Спомняте ли си прегряването от 2011?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спомняте ли си прегряването от 2011?

За 2011 г. оценките на ЕК сочат, че фактическият БВП на България е бил с 0.3% по-висок от оценения потенциален БВП. Някой спомня ли си това прегряване?

Спомняте ли си прегряването от 2011?

Българската икономика

9101 прочитания

За 2011 г. оценките на ЕК сочат, че фактическият БВП на България е бил с 0.3% по-висок от оценения потенциален БВП. Някой спомня ли си това прегряване?


Георги Ганев

макроикономист, Център за либерални стратегии
В момента единственият отговор на въпроса "прегряваме ли" е кратко и ясно "Не".
Дори текущият БВП да надвиши оценките за потенциалния, няма да е с толкова, че да оправдае мерки за охлаждане.

През последните две седмици една реплика на министъра на финансите възбуди оживено обсъждане на тема дали прегрява българската икономика. Извън злободневието и неизбежното неинформирано, понякога дори недобросъвестно и често гарнирано с политически опортюнизъм говорене по тази тема, нейното повдигане дава възможност на макроикономистите да обяснят публично, при повишено ниво на обществен интерес, някои доста сложни макроикономически концепции. С надеждата, че от целия епизод публиката ще остане мъничко по-добре информирана по тези въпроси.

В кейнсианската макроикономическа теория терминът "прегряване" има съвсем ясно определен смисъл, но той може да бъде разбран единствено в контекста на разбирането на една друга концепция, а именно тази за потенциалното ниво на производство в стопанството, известно също и като икономически потенциал или потенциален брутен вътрешен продукт (БВП). Съвсем накратко, потенциалното ниво на производство е това, което би било произведено при дадените начини на организация на производствените и пазарните процеси и производствени технологии и - ключово важно - при оптимално натоварване на производствените ресурси.

Ресурсите са основно труд, различните форми на капитал, природните дадености. От огромно значение тук е да се подчертае и запомни, че оптимално натоварване е различно от пълно 100% натоварване. По редица причини (за които тук няма нито време, нито място) нито физическите средства за производство (мощностите в икономиката), нито природните ресурси, нито трудовият ресурс е оптимално за обществото да бъдат 100% заети във всеки един момент и някакво ниво на незаетост (при труда незаетостта е известна като безработица) е необходимо и полезно. Накратко, една икономика произвежда на потенциала си, когато използва възможно най-добрата достъпна за нея организация, възможно най-добрите достъпни за нея технологии и оптимално натоварване на производствените ресурси.

И така, идеята за прегряване се отнася до съотношение между текущо и потенциалното ниво на съвкупно производство. Текущото производство може да се случи да е по-ниско от потенциала, но може да се случи и да е по-високо от потенциала. Прегряване съществува тогава, когато по стечение на конюнктурни текущи обстоятелства нивото на съвкупно производство в стопанството е по-високо от нивото на стопанския потенциал.

Това ни води до един особено важен аспект в изказването на министъра, който по някаква причина остава незабелязан. Министърът не твърди, че българската икономика прегрява в момента, напротив. Той твърди, че в момента текущото производство е близо до, но все още под, потенциала на икономиката.

В този смисъл никой в България днес не твърди, че сега, в този момент, българската икономика се намира в състояние на прегряване. Затова и в момента единственият, напълно консенсусен, отговор на въпроса "прегряваме ли" е кратко и ясно "Не".

Но същевременно министърът ясно твърди, че ако текущото съвкупно производство в България продължи да нараства със завишените темпове, с които министерството очаква това да става в идните две-три години, то текущото производство би превишило в някакъв бъдещ момент потенциалното ниво и България би изпаднала в състояние на прегряване. И ако и когато това стане, според него е възможно да се наложат мерки за "охлаждане", т.е. за нарочно забавяне на текущото ниво на производство, за да се върне то към потенциалното ниво.

Именно тази логика на министъра е потвърдена от неговия заместник г-жа Петрова, която обаче дава много важен ключ към разбирането и оценката на ситуацията. А именно, потвърждавайки казаното от министъра, г-жа Петрова изрично се позовава на моделите на министерството. Това уточнение отваря възможност за по-конкретни размисли по тази тема.

Ясно е, че моделите на министерството предвиждат по-висок растеж в средносрочен план, отколкото са предвиждали при предишните иконометрични оценки на моделите, които вероятно са отпреди няколко месеца. Към това наблюдение следва да се добави и фактът, че току-що публикуваната ревизия на данните за брутния вътрешен продукт от НСИ показва, че този по-бърз от досега измервания растеж вече се случва не от последните тримесечия, а от година и половина насам (растежът за 2016 беше ревизиран с половин процентен пункт нагоре и вече се оценява на 3.9%). По силата на елементарна логика това би трябвало да означава, че текущото ниво на съвкупно производство настига потенциалното по-бързо, отколкото се смяташе досега, и съответно може да го надмине по-бързо, отколкото се е очаквало доскоро.

Но тук елементарната логика е недостатъчна. Причината е, че всички съществуващи иконометрични оценки за потенциалното ниво на производство в една или друга степен се основават на публикуваните и на прогнозните данни за фактическия растеж. Когато завишените данни за растежа през 2016 и прогнози за 2017 и следващите години се включат в същите тези модели, много е вероятно и оценката за потенциалния БВП да се повиши, т.е. и потенциалният БВП да се окаже, че нараства по-бързо, отколкото се е смятало досега. При подобна преоценка превишението на текущото ниво на производство над потенциалното ще се отложи във времето и едва ли ще стане догодина.

Освен това измерването и на фактически случващото се, и особено на потенциалното ниво на производство не е и не може да бъде напълно точно и винаги има някаква грешка. Поради това дори когато данните за БВП и оценките за потенциалния БВП показват известно превишение на първото над второто, това не непременно означава прегряване – може да е просто грешка на измерването и всъщност икономиката да не прегрява. При превишение на текущото над потенциалното ниво на производство от 1-2 процентни пункта това е много сериозна възможност, поради което и при подобни превишения не се счита, че е необходимо непременно да се вземат някакви мерки за охлаждане на икономиката. Разбира се, когато превишението стане 3-4 и повече процентни пункта (както беше в България през 2007-2008), тогава вероятността, че икономиката действително прегрява, е много висока и подобни мерки стават много по-оправдани. Така че дори и текущият БВП на България да надвиши оценките за потенциалния й БВП през следващите две-три години, това няма да е с достатъчно много, за да оправдае предприемането на мерки за охлаждане.

Само за илюстрация - данните от информационната база на Европейската комисия, които съдържат оценките за потенциалния БВП на България, сочат, че за периода 2009-2018 г. българската икономика произвежда или се очаква да произвежда малко под потенциала си през всичките години с изключение на една. През 2011 оценките на ЕК сочат, че фактически произведеният БВП на България е бил с 0.3% по-висок от оценения потенциален БВП на България. Спомняте ли си прегряването от 2011?

Георги Ганев

макроикономист, Център за либерални стратегии
В момента единственият отговор на въпроса "прегряваме ли" е кратко и ясно "Не".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    С две думи специалист по макроикономика обясни, че и те не знаят какво се случва.

  • 2
    orchis avatar :-|
    orchis

    Дрън дрън ярина. Пълни безсмислици.

  • 3
    hitrata_svraka avatar :-P
    Хит®ата Св®ака ;)

    Миии... не, нищо такова не помним :)

  • 4
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Затова ли планират да намалят тавана на разрешените плащания в брой до 5 000 лева на 1 януари 2018 година, после 3000 лева, 1000 лева и...?

    Смятат, че така ще осигурят на банките повече ликвидност по време на очакваната криза?

  • 5
    damned avatar :-|
    damned

    Всъщност статията не обяснява как ще се отрази това евентуално прегряване на икономиката? Криза ли ще има - инфлация, дефлация, едно- друго? Какво да очакваме ако се случи?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK