Защо обичахме телевизията през 90-те, а сме отвратени днес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо обичахме телевизията през 90-те, а сме отвратени днес

Reuters

Защо обичахме телевизията през 90-те, а сме отвратени днес

Главната цел сега е максимално да се намали критичността на зрителя

6809 прочитания

Reuters

© Reuters


От коментар на Александър Плюшчев, руски журналист, блогър и радиоводещ, публикуван от "Дойче веле"

Още в началото на 21 век руската държавна телевизия премина под пълния контрол на държавата и вече окончателно се е превърнала в пропаганден инструмент. А епизодичните "намигвания" към либералната публика – като късните вечерни филми, следвани от дискусии, или знаменитите "прощавания" в програмата на Познер, само подчертават деградацията на телевизията.

В хода на тези години между телевизионните зрители и държавата като владетел на телевизионните канали беше сключен нещо като обществен договор. От едната страна държавата получи монопол над отразяването и тълкуването на обществено-политическите събития - а също и на тяхното премълчаване в случай на нужда. Тук дори не включвам така наречените "стоп-листи" – черни списъци с имената на нежелателни събеседници. В отплата публиката получи изобилно развлечение, ток-шоута с битови жълтении, скандали в открит ефир, сериали за любов и пари, танци със звезди и любимото още от съветско време фигурно пързаляне.

Надпреварата за рейтинги се превърна в оправдание за какви ли не безвкусици. Но независимо от това главната цел сякаш си остава една: максимално да се намали критичността на зрителя. А някъде между всичките сватосвания и ДНК-анализи за бащинство отлично се вмъкват "въстаналият Донбас", "разпънатото момченце" (фалшива новина за 3-годишно дете, уж разпънато от украинци в Славянск – бел. ред.), "развратният Запад" и всевъзможни други информационни отпадъци. Та нали отдавна се знае, че когато хората не са особено претенциозни по отношение на зрелищата, по-лесно може да им се пробута и другото.

Чудно ли е при това положение, че в хода на годините телевизията престана да бъде лидер на интелектуалното и културно развитие? Тя престана и да произвежда хора-легенди. Новините и "информационно-аналитичните програми" се пренаселиха от взаимно заменяеми момченца и момиченца, които просто не можеш да отличиш. И обратно: водещите на ток-шоута са ярки, остроумни и провокативни манипулатори.

Но далеч не всички проблеми на телевизията са свързани с безпощадната ѝ експлоатация от страна на държавата. Настъплението на интернет се засилва с всяка изминала година. Първо там отидоха мислещите зрители, а после подир тях тръгнаха и останалите. Защо трябва човек да е вързан към стационарната кутия в ъгъла на стаята, когато всичко това можеш да го гледаш когато и където ти е удобно, включително и на телефона?

Освен това на телевизията вече ѝ се налага да се конкурира с огромно количества съвсем нови съдържания. Те понякога са любителски, друг път – професионални, но и в двата случая на са обременени от условните телевизионни формати и ефирната политика на каналите. Младото поколение игнорира телевизора и влиза в интернет. То си има свои кумири, които добиват широка популярност дори още преди изобщо да са се появили по телевизията.

Не бих искал да идеализирам интернет: няма къде да избягаш нито от масовия вкус, нито от надпреварата между производителите за по-висок рейтинг, тоест – за гледания и харесвания. Лесно е да се убедим в това, стига да погледнем топ-листата в руския Ютюб. Но, първо, тук периодически се появяват свежи и наистина качествени неща - а това дава надежда. И второ, онази нова искреност, заради която толкова обичахме телевизията по време на Перестройката, вече няма къде другаде да се прояви, освен в интернет.

От коментар на Александър Плюшчев, руски журналист, блогър и радиоводещ, публикуван от "Дойче веле"

Още в началото на 21 век руската държавна телевизия премина под пълния контрол на държавата и вече окончателно се е превърнала в пропаганден инструмент. А епизодичните "намигвания" към либералната публика – като късните вечерни филми, следвани от дискусии, или знаменитите "прощавания" в програмата на Познер, само подчертават деградацията на телевизията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    chichka avatar :-|
    chichka

    Зачетох се набързо и .... се зарадвах, че някой е направил този прекрасен анализ за българските ТВ-та..... ама то било за руските!
    Браво на Капитал за публикацията.... но тя важи 1:1 и за БГ-то.
    С усмивка. Лек ден.

  • 2
    kokoto2 avatar :-?
    kokoto2

    Добре де... не успяхте ли да пренапишете статията като засегнете проблемите в БГ телевизията.

    За мен основен проблем са безкрайните реклами и анонсите, които изяждат 1/3 от времето на зрителя. За гледането на 40 минутен сериал това прави 20 минути. Да, но ако измерим времето в пари(5лв на час при средна заплата от 800лв) тези 20 минути струват 1.6 лева на зрителя. Нищо чудно, че в един момент, той зрителя, предпочита да си плати, за да няма реклами....

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    През 90те - рекламите не бяха по 20 минути на всеки 20 минути.


    До коментар [#2] от "kokoto2":

    Ха - говорим за едно и също.

  • 4
    chichka avatar :-|
    chichka

    До коментар [#2] от "kokoto2":
    Прав си. Преди години се напънах и сложих 40 инчови ЛЕД в стаите където живея. Ама с тези анонси-реклама-анонси спрях да гледам български ТВ-та, барабар с дъщерните. От чуждите останаха 3-4 канала без натрапчиви реклами. И сега надали се събира 120 минути включен телевизор за денонощие.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK