Преди няколко дни журналистката Силвия Великова зададе следния резонен въпрос: защо Каракачанов, министър на отбраната, се занимава със Закона за вероизповеданията? Очевидно националпопулистите нямат много идеи в сериозната политика и затова бунят страсти около исляма и ромите.

Позволявам си да говоря по тема, по която не съм специалист, единствено заради публичната истерия, която тя отново и отново предизвиква. Разбира се, добре е имамите да се подготвят в България или поне в съюзна европейска държава. Под марката "ислям" тук следва да се продава продукт, лицензиран от българските власти, в сътрудничество с мюфтийството и общността. Но дали трябва да тръгваме в посока на забраните? Или обратно - постепенно да улесняваме и стимулираме образованието в самата България?

Най-добър лек за религиозните конфликти за мен си остава секуларизацията – изместването на религиозната вяра от фанатичния буквализъм към преносния смисъл и моралната поука, от Средновековието към ХХI век. Но това пак е дългосрочна политика. Ако трябва нещо спешно да се направи, то е да променим сериозно отношението си към исляма, да преобърнем езика си и да кажем: български ислям, част от нашата култура.

Насажда се възгледът, че ислямът у нас трябва да бъде контролиран, следен, подозиран - както беше с християнството при комунизма. Натисната в една посока, пружината обикновено отскача в обратната с двойна сила. Дали печелим нещо като общество от напрягане на конфесионалните отношения? Вземете борбата с ислямофашизма на т.нар. Ислямска държава. Ами нали именно арабски и кюрдски сили жертват живота си в щурма на Ракка? Нали утре ще очакваме от българските мюсюлмани да сигнализират за инфилтрирани джихадисти, да пресичат опитите за милитаризиране на религията им? Дали ще ги направим лоялни съюзници на националната кауза, като ги притискаме? Не ми се вярва.

Исторически и културни траектории са се пресекли така, че една значителна част от нашето население изповядва тази религия. Трябва да приемем този факт, както приемаме, че има католици, секуларни, та дори неопаганисти, възстановяващи тракийските мистерии. Бихме могли дори – усещам, че тук рязко скача температурата на хейта – да почнем да преосмисляме османското наследство, което за нашата култура си остава една празна дупка. Ами и то е наше, част от нашата история, белязало ни е всички - и с хубаво, и с лошо.

-----------

Държавни финанси

Бюджет на маскирания социализъм

От коментар на Гроздан Караджов, председател на сдружение "Граждански съвет", в неговия фейсбук профил

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Всяка година горе-долу по това време финансовият министър представя бюджета на България за следващата. Така е от десетилетия - било е и по времето на непобедилия, и на победилия, и на зрелия социализъм. Така е и сега - по времето на маскирания социализъм.

Защо е маскиран ли? Защото май само на книга скъсахме с него. Няма и следа в бюджет 2018 от финансиране на дългосрочни проекти. Липсва ясен и предварително широко обсъден приоритет на нацията, чието финансиране да се гарантира за десетилетия напред. А защо е социализъм, всички знаем. И по времето на НРБ, и сега разпределянето на приходите се прави на принципа "за всекиго по нещо".

Всяка година бюджетът разпределя над 35 млрд. лева, а за догодина цифрата е почти 40 млрд. лв. Проблемът е, че тези пари потъват в черни дупки, които никой не иска да запуши. Защото ще трябва да се захване с непопулярни и тежки реформи, които ще му докарат недоволни протестиращи под прозорците, а това направо ще му утрепе рейтинга.

Да не говорим, че плодовете и славата остават за неговите наследници, които ще извадят късмета да управляват страната след 5, 10, 15 години. А и няма нищо по-удобно от контролирания електорат - онези хора, които разчитат главно на държавата, за да вържат двата края, и които са готови да гласуват за всеки, който им обещае 5-10 лв. повече месечно. Затова и правителствата се държат като господари, а не като слуги на обществото. Те "дават", "даряват", "смиляват се", но не управляват.

Всичко това ясно личи и в бюджета за 2018 година.

- При добре развиваща се икономика (4% очакван ръст) пак се увеличават данъци, осигуровки, минимални осигурителни прагове, акцизи и се трупа дефицит от 1.1 млрд. лв.

- Най-много пари отиват за социално подпомагане - 13 млрд. лв., или 35% повече от миналата година. Но по-голямата част от тях са за пенсии, които ще се увеличат едва с 3.8%. - С 14% (до 3 млрд. лв.) се увеличават парите за образование. Но от това качеството няма да се подобри, защото всичко потъва в плащания на калпак. Няма нито визия, нито желание за промяна на качеството, нито на преподаването, нито на образователния процес.

- С 12% повече, или общо 14 млрд. лв., ще получи здравеопазването, но системата ще продължи да бъде източвана, защото не се предвиждат никакви мерки срещу мошениците и затягане на контрола. - 90% от гигантския бюджет на МВР от 1.3 млрд. лв. отиват за заплати!?! А полицаите справедливо протестират срещу ниското заплащане, липсата на облекло и техника! Просто чиновниците там са твърде много.

- Същият е проблемът и при Министерството на отбраната - 911 млн. лв. от 1.2 млрд. бюджет отиват за заплати! Откъде пари за превъоръжаване? Докато комисионерите във високите си кабинети се надцакват и наумуват, войската ще се самозакрие.

Така че пари има! Ефективно управление липсва!

------------

Централна Европа

Чешкият премиер едва ли ще е "агент на Кремъл"

От коментар на Иван Преображенски от руската секция на "Дойче веле". Преводът е на БТА

Фотограф: DAVID W CERNY

Милиардерът Андрей Бабиш спечели чешките парламентарни избори; някои вече наричат победителя "двойник на Тръмп" в сърцето на Европа. Всъщност прилики наистина има - и двамата са богати (не се знае кой повече), и двамата правят гръмки, нищо не означаващи изявления, и двамата са заподозрени в симпатии към Кремъл и накрая - никой от тях няма обмислена външнополитическа стратегия. Тук впрочем сходството свършва, защото международната политическа тежест на Андрей Бабиш е в пъти по-малка от тази на Доналд Тръмп. Точно толкова, колкото е по-ниско влиянието на Чехия в сравнение със САЩ.

С министър-председател Бабиш чехите най-вероятно наистина ще се превърнат в "спирачка" за евросъюза - наред с евроскептиците от Братислава, Будапеща и Варшава. А чешкият премиер би желал да включи в този алианс Австрия, Словения и Хърватия. Да не забравяме, че по време на миграционната криза бъдещият държавник критикуваше и членството на Чехия в НАТО. Всичко това няма как да не се хареса на Кремъл.

Дали обаче ще видим и външнополитически завой на изток, към Кремъл? Мнозина си спомнят, че Бабиш подкрепи в общи линии идеята на чешкия президент Земан да се плати на Украйна обезщетение за анексирания Крим, а самият полуостров да бъде признат за руско владение. Тъй че пространство за компромиси с Москва вече има. Още повече че бъдещият чешки премиер е прагматик без каквато и да било идеология.

Но това може да заработи и срещу интереса на Кремъл в Чехия. Според политическите му противници Бабиш се води само от собствените си интереси - единствено с материален характер. А милиардерът няма бизнес в Русия. Агрохолдингът му е ориентиран на първо място към Германия и другите страни от ЕС. Той неведнъж е демонстрирал готовност да критикува канцлерката Ангела Меркел и миграционната й политика, но само докато не стане дума за икономика. Тук вече Бабиш става от услужлив по-услужлив.

Така че Бабиш явно няма да стане "агент на Кремъл" в ЕС - по-скоро гальовно теле, което ще се помъчи да издои и Брюксел с Берлин покрай него, и Москва.