Борбата срещу подкупа - амбиция или реалност

ISO 37001 – възможност за превенция на подкупа като корупционен риск

По данни на Световната банка над 1 трилион щатски долара годишно се превъртат под формата на подкупи в световен мащаб. Иначе казано, глобалната цена на корупцията се равнява на повече от 5% от световния БВП[1]. Подкупът е навярно най-популярната корупционна практика в България и света. Когато чуем думата корупция, първото нещо, което ни хрумва, е "подкуп", "рушвет", "алъш-вериш" с властта.

Подкупът е като тангото, за него са нужни двама. Българският Наказателен кодекс (НК) регламентира престъплението подкуп в Раздел IV, чл. 301 – 307а, разграничавайки т.нар. пасивен и активен подкуп. При пасивния подкуп фокусът е върху онзи, който ще поиска или приеме ("длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева", чл. 301, ал. 1 НК. Субект на престъплението в този случай винаги е длъжностно лице[2], което по един или друг начин представлява държавата (например държавен експерт, полицейски орган, държавен инспектор).


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал