Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 22 окт 2017, 14:46, 7026 прочитания

Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век?

И още: Труден старт на оценката на въздействие; Олигархията постигна целта си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Наблюдател

Връщат ли се каталунците обратно в 18 век?


Текст на Барбара Везел за Deutsche Welle

Испанското правителство изпълни заканата си: то задейства член 155 от конституцията, с който автономията на Каталуния може да бъде силно ограничена или напълно отменена. Напоследък ситуацията ескалира и испанският министър-председател Мариано Рахой бе принуден да действа. Същевременно обаче Рахой отказва да прояви какъвто и да е политически инстинкт и се държи като юрист, който се интересува само от буквата на закона. Сякаш той не знае що е то гъвкавост и емоционална интелигентност. Що се отнася до репресиите, те могат само да влошат допълнително положението.

Абсурдно се държи и каталунското регионално правителство. И най-вече - безотговорно. Дружината в Барселона напомня много на студентски парламент: неспирна говорилня, патос, героични решения, никаква мисъл за последиците, напълно ирационални преценки. Какъв е обаче този национализъм, заради който сега се вдигат барикади? От една страна, става въпрос за политика на идентичността, която се разпространява по целия свят и залага на разграничение и арогантност спрямо съседа. Движещата сила на тази политика е популизмът, който борави умело със средствата на пропагандата и манипулацията в социалните мрежи и виртуозно разпалва настроения.От друга страна, зад всичко това стои баналното желание за още повече власт. Каталунското правителство си осигури завиден комфорт в регионалните институции и досега безпроблемно отхвърляше всички обвинения в корупция. То дори реши, че може още да си вдигне цената. Карлес Пучдемон не иска вече да е само помощник-президент, той иска да е истински правителствен ръководител, който да участва в срещите на върха и да бъде видим на международната сцена.



Проблемът е, че всичко това някак не си пасва. Борците за независимост оправдават своята национална различност с една загубена битка в началото на 18 век. Тогава испанският крал успява на един дъх да превземе Барселона. За последно Каталуня е била независима преди 200 години и сега мнозина вярват, че имат да наваксват в историческо отношение. Всичко това напомня за балканските войни, за Брекзита и въобще за всички ирационални исторически копнежи.

Как обаче ще проработи всичко това сега? Каталуня е икономическият мотор на Испания. Каталунците са успешни и в глобален мащаб. Но успехът им функционира само в условията на съюза с испанската държава и с ЕС. Големите компании на тълпи се изнасят от Барселона, защото се страхуват от правна несигурност и не искат да бъдат в плен на носталгични чувства и настроения. Хората в региона живеят и работят в 21 век, но гледат назад към 18 век - във времената на крал Филип V. Никой не е в състояние да издържи този шпагат. Борците за независимост на Каталуня ще трябва да изберат в коя епоха искат да живеят. Те трябва да се решат за съвремието, защото в противен случай ще останат в историята като губещи.

-----------------------------------
Въпреки въведеното изискване законодателната дейност продължава да е непрозрачна, лишена е от ясна аргументация и несъобразена със заинтересованите групи.

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Държавно управление

Труден старт на оценката на въздействие

Текст на Калоян Стайков за седмичния бюлетин на ИПИ

След години на десетки законодателни изменения, които естествено водят не само до законодателна несигурност, но и до грешки, поправяни с нови законодателни промени, в края на 2016 г. бе прието задължението законодателната дейност на Народното събрание и Министерския съвет да включва оценка на въздействието от предлаганите промени. През септември тази година Националният център за парламентарни изследвания (НЦПИ) публикува доклад за законодателната дейност през първата сесия на Народното събрание, а резултатите не са особено впечатляващи. Продължава да се наблюдава формално изпълнение на изискванията за съдържание на оценката на въздействие, която не се възприема като инструмент за вземане на информирано решение, а като поредното административно изискване, затрудняващо законодателния процес.

Като основни слабости са посочени:

- Дефинирането на проблемите и предлаганите решения не са следствие от извършена оценка на въздействието [каквото е изискването в Закона за нормативните актове], а самите оценки на въздействието са приспособени към вече избрани решения

- Липса на информация за проведени обществени обсъждания и резултатите от тях

- Липса на обобщение на становищата и мненията по законопроектите от заинтересованите страни

- Оценки на въздействието, изготвени на база на данни от проведени научни и други изследвания, са по-скоро изключения.

В близо 90% от мотивите към законопроектите са идентифицирани заинтересованите групи, но само 5% от всички законопроекти включват информация за проведени консултации с тях. Още през 2009 г. Министерският съвет приема "Стандарти за провеждане на обществени консултации", но от доклада на НЦПИ става ясно, че осем години по-късно те също са по-скоро формалност, отколкото инструмент за взимане на информирано решение.

Друга слабост е липсата на достатъчна отчетност и прозрачност, като в около 93% от внесените законопроекти липсват:

- Изисквания за периодично публикуване на резултати от предлаганите промени

- Изисквания за отчитане на изразходваните средства спрямо постигнатите резултати (ефикасност)

- Мерки за информиране на гражданите относно постигнатите резултати.

Освен всичко това няма достатъчно информация за сроковете, в които се очаква да бъдат постигнати поставените цели. При 76% от законопроектите изцяло липсва времева рамка, а при около 12% тя обхваща само част от целите. Големият процент се дължи основно на внесените законопроекти от народни представители, като при 84% от тях липсват срокове в сравнение с около 33% от внесените от Министерския съвет.

Към това се прибавя и липсата на оценка за необходимите финансови средства за прилагане на новата законова уредба. Едва около 7% от внесените законопроекти включват подробна или обща оценка на необходимите средства, а около 75% са лишени от такава оценка. Останалите около 19% посочват, че не са необходими допълнителни средства.

От заключенията на доклада може да се направи кратко обобщение на законодателната дейност на настоящия парламент до момента: тя е непрозрачна; лишена е от ясна аргументация; не е съобразена със заинтересованите групи, които са и обект на законодателната промяна, и няма оценка за ефекта върху нея; не е ясно кога ще бъдат постигнати желаните резултати от нея и няма информация колко ще струва това.

Все пак подобни проблеми са нормални в настоящия начален етап от навлизането на изискването за оценка на въздействието в законодателния процес. От друга страна, споменатите "Стандарти за провеждане на обществени консултации" са въведени още през 2009 г., а продължават да са повече формалност. С други думи, проблемите при взимането на информирани решения изглежда, че не са толкова резултат от малкото време, през което се прилага оценката на въздействието, колкото от липса на желание.

-----------------------------------

Мнение

Олигархията постигна целта си

Из обширна монография за България от Клаус Шрамайер, бивш зам.-посланик на Германия в София, за списание "Европейски преглед"

"След изборите (последните парламентарни избори в България - бел.ред.) възникна един чисто олигархичен парламент, понеже реформаторите не съумяха да се обединят... Изборната победа на ГЕРБ е победа на по-малкото зло независимо от факта, че новият парламент се състои изцяло от представители на олигархията. Трудно е да разбереш българския избирател... Още по-трудно е да разбереш защо той непрекъснато гласува за партии като БСП (между 1944 и 1989 БКП) или ГЕРБ, които многократно са доказали, че не желаят да обърнат гръб на мафиотските структури и на корупцията и да се насочат към реформи, към правова държава и особено към независимо правосъдие... Дали причина за това е страхът от новото, желанието за "сигурността" на добре познатото, дали са остатъците от "хомо совиетикус", или пък просто онези 45 години БКП все още си казват думата? А може би причината е, че много отворени към света и добре образовани млади българи напуснаха страната... А дали пък просто не е още твърде рано за манталитетен обрат?"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3714 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2981 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Борисов ще получи радикална опозиция

И още: Не, чехите не са станали десни радикали; ЕС не трябва да затваря вратата за Турция; Българите запалиха печките и си скъсиха живота

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10