Мнения Daily - Необходимо ли е насилие, за да се пречупи миналото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Необходимо ли е насилие, за да се пречупи миналото

Мнения Daily - Необходимо ли е насилие, за да се пречупи миналото

И още: Русия да каже коя черноморска държава я заплашва; Автомобилът е превзел градското пространство в София

4461 прочитания

© НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ


Русия стигна до изходното положение: президентска квазимонархия с помещици-олигарси.

100 години от Октомврийската революция

Необходимо ли е насилие, за да се пречупи миналото

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Най-ранният ми спомен за Великата октомврийска социалистическа революция е от прогимназията: учителят ни по история забраняваше да съкращаваме това име, което беше толкова мъчително за изписване с писалка. Разхождайки се между чиновете, въпросният учител пляскаше зад врата всеки ученик, който се изхитряваше да си спести ритуалното усилие и пишеше просто ВОСР.

Трудно е да се отрече дълбоката промяна, която настава с нея в православната империя. Грандиозното преразпределение на частна собственост, сравнимо може би само с монголското нашествие, вкарва в модерността милиони мужици - премества ги в градовете, образова ги, устройва ги във фабрики и панелни блокове. 30-те години на миналия век обаче попарват фантазиите и много от мечтателите изчезват в т.нар. лагери за превъзпитание. Въпросът не е в това, че едни читатели на Маркс целенасочено са се посветили на това да мъчат хората. Въпросът е в безотговорното разрушаване на основните институции на обществото, върху които се крепи социалният ред. Семейство, собственост, религия, монархия, полиция, буржоазна литература и наука, национална идентичност - каквото се сетите. На следващия етап из разрушената структура на обществото избликват тъмни сили, саморазправа, хаос, бандитизъм. А накрая идва сталинското меганасилие, което за много съветски граждани е направо облекчение.

Необходимо ли е насилие, за да се пречупи миналото и да се модернизира обществото? Можеше ли нещата в Русия да се случат по друг начин? Историческата наука забранява този въпрос. Движението напред предполага решителност, дори принуда, но от един момент нататък крайните действия водят да неуправляеми резултати - колективизацията до глад, свободата до цензура, самоуправлението на работническо-войнишките съвети до Сталин. След цялата революционна драма днес Русия стигна до изходното положение - президентска квазимонархия с помещици-олигарси.

Има и нещо чисто естетическо във фантазма на ВОСР. Това е буквализацията на метафорите - готвачката, която започва да управлява държавата, според прочутата фраза на Ленин. Издигат я заради класовия ѝ произход. А тя е благодарна и изпълнява желязната воля на болшевиките, която въплъщава историческите закони. Един подпис и хората вече са равни, един декрет и всички са щастливи.

Защо досега никой не се е сетил да го направи? Ами защото са капиталисти, злодеи. Реките потичат наобратно, населения се местят според нуждите на икономиката, смъртта е победена от науката. Край на колебанията, отменена е сложната, противоречива същност на човешкия живот, където едно става за сметка на друго. Рай на земята, само още малко жертви и сме там. Но ето ти беда - наместо братство и любов между хората се възцарява завист, битка за връзки, постове, дефицитни стоки.

Най-живописният пример ни е оставил идеологът на "Пролеткулт" Александър Богданов, директор на Института за преливане на кръв. Към един момент Богданов започва кръвопреливане между работниците, за да може общото притежание на тази символична субстанция да разгроми индивидуализма и да ги направи братя. В крайна сметка Богданов загива в резултат от експерименти върху самия себе си, вероятно поради несъвместимост на кръвните групи

--------

Москва гради военен потенциал в региона, без да изпитва сантименти.

Югоизточният фланг на НАТО

Русия да каже коя черноморска държава я заплашва

От интервю на о.з. ген. Съби Събев за "Клуб Z"

Фотограф: HO

България очевидно не изпълнява в пълен обем ангажиментите си към НАТО, и то не отсега. Причината е, че не се предприеха мерки още когато станахме пълноправен член на алианса за модернизация на основна техника и въоръжение, свързани с поетите ангажименти и изграждане на това ниво на оперативна съвместимост, което се изисква по стандартите на НАТО. България тръгна по този път много бавно, с отлагане. Разбира се, една от основните причини е липсата на достатъчно средства, но не мисля, че е само това. В България липсваше достатъчно политическа воля и решимост у правителствата, които управляваха страната от 2004 г. досега.

За нас в Атлантическия алианс е тревожно значителното нарастване на руския военен потенциал в Черно море. Русия преди доста време беше заявила, че няма да допусне да е натовско езеро. В замяна стана руско. Разбира се, никой не оспорва правото на Русия да укрепва своята сигурност, но когато нито една страна от Черноморския регион не заплашва Русия, тя изгражда мощен потенциал, който може да се окаже сериозна заплаха при ескалация на напрежение. В радиус от 2500 км от Крим всяка държава, град, всеки военен обект може да бъде поставен на прицел от Русия. Което, разбира се, не може да се приеме за нормално от НАТО и съюзните държави.

Съответно Русия не би трябвало да има претенции, ако алиансът засилва потенциала си в региона. Тя би трябвало да даде някакви обяснения, да каже коя черноморска държава смята за заплаха, за да изгражда такъв застрашителен потенциал в Черно море. По тази причина не мога да приема подобни мнения на управляващите, които и да са те, независимо от исторически връзки, които сме имали с Русия. Там няма такива сантименти. Русия си гради потенциал, както си е решила, и ако държи, че никой не може да й се меси къде да поставя своите военни съоръжения, по същия начин трябва да приема, че НАТО и страните членки могат да правят същото.

----------

Приоритет трябва да са веломрежата, градският транспорт и пешеходните зони.

Докладът на Ян Геел за столицата

Автомобилът е превзел градското пространство в София

От коментар на арх. Павел Янчев за сайта "Маргиналия"

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Преди седмица в София беше представен докладът "Публични пространства и обществен живот" на датското архитектурно и изследователско студио Gehl ["Геел"], продължаващо мисията да разпространява идеите на своя създател Ян Геел в различни градове по света. Докладът е финалният продукт на едногодишно сътрудничество на Столичната община с Геел в проекта "София – град за хората". Той е документ, в който комплексна урбанистична теория се концентрира в текстове и изображения, които могат да бъдат прочетени и разбрани от максимален брой жители на града. Документ, който може да бъде лесно припознат от различните политически кръгове в градското управление и съответно да оформя консенсус и насочени действия за реализирането му. Докладът на Геел излиза от рамките на типична стратегия, превръщайки се в още един мощен инструмент за въвличане и мобилизация на гражданите, които могат информирано да изискват полагащото им се качествено публично пространство.

Докладът анализира потенциалите на града през съществуващите и новосъбрани данни за централната градска част на София, разглежда предизвикателствата и извежда възможни отговори – някои нискобюджетни и осъществими в обозрим период от време, други с дълъг хоризонт, изискващи настойчиви и продължителни действия. Накратко посланието: както в много други градове по света, така и в София автомобилът е превзел градското публично пространство в центровете на градовете.

Модернизацията и експлодиращата урбанизация води след себе си преоразмерена, себеутвърждаваща се и спекулативна архитектура с нечовешки мащаби, загуба на ценността на публичното градско пространство като право на хората и тотална глобална доминация на автомобила като средство за транспорт. Ако искаме центровете на градовете ни да предлагат качествено публично пространство на всички, а не да се превръщат неуютни транспортни пространства, уязвими на спекулация и приватизация от малцина, трябва да се обърнем към човешкия мащаб, публичното пространство като право на всеки и да предоставим алтернативи за придвижване и прекарване на времето в центъра на града.

Важно е да бъдат изведени и приоритизирани алтернативите на автомобила като транспорт през инвестиции във велосипедна мрежа, градски транспорт, мрежа от непрекъснати пешеходни пространства. Нека се вгледаме в потенциалите на София, да анализираме предизвикателствата и да дадем на хората физически осезаем отговор под формата на непрекъсната мрежа от публични пространства с човешки облик и мащаб.

Русия стигна до изходното положение: президентска квазимонархия с помещици-олигарси.

100 години от Октомврийската революция


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK