Мнения Daily - Защо пленената държава се възпроизвежда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Защо пленената държава се възпроизвежда

Мнения Daily - Защо пленената държава се възпроизвежда

И още: Какво да се прави с вечните съдебни началници; Задава ли се екотероризъм

4996 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Захванатата държава е много "по-естествена", защото е движена от силно мотивирани малцинства.

Олигархия

Защо пленената държава се възпроизвежда

От коментар на политолога Даниел Смилов за портал "Култура"

Когато държавните институции са в "захвата" на частни интереси, говорим за "пленена държава". Ние днес сме точно в тази демократична хипотеза. Под "захват на държавата" в България се има предвид овладяването на държавни институции – регулатори, агенции, а дори понякога и основни органи на съдебната власт, както и правителството, а дори парламента – от мощни икономически интереси, които ги използват за собствени цели.

Възпроизвеждането на модела на пленената, захваната държава чрез избори се дължи на следните фактори:

– Ефективността на захванатата държава. Този модел – с всичките му негови дефекти – има едно съществено предимство. Той е реален, съществува и хората вече знаят как работи и какво могат да очакват от него. Ниското доверие в политиката като цяло показва, че никой не харесват този модел особено. Но същевременно не се открива реална алтернатива, която да убеди мнозинството, че друга уредба на нещата е възможна.

– Въпреки масовото номинално недоволство от пленената държава този модел всъщност е подкрепян от мнозина. Защо е това мълчание? Отговорът е, че организации предпочитат да се договарят с правителството и да гарантират своите интереси на парче.

– Масовото убеждение, че реална алтернатива не съществува, е отчасти и съзнателно генерирано от медиите, които крепят модела.

– Възпроизвеждането на модела зависи и от способността му да генерира фалшиви алтернативи, които да обират недоволството.

– Отместване на дебата към други теми - стабилност, патриотизъм, имигрантска заплаха, европейско председателство...

– Кооптиране, разбиване на опозицията. Някои стават лични приятели на премиера, други го правят по прагматични причини.

– Моделът се научи да мимикрира реформи. Рецептата тук е проста – институционални промени се предлагат в началото на мандата.

Републиката – публичната власт в интерес на всички – не е естествено състояние на управлението. Захванатата държава е много "по-естествена", защото нейното осъществяване е въпрос на силно мотивирани, икономически силни и организирани малцинства. Републиката – обратно – изисква самоорганизация на големи маси от хора, мотивацията на всеки от които не е толкова голяма. Затова и "освобождаването" от захвата на държавата не е еднократен акт като спечелване на избори. Изграждането на републиката и нейното поддържане е спешна, но и дългосрочна задача.

--------------

Съдебната реформа и съдебното статукво продължават да съжителстват.

Правосъдна номенклатура

Какво да се прави с вечните съдебни началници

От коментар на Иван Брегов за седмичния бюлетин на ИПИ

Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

От години беда за българската съдебна система са вечните председатели, които по няколко десетилетия престояват на административни длъжности, откъснати от реалното правосъдие. Формулировката на чл. 129, ал. 6 от конституцията казва, че административните ръководители, т.е. председателите, се ползват от право на повторно избиране. И тук възникват множество въпроси:

- Могат ли да бъдат избирани само два последователни мандата?

- Могат ли да бъдат избирани два последователни мандата само в един и същ съд?
- Могат ли да бъдат избирани два последователни мандата в съд от едно и също йерархично ниво?

- Могат ли да бъдат избирани два мандата общо през цялата си кариера?

Тълкуванията и отговорите са също толкова много и противоречиви. Ето няколко възможни решения:

1. Спазва се практиката на новосформираната Комисия по атестиране и конкурси (КАК) към съдийската колегия на ВСС – КАК не допуска кандидатите с повече от два последователни мандата в конкурсни процедури. Възприемането на този модел обаче не дава гаранции, че проблемът със съдебната номенклатура ще бъде преодолян, тъй като съставът на КАК се обновява всяка година.

2. Доразвиване на принципа за рестриктивност на мандатите в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Тъй като конституционният текст е неясно написан обаче, това допуска злоупотреба от страна на депутатите в Народното събрание.

3. Третият вариант би бил най-бавен във времето като процес, но може би най-траен във времето като ефект. При него Конституционният съд следва да бъде сезиран по реда на чл. 150 от конституцията с искане да тълкува чл. 129, ал. 6 от върховния закон. Тази теза пък търпи критика по линия на ролята на КС - по този начин конституционните текстове ще бъдат дописани именно от призвания да пази тези текстове съд.

До намирането на решение несъвместимите помежду си съдебна реформа и съдебно номенклатурно статукво ще продължат да съжителстват заедно.

-------------

Проблемът на екологичния радикализъм е, че той няма време.

Идеологии

Задава ли се екотероризъм

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Фотограф: CHAIWAT SUBPRASOM

Кризата на рационалните утопии от модерните времена отключи появата на два основни типа идеологическа динамика. Първият, възродената динамика на традиционните култури и традиционните религии - ислям, хиндуизъм, протестантизъм... Вторият тип идеологическа динамика се генерира от самите западни общества и тя се изразява в процъфтяването на алтернативни, квазирелигиозни култове на различна тематика, обединени около хилиастичната цел за "една нова земя и едно ново небе", след като християнското откровение избледня в епохата на "чиста иманентност" (Мишел Онфре) и всеобхватен материализъм.

Екологизмът е част от тази традиция, макар че се осъществява както в ляворадикални, така и в по-консервативни политически формати. Основата на движението е схващането, че съвременната капиталистическа цивилизация вкарва човечеството във все по-голям конфликт с неговата природа, с "майката Земя" и с естествените предпоставки за едно по-добро бъдеще.

Подобно на всички други хилиастични култове, екологизмът непрестанно зове - "Няма време", времето за действие изтича! Ако промяната е все по-спешна, действията трябва да бъдат все по-радикални. Какво се случва? Човешката дейност променя климата и ни води към обозрима катастрофа. Храната е отровена, все по-изкуствена и опасна за здравето ни. Икономическият растеж увеличава купищата токсични боклуци, които убиват планетата като екологична система и дом за хората като биосоциални същества. Вместо към хармонично разгръщаща се ноосфера (Вернадски) вървим към катастрофата на безмилостно изчерпване на ресурсите на планетата за едно все по-безсмислено състезание между глобалните бизнес котерии, алчни за все по-големи печалби и власт над хората.

Бога ми, аз също вярвам най-малко в две трети от гореизброеното. Проблемът на екологичния радикализъм е, че той няма време и трябва да наложи час по-скоро своята истина като нова глобална социална система. Дори и терорът може да се окаже подходящо средство в един момент и за някои от крилата на движението. Друг е въпросът, че разрастващото се екологично съзнание през последния половин век наистина променя - понякога неузнаваемо - планетата и обществата в добрата посока. Мирогледът на бързо нарастващ брой хора необратимо се разширява в посока на осъзнаване необходимостта от природосъобразен и щадящ природата начин на живот.

На пръв поглед парадоксално, но именно разширяващото се екологично самосъзнание може да ескалира допълнително нетърпението и радикализма на тази част от екологичното движение, което да поиска всичко желано днес - тук и сега. Ако се налага - дори и с екологичен тероризъм.

Захванатата държава е много "по-естествена", защото е движена от силно мотивирани малцинства.

Олигархия


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK