Очевидно в олигархията стават някакви сътресения. Предлагам да си припомним какво пише по този повод Аристотел. По-долу преведох (от английски, нямам в момента достъп до българския вариант) 10-те причини, изредени от Аристотел, за падането на олигархиите.

Интересно действието на коя/кои от тези причини виждаме в момента?

Ето ви Аристотел:

1) Има няколко неща, които най-вече произвеждат революции при олигархиите; едното е – когато към народа се отнасят лошо; в такава ситуация всеки индивид е готов на съпротива...

2) ...понякога революцията тръгва от онези богаташи, които нямат своя дял от управлението, което се намира в прекалено малко ръце... онези, които не са включени в управлението, не престават да вдигат спорове, докато не бъдат включени в него...

3) В Книдус олигархията беше унищожена от свадите на олигарсите един с друг; и управлението рязко отслабна, защото беше съсредоточено в прекалено малко ръце...

4) Или в Еритрия, където, макар държавата да просперираше под управлението на олигархията, все пак народът беше недоволен от това, че властта е събрана в прекалено малко ръце и така смени властта.

5) Олигархиите също стават жертви на революция... заради караниците между демагозите. Тия демагози са два вида: едните, които ласкаят властта; другите са онези, които, макар да са част от олигархията, ласкаят народа... И тогава, когато съдебната власт не е в ръцете на върховната власт, демагозите, които са на страната на народа, свалят правителството, както стана в Хераклеа...

6) ...и също (става революция), когато се появява стремежът да се свие властта на олигархията в още по-малко ръце; тогава онези, които искат по-голямо равенство, намират за удачно да потърсят народа за помощ.

7) Олигархията е също жертва на размирици тогава, когато олигарсите харчат богатството си за лукс.

8) Една олигархия също така ще бъде унищожена, ако под нея се произведе друга олигархия, т.е. когато не всички олигарси имат достъп до върховната власт.

9) Размирици стават в олигархиите също тогава, когато една група демонстрира арогантно или обидно отношение към друга...

10) Много революции също така са били провокирани в олигархиите от онези, които просто не са понасяли деспотизма на облечените във властта...

-----------

Правосъдие

Новият ВСС ще е по-добър, дори и нищо да не прави

От коментар на Красен Николов за mediapool.bg

Чугунено мнозинство, глухо за аргументите на разума, безобразно кадруване, ясна за всички връзка с политическата власт и никакви скрупули. С това ще бъде запомнен отиващият си Висш съдебен съвет. "Не съжалявам за нищо", каза главният прокурор Сотир Цацаров преди ден за приключилия мандат на ВСС. Той и председателят на Върховния административен съд Георги Колев бяха двамата "флагмани" на мнозинството във ВСС, което управлява съдебната власт пет години. И двамата бяха избрани след натиск от управляващата партия ГЕРБ, а сянката на ДПС върху тях така и не успя да се разсее.

Заради критиките към предшественицитe им кадровиците избраха нова тактика – избори с фасадна конкуренция. Сотир Цацаров бе избран измежду трима, а Бойко Борисов и Цветан Цветанов на няколко пъти подсказаха на ВСС, че именно той е техният човек. После от аферата "Банкя" чухме как градският прокурор на София Николай Кокинов казва на Борисов: "Не ми се подсмихвай. Ти си го избира".

Отиващият си сега съдебен съвет произведе "Яневагейт", аферата "Банкя", лобисткия скандал с Камен Ситнилски, разкритията на следователя Бойко Атанасов за "шпицкомандата на Цацаров" в столичното следствие. В заседанието, в което ВСС трябваше да вземе окончателно решение по "Яневагейт", премиерът Бойко Борисов нахълта в залата. Тогава мнозинството във ВСС направи най-знаковия си жест – стана му на крака. А Борисов си беше позволил да изпрати есемес до Лозан Панов, с който да му покаже, че има къртица във ВСС и знае всеки негов ход. ВСС си затвори очите и за това.

Скандалът "Яневагейт" окончателно свали завесата, която покриваше връзките между съдебната и политическата власт. От разговорите между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова се разбра, че премиерът може да нареди на главния прокурор да "опраска" магистрат, че главният прокурор не може да откаже. Разбра се, че членът на ВСС Димитър Узунов е "човекът на Бойко" в кадровия орган. Вместо да разследва тази връзка, ВСС произведе Узунов в свой официален представляващ.

После дойде "ЦУМ-гейт". ВСС така и не провери защо главният прокурор се е срещал с хора, чиито компании имат връзка с разследвания. Мнозинството във ВСС не само не инициира проверка, ами се втурна да защитава Цацаров. Пред сградата на съвета се появиха маскирани момчета, държащи кървави агнешки главички в ръце. Те трябваше да сплашат опозицията, която се опитваше да повдигне темата.

На фона на всичко това всяка седмица ВСС произвеждаше грозни скандали между чугуненото мнозинство и малцинството. Използвани бяха грозни думи, лъжи, крясъци От всичко това на редовите магистрати им се догади. Без значение дали харесват Калин Калпакчиев или Димитър Узунов. Това е наследството на отиващия си ВСС. Новият съвет може да се справи много по-добре, дори и нищо да не прави.

------------

Местна власт

"Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца"

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Зад цялата тази уж политическа история в Хасково се крие всъщност най-обикновен сблъсък на икономически интереси. Всичко е съсредоточено около "усвояването" на публичните и европейските средства по обществените поръчки на общината. В това "усвояване" винаги и навсякъде като скачени съдове участват всички основни местни партийно-икономически лобита. А сегашната "политическа" драма е просто отражение на моментната динамика в разпределянето на съответните порции. Тези дни участник в интернет форум остроумно описа ситуацията чрез асоциация с друг местен скандал и перифраза на класическо стихотворение: "Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца".

Както забелязвате, стремя се да не цитирам конкретни имена. Не защото имената нямат значение, а защото става дума за масово разпространена практика. Хасково е само един (макар и ярък) пример за местния български политически модел. Който, разбира се, е отражение на модела на централно равнище. Първо, защото не би могъл да съществува без нареждане "от горе" - нещо като феодално разпределение на поземлени участъци (със съответното население) за стопанисване и управление. И второ, защото подобно усвояване на публични средства чрез шуробаджанашки назначения, търгове, конкурси, обществени поръчки е широко наблюдавано и в централната администрация. Спомнете си например как преди известно време бяха закупени суперлуксозни джипове за горските стопанства чрез търг, чиито условия водеха безпогрешно не само към един-единствен модел автомобили, но и към един-единствен участник, който за късмет се оказа съученик на съответния министър. Тогава обяснението бе като при Хасково - България е малка, все някой е нечий съученик.

На централно ниво обаче българският политически модел се развива, усъвършенства и далеч надхвърля традиционната шуробаджанащина. Вече не е нужно лицата, инсталирани на ключови позиции, да бъдат нечии роднини. А под маската на политическа дейност те и завладените от тях държавни институции изпълняват доста по-широк спектър поръчки и задачи с търговско-икономическа цел.