Мнения Daily - Мнозинството хора у нас са поданици, а не граждани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Мнозинството хора у нас са поданици, а не граждани

Мнения Daily - Мнозинството хора у нас са поданици, а не граждани

И още: Каквото и да стане, трайте си; Между прищевките на тълпата и страховете на властта

5524 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


В момента аз твърдя, че нямаме демократична общност.

Десни политики

Мнозинството хора у нас са поданици, а не граждани

От коментар на политолога Антоний Гълъбов на кръгла маса на тема "Политическо представителство на демократичната общност в България"

Демократичната общност съществува без всякакво съмнение, но тя е малцинство в българското общество. Доминиращият тип политическа култура в България е политическата култура на поданика, а не на гражданина. Тази доминираща култура определя отношението към държавата, законността, собствеността и към гражданското и политическото участие. В това отношение ние сме малцинство. Но в същото време истинските реформи винаги се правят от малцинства, а не от мнозинства.

Големият проблем е в това: в състояние ли сме да артикулираме ясно онези гаранции за развитието на демокрацията, в името на които загиваха и страдаха хората преди нас?

Първият вариант е това политическо представителство да се намира в сегашното състояние. С други думи, на глуха опозиция, от която никой видимо не изпитва нужда. Изминалите месеци след изборите показват, че няма ясно изразена гражданска потребност от това политическо представителство. Нулевият вариант е всичко да си продължи по същия начин – в леко клубна форма, на хора, които имат доста свободно време.

Вторият сценарий е противопоставяне срещу управляващото мнозинство – да приемем, че демократичната общност в България би могла да се мобилизира, би могла да разшири подкрепата за съществуващите политически субекти на базата на това, че те се противопоставят ярко и категорично на управляващото мнозинство в момента. Имаме и подобни опити, имаме и подобни сценарии. Това обаче започва да носи определени щети.

Третият вариант е политическото представителство да бъде мобилизирано да намери своя нов облик, противопоставяйки се на всички – и на управляващи, и на опозиция, опитвайки се да изтегли в друга посока центъра на политическия дебат.

Четвъртият вариант, който има по-прагматични измерения, е свързан с изграждането на алтернатива на местно равнище. През 2019 г. предстоят местни избори и от тази гледна точка там, където десните политически формации (въпреки че това също е под въпрос) имат свое представителство, да се опитат да изградят представа за реална алтернатива. Тази тема остава дълбоко неразбираема за много от българските политици – какво означава дясна политика на местно равнище.

Петият възможен път за възстановяване на доверието преминава през опит да се изгради национална концепция, която да върне в центъра на дебата качеството на евроатлантическата интеграция на България.

Всеки един от тези сценарии е възможен. Но моето дълбоко опасение е от това, че ние в момента имаме отделни групи от хора, споделящи демократични ценности, но нямаме общност.

Политическата цел на опонентите на демократичната общност в България е компрометирането на предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз. Това е политическата им цел. От тази гледна точка първият импулс, който отново може да започне да превръща в общност тези изолирани групи от хора, е отстояването на евроатлантическия избор на България. Това е единственият национален интерес на страната.

---------

Съдебната власт се управлява според каноните на социалистическото ни наследство.

Новият ВСС

Каквото и да стане, трайте си

От коментар на Иван Димитров за "Дневник"

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Днес при полагането на клетва на новите членове на Висшия съдебен съвет един бивш кандидат за президент се обърна към тях с думите, че доверието в съдебната система трябва да бъде върнато, всички прокурори, съдии и следователи трябва да се чувстват представени в този съдебен съвет. А противопоставянето не само че не работи в интерес на съдебната власт и държавността, а напротив, дори пречи. "Споровете извън смислените дискусии, често с елемент на лични нападки, са неразбираеми за голяма част от обществото." Въпросният бивш кандидат и сегашен министър на правосъдието каза още: "Не забравяйте, че една от най-важните задачи пред всеки Висш съдебен съвет е да защитава независимостта на съдебната власт и да работи за интересите на обществото."

Изказването е издържано напълно в духа на идеята на управниците за това как трябва да се работи във всичко, що е държавно. Във всичко, което се ръководи от "умелите" ръце на управляващите. А всъщност и това е най-популярният начин на работа в нашата държава. Независимо дали става дума за министерства, огромни компании или някоя книжарница. Начин на управление, който без съмнение е една сериозна част от социалистическото ни наследство. Начинът на ръководене на войници – едни марионетки, които трябва да изпълняват всяка дадена им заповед, дори тя да бъде: "Тичай оттук до другото дърво" или "На бегом и който тръгне последен, е палячо. Аз съм зад вас!".

А репликата, че противопоставянето не работи за съдебната власт и държавността, най-вероятно значи: Трябва да поддържаме добър имидж, защото много критики се струпаха върху правосъдната система напоследък. Затова, каквото и да стане, трайте си. По-добре си затваряйте очите, сега не ни трябват повече скандали. Преклонената глава сабя не я сече. Ако говорите много, отивате на кино. Ние ви назначихме, така че имайте елементарно уважение. Най-важно е да се усмихваме пред хората, каквото и да сме направили.

------------------

И зачитането, и игнорирането на общественото мнение води до отказ от реформи.

Рейтинги

Между прищевките на тълпата и страховете на властта

От коментар на бившия председател на СЕМ Георги Лозанов в авторското му предаване "Необичайните заподозрени"

Фотограф: Капитал

Тази седмица най-авторитетната социологическа агенция у нас в момента – "Алфа Рисърч", във връзка с началото на политическия сезон оповести данни за нагласите на обществото спрямо водещите фигури в партиите и държавните институции. Конкретните резултати – на кого му пада и на кого му се вдига рейтингът, разбира се, веднага предизвикаха публично оживление, защото носят на гражданите приятния гъдел, че елитите се явяват на изпит пред тях и те им пишат бележки. Най-високите пак са за Бойко Борисов и Томислав Дончев, а сред тези с най-ниските са министрите Нено Димов и Цецка Цачева, и главният прокурор.

Вън от признанието "Харесвам те", "Не те харесвам" в проценти, подобни изследвания поставят и по-общия въпрос: какво е влиянието на общественото мнение върху властта. И тук, както е известно, са възможни два взаимно опровергаващи се отговора. Според първия влиянието е толкова голямо, че правителството не смее да извърши нито един непопулярен, т.е. неподкрепен от народа ход. Според втория общественото мнение няма никакво значение. Да речем, съдебната система – хората много отдавна не вярват в нея, но от това не следва нищо. Българският модел за разлика от румънския сякаш е: където си, там стой.

Изправени сме пред следния парадокс: и съобразяването, и несъобразяването с общественото мнение предизвиква у властта едно и също поведение: отказ от реформи. Така е, защото тя чува обществото, едва когато докара под прозорците си негови представители, с плакати и мегафони в ръце. И с лекота пренебрегва мнението му, ако е изразено от експерти без крясъци и страсти. Иначе никога не би й хрумнало например да предложи Антон Тодоров за шеф на Комисията по досиетата. Неговият публичен маниер да смесва факти с интриги правеше неизбежна острата негативна реакция, която по нещо напомня на протестите срещу избора на шеф на ДАНС преди време.

Работата е там, че у нас експерт стана мръсна дума. Върви компроматна война, в която се сипят етикети като "соросоиди", "грантаджии", "либерасти". Целта е връзката между професионалната компетентност и гражданската независимост да бъде обезценена и държавата да се управлява от популисткия заговор между моментните настроения на тълпата и вечните страхове на властта.

В момента аз твърдя, че нямаме демократична общност.

Десни политики


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    "То койту и да доди на власт, вся ша иска да на пляка в дупйенцата и устйенцата!"

    В софийски вариант: "Кой и ъ дое ън влас, всеч' треъ ъ му се изкихнеш! Кихаш ли реовно, винаич' си доуре!"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK