С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 6 окт 2017, 13:49, 8692 прочитания

Спомняте ли си прегряването от 2011?

Българската икономика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Георги Ганев

макроикономист, Център за либерални стратегии
В момента единственият отговор на въпроса "прегряваме ли" е кратко и ясно "Не".
Дори текущият БВП да надвиши оценките за потенциалния, няма да е с толкова, че да оправдае мерки за охлаждане.
През последните две седмици една реплика на министъра на финансите възбуди оживено обсъждане на тема дали прегрява българската икономика. Извън злободневието и неизбежното неинформирано, понякога дори недобросъвестно и често гарнирано с политически опортюнизъм говорене по тази тема, нейното повдигане дава възможност на макроикономистите да обяснят публично, при повишено ниво на обществен интерес, някои доста сложни макроикономически концепции. С надеждата, че от целия епизод публиката ще остане мъничко по-добре информирана по тези въпроси.

В кейнсианската макроикономическа теория терминът "прегряване" има съвсем ясно определен смисъл, но той може да бъде разбран единствено в контекста на разбирането на една друга концепция, а именно тази за потенциалното ниво на производство в стопанството, известно също и като икономически потенциал или потенциален брутен вътрешен продукт (БВП). Съвсем накратко, потенциалното ниво на производство е това, което би било произведено при дадените начини на организация на производствените и пазарните процеси и производствени технологии и - ключово важно - при оптимално натоварване на производствените ресурси.


Ресурсите са основно труд, различните форми на капитал, природните дадености. От огромно значение тук е да се подчертае и запомни, че оптимално натоварване е различно от пълно 100% натоварване. По редица причини (за които тук няма нито време, нито място) нито физическите средства за производство (мощностите в икономиката), нито природните ресурси, нито трудовият ресурс е оптимално за обществото да бъдат 100% заети във всеки един момент и някакво ниво на незаетост (при труда незаетостта е известна като безработица) е необходимо и полезно. Накратко, една икономика произвежда на потенциала си, когато използва възможно най-добрата достъпна за нея организация, възможно най-добрите достъпни за нея технологии и оптимално натоварване на производствените ресурси.

И така, идеята за прегряване се отнася до съотношение между текущо и потенциалното ниво на съвкупно производство. Текущото производство може да се случи да е по-ниско от потенциала, но може да се случи и да е по-високо от потенциала. Прегряване съществува тогава, когато по стечение на конюнктурни текущи обстоятелства нивото на съвкупно производство в стопанството е по-високо от нивото на стопанския потенциал.
Това ни води до един особено важен аспект в изказването на министъра, който по някаква причина остава незабелязан. Министърът не твърди, че българската икономика прегрява в момента, напротив. Той твърди, че в момента текущото производство е близо до, но все още под, потенциала на икономиката.

В този смисъл никой в България днес не твърди, че сега, в този момент, българската икономика се намира в състояние на прегряване. Затова и в момента единственият, напълно консенсусен, отговор на въпроса "прегряваме ли" е кратко и ясно "Не".




Но същевременно министърът ясно твърди, че ако текущото съвкупно производство в България продължи да нараства със завишените темпове, с които министерството очаква това да става в идните две-три години, то текущото производство би превишило в някакъв бъдещ момент потенциалното ниво и България би изпаднала в състояние на прегряване. И ако и когато това стане, според него е възможно да се наложат мерки за "охлаждане", т.е. за нарочно забавяне на текущото ниво на производство, за да се върне то към потенциалното ниво.
Именно тази логика на министъра е потвърдена от неговия заместник г-жа Петрова, която обаче дава много важен ключ към разбирането и оценката на ситуацията. А именно, потвърждавайки казаното от министъра, г-жа Петрова изрично се позовава на моделите на министерството. Това уточнение отваря възможност за по-конкретни размисли по тази тема.

Ясно е, че моделите на министерството предвиждат по-висок растеж в средносрочен план, отколкото са предвиждали при предишните иконометрични оценки на моделите, които вероятно са отпреди няколко месеца. Към това наблюдение следва да се добави и фактът, че току-що публикуваната ревизия на данните за брутния вътрешен продукт от НСИ показва, че този по-бърз от досега измервания растеж вече се случва не от последните тримесечия, а от година и половина насам (растежът за 2016 беше ревизиран с половин процентен пункт нагоре и вече се оценява на 3.9%). По силата на елементарна логика това би трябвало да означава, че текущото ниво на съвкупно производство настига потенциалното по-бързо, отколкото се смяташе досега, и съответно може да го надмине по-бързо, отколкото се е очаквало доскоро.

Но тук елементарната логика е недостатъчна. Причината е, че всички съществуващи иконометрични оценки за потенциалното ниво на производство в една или друга степен се основават на публикуваните и на прогнозните данни за фактическия растеж. Когато завишените данни за растежа през 2016 и прогнози за 2017 и следващите години се включат в същите тези модели, много е вероятно и оценката за потенциалния БВП да се повиши, т.е. и потенциалният БВП да се окаже, че нараства по-бързо, отколкото се е смятало досега. При подобна преоценка превишението на текущото ниво на производство над потенциалното ще се отложи във времето и едва ли ще стане догодина.

Освен това измерването и на фактически случващото се, и особено на потенциалното ниво на производство не е и не може да бъде напълно точно и винаги има някаква грешка. Поради това дори когато данните за БВП и оценките за потенциалния БВП показват известно превишение на първото над второто, това не непременно означава прегряване – може да е просто грешка на измерването и всъщност икономиката да не прегрява. При превишение на текущото над потенциалното ниво на производство от 1-2 процентни пункта това е много сериозна възможност, поради което и при подобни превишения не се счита, че е необходимо непременно да се вземат някакви мерки за охлаждане на икономиката. Разбира се, когато превишението стане 3-4 и повече процентни пункта (както беше в България през 2007-2008), тогава вероятността, че икономиката действително прегрява, е много висока и подобни мерки стават много по-оправдани. Така че дори и текущият БВП на България да надвиши оценките за потенциалния й БВП през следващите две-три години, това няма да е с достатъчно много, за да оправдае предприемането на мерки за охлаждане.

Само за илюстрация - данните от информационната база на Европейската комисия, които съдържат оценките за потенциалния БВП на България, сочат, че за периода 2009-2018 г. българската икономика произвежда или се очаква да произвежда малко под потенциала си през всичките години с изключение на една. През 2011 оценките на ЕК сочат, че фактически произведеният БВП на България е бил с 0.3% по-висок от оценения потенциален БВП на България. Спомняте ли си прегряването от 2011?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Бухалка в човешки вид ще оглави прокуратурата Мнения Daily - Бухалка в човешки вид ще оглави прокуратурата

И още: Ерата "Цацаров" ни е гарантирана с дълговечност; Това, което ни се изплъзва в #НАПЛийкс, е мотивът

23 юли 2019, 1702 прочитания

Мнения Daily - Фискалната децентрализация не значи по-високи данъци Мнения Daily - Фискалната децентрализация не значи по-високи данъци

И още: По-добре авторитарни лидери, само мир да има; Какво е за патриотите мажоритарен вот

22 юли 2019, 1048 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Трансформиращата сила на ирландската граница

Излизането на Великобритания от ЕС ще постави на изпитание мирните споразумения в Северна Ирландия

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

Зденек Турек: Българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията

Банките са готови за Brexit, смята главният изпълнителен директор на европейското звено на Citibank

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков