Мнения Daily - Раждането на бутикови нации води до мултикултурен хаос
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Раждането на бутикови нации води до мултикултурен хаос

Reuters

Мнения Daily - Раждането на бутикови нации води до мултикултурен хаос

И още: Следващата политическа катастрофа чука на вратата; Европа на мъжкарите е забавна като приятелски мач между Люксембург и Литва

10644 прочитания

Reuters

© Reuters


Лошото е, че с националната държава ще си отиде и равенството на гражданите.

Сепаратизъм

Раждането на бутикови нации води до мултикултурен хаос

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Ако всяка териториално обособена етно-конфесионална група получи шанс да се еманципира като "независима нация", модерният свят - такъв, какъвто го познаваме от последните 100 - 150 години, ще престане да съществува. Процесът на ескалация на общностните претенции започва с "постмодерната" атака срещу националния суверенитет, но парадоксално използва националистически аргументи, за да постигне еманципация на по-малката група от включващата я национална държава.

Този "постмодерен трайбализъм" функционира като руската кукла "матрьошка" - с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни претенции за "национална независимост". Тази вълна премина през посткомунистическия свят, разсипа поредица и без това свръхкрехки държави в Африка и другаде в Третия свят и сега се нахвърля върху Европа и други части от доскоро уредения Първи свят. Нацията е механизъм за унифициране и интегриране на многообразна територия и разнородно население в единен пазар и единна идентичност. Глобализацията разтури националните пазари, а следващите я пост-"либерални" орди оспориха въобще правото на националната държава да произвежда партикуларна идентичност в епохата на планетарна интеграция и осветен мултикултурализъм.

Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общност в бъдещия свят на планетарно единство - "всичко родено е достойно да умре" (Гьоте). Проблемът е, че нетърпеливите сили на "прогреса" бързат да закопаят нацията и нейната държава, ПРЕДИ да са произвели институционални и общностни форми, които успешно да я заменят. Алтернативата на институционално подредената нация днес е глобалният мултикултурен хаос - в който като в мътна вода някои се опитват да ловят риба.

"Рибарите" са два вида. Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации, за да възстановят своите славни империи от миналото - вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган! Вторите планират "мрежова власт" на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху развалините на националната държава. Лошото е, че заедно с нея очевидно си отива и един много важен принцип на общностно устройство - равенството на гражданите.

Днешният свят все повече функционира като състезание на активни и организирани малцинства, а гаранциите за правата на гражданина остават единствено възможни в рамките на една подобна корпоративна защита. Нацията и националната държава все още стоят изправени срещу глобалните "рибари" в огромната мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, така и ресурси за стабилност и оцеляване.

Не оспорвам правото на Каталуня да се бори за своята еманципация. Но нека всеки "нов" националист знае добре, че зад победата на неговата малка - често бутикова, "нация" дебне глобалният хаос, в който "рибарите" с лекота подхвърлят стръв. И "националистите" я лапат... Не ще и дума - ще си отидат един ден нациите. Въпросът е КАК? Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация - гражданско равенство, хуманизъм, индивидуална свобода - в постройката на глобален свят, който да надстрои потенциала за човешка свобода? Или като бъдат поразени от стратегии на възродено имперско или нововъзникнало технократично средновековие?

----------

Общото между Пучдемон и Рахой е, че удовлетвориха своите привърженици.

След референдума в Каталуня

Следващата политическа катастрофа чука на вратата

От коментар на Гема Касадевал за "Дойче веле"

Източник: Reuters

Каталунският премиер Карлес Пучдемон се сдоби с кадрите, които му бяха толкова необходими, за да подсили движението за независимост: възрастни хора, изхвърлени насила от избирателните секции; мощни полицейски подразделения, които настъпват срещу невъоръжени граждани с открити лица; избирателни урни, които се изтръгват от ръцете на гласоподавателите, решили да упражнят демократичното си право.

Испанският премиер Мариано Рахой многократно припомни, че Върховният съд е обявил референдума за незаконен, в резултат от което гласуване не може да се състои. Рахой получи подкрепа от най-важните си европейски партньори, когато заяви, че ще защитава правовата държава. Но след ужасяващите кадри от Каталуня, които по никакъв начин не са в съзвучие с демокрацията, тази подкрепа може да се обърне в шок и в критика.

След като полицията конфискува милиони бюлетини, екипът на премиера Пучдемон реагира с изобретателност, като прехвърли акцента в социалните мрежи и бързо възстанови сайтовете, които Мадрид беше блокирал. Централното правителство изпрати в Каталуня многохилядни подразделения на цивилната гвардия и на полицията, за да предотвратят гласуването. В отговор сепаратистите, включително родители с деца, посред нощ окупираха училищата, за да гарантират отварянето на избирателните секции в неделя сутрин.

Защо изобщо се стигна до тази ситуация? Този въпрос си задават много хора на фона на сцените, които никой не си е представял, че могат да разиграят в една демокрация – а Испания безспорно е такава. От референдума няма да има благонадеждни резултати. А и никой не знае как биха гласували хората, ако той беше проведен законно и в консенсус между Мадрид и Барселона. Само едно изглежда ясно - не можем да си затваряме очите пред мощния порив на каталунците към независимост.

Сега трябва да се тръгне по пътя на успешната политика, който в момента изглежда безнадеждно блокиран. Общото между Пучдемон и Рахой е, че до днес успяват да удовлетворят своите привърженици. И ако от вчерашните събития и двамата извлекат политическа легитимация на досегашния си курс, следващата политическа катастрофа вече чука на вратата.

------

Kаталанският и шотландският национализъм са по-скоро от средновековно-футболен тип.

Битки без победител

Европа на мъжкарите е забавна като приятелски мач между Люксембург и Литва

От коментар на политолога Даниел Смилов за портал "Култура"

Източник: Reuters

Конфуций ли, Стивън Хокинг ли или май Фейсбук е казал, че "интелигентността е способност да се адаптираш към промените в света". Всеки има нужда от интелигентност, а в момента от нея зависи и бъдещето на цяла Европа.

Нацията на едни е потисническа империя за други. Национализмът през XIX век е бил рожба на либерализма – борбата за свобода и права. След Мусолини и Хитлер национализмът става борба за превъзходството на един етнос или раса над други. Днешните национализми в Европа не са борба за права – никой шотландец или каталунец не смята сериозно, че Великобритания или Испания са страни, в които правата на човека или малцинствата не се зачитат. В този смисъл каталанският и шотландският национализъм са по-скоро от средновековно-футболен тип. За тях Европа в крайна сметка е футболен мач. Нашите са си наши – колкото и безобразно да играят. Може ние да им се подиграваме на уменията, но ще се озъбим страшно, ако другите вземат да го правят.

Тоест Европа на мъжкарите е забавна и интересна, поне колкото приятелска среща между Люксембург и Литва, а понякога се извисява и до "кървави" дербита между Германия и Англия. Всички помним и нашето звездно американското лято (1994 г.) с останалите в историята българско-каталански думи "айнц цу цвай, цу драй, цу дрън"

Референдумът в Каталуня не е директно предизвикателство за ЕС, понеже дори и една независима Барселона би искала да остане в съюза (тук изключвам договорните усложнения, които биха възникнали от евентуалното вето на Испания на нов член и пр.). Но подобни референдуми – независимо от резултата им – са индиректно силно деструктивни, защото те са израз на криворазбран, футболен по своя характер национализъм, гарниран с жестикулации по отношение на съседите. Той води до изключително остри символични войни за "идентичности", практическите резултати от които в един взаимосвързан и взаимозависим свят биха могли да бъдат единствено негативни или в най-добрия случай – нулеви.

Да си представим, че каталунците успеят да създадат своя суверенна държава с независим парламент, правителство, а защо не и президент. Какво би било по-различно (освен символиката и идентичността) освен това, че ФК "Барселона" ще трябва да играе в ново национално първенство само с "Еспаньол" и втородивизионни отбори? Но големият проблем е, че говорителите на здравия разум са все повече заглушавани от врява и безумство, подправени с мъжкарски благословии като на футболен мач. А това, както е казал Конфуций, "не е на добре". Не го е казал, но със сигурност си го е мислил.

Лошото е, че с националната държава ще си отиде и равенството на гражданите.

Сепаратизъм


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • laveol

    От експерт по "Научен" комунизъм (нарочно само първата дума е в кавички) нищо друго не съм очаквал. Виж, от Капитал очаквах повече

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    То беше ясно, че разумните гласове ще изложат голотата на сепаратистките аргументи. Каталуния е част от Испания по право от векове. Тя е част от Испания над половин хилядолетие. Преди това е била част от Арагон, а по-преди това - от Франкската империя. Нямат историческо право да обявяват независимост, най-малкото не с тези икономически аргументи.

  • 3
    oii34567760 avatar :-|
    oii34567760

    На протежение на цялата история на човечеството, етноконструктивните (т.е. народо-образувателните) процеси винаги са били съпроводени с етно-деструктивни такива. Като последните, т.е. деструктивните в действителност са конструктивни по отношение на ново-образуваните етноси. Така че, ирредентизмът (обединяването) и сепаратизмът (разединяването) са две страни на един и същ процес, който продължава и днес.

    Така например, наскоро на картата на Норвегия се появи нов етнос КВЕТИ (полуфини-полунорвежци), който по негово искане беше официално признат. Албания също призна официално новия етнос със самоназвание ГЮПТИ (египтяни), който отказва да се идентифицира като "албански роми" (с майчин език - албански). Тези нови етноси си искат автономия, която може да им се предостави ако законовите условия за териториална обособеност са налице.

    Друг е въпроса, ако се претендира и за държавна независимост. Ако законът го разрешава, защо не? Ето например - Шотландия. Не се получи, но референдумът си беше законен. Там където автономията е възможна, обаче, именно правата на човека изискват процесите на сепарация да се КАНАЛИЗИРАТ законово. Въпросът е как? За съжаление, по този въпрос г-н Минчев нищо не е написал.

  • 4
    jeq47534199 avatar :-|
    jeq47534199

    Докога ще давате трибуна на дървени философи и безделници? Кое е бутикова нация бе лудчо, та тия са повече и от нас. Ако прибавиш и каталуноговорящите от Валенсия, Балеарите и Северна Каталуния във Франция стават и по територия солидни. Може би и България не требваше да обявява едностранно независимост от Османската Империя? Какво ни липсваше тогава или ни биеха или какво?

  • 5
    jeq47534199 avatar :-|
    jeq47534199

    "Да си представим, че каталунците успеят да създадат своя суверенна държава с независим парламент, правителство, а защо не и президент. Какво би било по-различно (освен символиката и идентичността) освен това, че ФК "Барселона" ще трябва да играе в ново национално първенство само с "Еспаньол" и втородивизионни отбори?"

    Ами като нищо нема да се промени за никой, защо ревете тогава и сте в пълна истерия от опитите им да се отделят? Нека получат независимост, пък "всичко да си е същото" после.

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Уважаваните г-да Минчев и Смилов говорят много интересно, но заобикалят отговора на въпроса за интереса. Кой има интерес от драмата в Каталуния?
    Движещите сили на сепаратизма в Каталуния не са гражданите, които бяха бити от полицията, а представители на едрия местен бизнес. По всичко изглежда, че за да умиротвори размирната провинция, Мадрид ще бъде принуден да нелее стотици милиони в нея.
    Т.е. в едрия каталунски бизнес - туристически, текстилен, автомобилен, фармацевтичен...

  • 7
    jeq47534199 avatar :-|
    jeq47534199

    До коментар [#6] от "D-r D":

    Да, те каталунците са некакъв добитък и на изборите масово подкрепили партиите, които им обещават референдум за отделяне, както и масово гласували за отделяне на референдума, само защото едрият капитал така им внушил ... Това са хора достатъчно културни и интелигентни, вие ги изкарахте като електората на ДПС от циганските махали. Народът иска и мечтае за собствена каталунска държава, особено в периоди на икономическа криза емоцията и разумът се сливат и се получава това което видехме в неделя.

  • 8
    vinkel_ikonomist avatar :-|
    vinkel_ikonomist

    Една гледна точка, извън тези пози, която поне малко от малко да обясни, какво е нация, какво е правото за самоопределение и в конкретния случай, каталонците колко векове са се борили за това да бъдат независими? Бутикова нация - те имат повече история, култура, а и население спрямо половината независими държави в днешна Европа... Освен това "бутик" не значи "малък", а "луксозен", "скъп". В този смисъл - да и са по-богати, икономически по-развити, вкл. от собствената им средновековна по своята конструкция остатъчна империя.

  • 9
    duf03476735 avatar :-|
    duf03476735

    Мултиетническа и мултикултурна Западна Европа е вече факт и нейното бъдеще е в исляма на заселниците които тихо пълзят не от 2015,а от десетилетия с също и се размножават активно там


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK