Защо обичахме телевизията през 90-те, а сме отвратени днес
Главната цел сега е максимално да се намали критичността на зрителя
Александър Плюшчев
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
От коментар на Александър Плюшчев, руски журналист, блогър и радиоводещ, публикуван от "Дойче веле"
Още в началото на 21 век руската държавна телевизия премина под пълния контрол на държавата и вече окончателно се е превърнала в пропаганден инструмент. А епизодичните "намигвания" към либералната публика – като късните вечерни филми, следвани от дискусии, или знаменитите "прощавания" в програмата на Познер, само подчертават деградацията на телевизията.
В хода на тези години между телевизионните зрители и държавата като владетел на телевизионните канали беше сключен нещо като обществен договор. От едната страна държавата получи монопол над отразяването и тълкуването на обществено-политическите събития - а също и на тяхното премълчаване в случай на нужда. Тук дори не включвам така наречените "стоп-листи" – черни списъци с имената на нежелателни събеседници. В отплата публиката получи изобилно развлечение, ток-шоута с битови жълтении, скандали в открит ефир, сериали за любов и пари, танци със звезди и любимото още от съветско време фигурно пързаляне.
Надпреварата за рейтинги се превърна в оправдание за какви ли не безвкусици. Но независимо от това главната цел сякаш си остава една: максимално да се намали критичността на зрителя. А някъде между всичките сватосвания и ДНК-анализи за бащинство отлично се вмъкват "въстаналият Донбас", "разпънатото момченце" (фалшива новина за 3-годишно дете, уж разпънато от украинци в Славянск – бел. ред.), "развратният Запад" и всевъзможни други информационни отпадъци. Та нали отдавна се знае, че когато хората не са особено претенциозни по отношение на зрелищата, по-лесно може да им се пробута и другото.
Чудно ли е при това положение, че в хода на годините телевизията престана да бъде лидер на интелектуалното и културно развитие? Тя престана и да произвежда хора-легенди. Новините и "информационно-аналитичните програми" се пренаселиха от взаимно заменяеми момченца и момиченца, които просто не можеш да отличиш. И обратно: водещите на ток-шоута са ярки, остроумни и провокативни манипулатори.
Но далеч не всички проблеми на телевизията са свързани с безпощадната ѝ експлоатация от страна на държавата. Настъплението на интернет се засилва с всяка изминала година. Първо там отидоха мислещите зрители, а после подир тях тръгнаха и останалите. Защо трябва човек да е вързан към стационарната кутия в ъгъла на стаята, когато всичко това можеш да го гледаш когато и където ти е удобно, включително и на телефона?
Освен това на телевизията вече ѝ се налага да се конкурира с огромно количества съвсем нови съдържания. Те понякога са любителски, друг път – професионални, но и в двата случая на са обременени от условните телевизионни формати и ефирната политика на каналите. Младото поколение игнорира телевизора и влиза в интернет. То си има свои кумири, които добиват широка популярност дори още преди изобщо да са се появили по телевизията.
Не бих искал да идеализирам интернет: няма къде да избягаш нито от масовия вкус, нито от надпреварата между производителите за по-висок рейтинг, тоест – за гледания и харесвания. Лесно е да се убедим в това, стига да погледнем топ-листата в руския Ютюб. Но, първо, тук периодически се появяват свежи и наистина качествени неща - а това дава надежда. И второ, онази нова искреност, заради която толкова обичахме телевизията по време на Перестройката, вече няма къде другаде да се прояви, освен в интернет.
4 коментара
Зачетох се набързо и .... се зарадвах, че някой е направил този прекрасен анализ за българските ТВ-та..... ама то било за руските!
Браво на Капитал за публикацията.... но тя важи 1:1 и за БГ-то.
С усмивка. Лек ден.
Добре де... не успяхте ли да пренапишете статията като засегнете проблемите в БГ телевизията.
За мен основен проблем са безкрайните реклами и анонсите, които изяждат 1/3 от времето на зрителя. За гледането на 40 минутен сериал това прави 20 минути. Да, но ако измерим времето в пари(5лв на час при средна заплата от 800лв) тези 20 минути струват 1.6 лева на зрителя. Нищо чудно, че в един момент, той зрителя, предпочита да си плати, за да няма реклами....
През 90те - рекламите не бяха по 20 минути на всеки 20 минути.
До коментар [#2] от "kokoto2":
Ха - говорим за едно и също.
До коментар [#2] от "kokoto2":
Прав си. Преди години се напънах и сложих 40 инчови ЛЕД в стаите където живея. Ама с тези анонси-реклама-анонси спрях да гледам български ТВ-та, барабар с дъщерните. От чуждите останаха 3-4 канала без натрапчиви реклами. И сега надали се събира 120 минути включен телевизор за денонощие.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.