжата започва да произвежда собствени резултати. Когато те се натрупат в достатъчни количества, става невъзможно да има общество.

Там, където има само лъжа, единственият начин да се подредят обществените отношения е грубата, открита, видима и брутална сила.
Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Първите резултати вече ги виждаме. Когато една държава се преоснове на основата на лъжата, тази държава започва да привлича като свои служители определен тип хора – лъжци и измамници. Особено потърпевша в случая е управляващата партия, особено ако тя е структурирана на принципа на еднопартийния комунизъм, както е ГЕРБ, да речем. Пороят лъжци и измамници, които искат да се настанят край софрата, в основата си нахлува именно в подобни партии. Създавайки огромен натиск по всички равнища на партията, тези хора бързо успяват да избутат "нагоре" свои автентични представители. Лъжци и измамници стават, да речем, министри. В момента си имаме двама такива (за които знаем, тъй като те лъжат публично през ден) - очевидно ще имаме още.

Натискът рефлектира и върху партийци, които преди това не са били лъжци и измамници. В последните дни двама, доскоро смятани за средно прилични, тръгнаха по този път. Единият обвини за корупцията българския народ и обеща, че тя никога не може да бъде изтръгната. Другият, чиято рода е окупирала общинските служби на цял град, ни разказа, че това не му били роднини, а... "дрийм тим".

Когато лъжата бъде поставена в основата на обществените отношения, още по-тревожни неща се случват сред обикновените хора. Те сравнително бързо стигат до извода, че истина няма. Че всички лъжат. И че всеки спор е по повод открадването на нещо. Нищо не е истина и всичко е истина. Можеш да си избираш кое смяташ за факт, а кое – не. И всеки документ, изваден в тази обстановка, с лекота е отхвърлен като "фейк".

Ако едно общество стигне до извода, че няма истина, то просто няма как да се съгласи накъде да отива. Всеки ще се кълне в своята истина, в която "вярва", и ще обвинява останалите в лъжа. Но никой няма да има достъп до инструментариум, с който да установи кое е лъжа и кое – не.

Там, където има само лъжа, единственият начин да се подредят обществените отношения е грубата, открита, видима и брутална сила. Защото, ако няма истина – ако всеки има своята си истина, на каква друга основа да се стигне до решение кой е прав? Няма друга основа. Прав се оказва онзи, който може да наложи "своята" истина (или лъжа) върху останалите.

Замяната на общество, подредено според обективните проверими факти, с орда, подчинена на грубата сила, това е целта на марша на лъжата. Това е онова, което например Путин иска да наложи върху "Запада", защото си мисли, че стане ли веднъж силата единствен регулатор, той ще се окаже най-силният.

Това е и онова, което в момента властта налага върху българите. И то вече е видно. Държавата със сила фалира и национализира фирми и предприятия. Държавата със сила налага незаконни строежи върху защитени територии.

Проблемът със силата обаче е същият като с лъжата. Твърде е заразна и се ширва из всички етажи на обществото. Хората бързо усещат накъде отиват нещата и започват да прилагат сила в урегулирането на отношенията помежду си. Някой ти отнел предимство – чупиш му черепа. Друг ти направил забележка – направо го застрелваш.

Плъзването на силата из обществото помага, разбира се, на властта, основана върху силата. След като всички се разправят силово помежду си, а държавата е най-голямата сила, тя ще се разправи с всички. Защото силата е станала легитимен инструмент за подреждане на отношенията между хората.

Краденето от държавата поражда лъжещата държава, а лъжещата държава ражда голата сила като единствен регулатор на отношенията. Затова, драги, не се питайте, слушайки опашатите лъжи на някой министър: "Ама тоя защо така лъже?". Тоя знае много добре какво прави. Днес лъже, за да граби държавата – утре ще ви бие, за да граби вас.

МОД се отразяват негативно на икономиката, а през годините имаше случаи, когато се оказват по-високи от заплатата
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK