Частната икономика вече задава темпото на бюджета
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Частната икономика вече задава темпото на бюджета

Shutterstock

Частната икономика вече задава темпото на бюджета

Ръстът на доходите в публичния сектор

7562 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock




Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Напомпаните с 1 млрд. лв. доходи на зависещите от държавата са пари, които ще бъдат моментално изхарчени.
Нетният ефект от държавна подкрепа за потреблението е около 420 млн. лв., основният му ръст ще идва от частния сектор.

Бюджет на заплатите – така тръгна името на проектобюджета за 2018 г. Ако през 2010 г. Дянков наложи крилатата фраза за "постната пица", то днес фискалната рамка на държавата е в съвсем друга орбита. Кризата и възстановяването вече са история. През 2018 г. икономиката на България се очаква да отбележи четвърта поредна година на растеж над 3-те процента и да прескочи чувствително летвата от 100 млрд. лв. Реалният ръст на БВП за периода 2015-2018 г. ще достигне над 15%, ако прогнозата на МФ се сбъдне. При тези макроданни и в условията на рекордна заетост – 2/3 от хората в работоспособна възраст (15-64) са заети, бюджетът залага на напомпване на заплатите в публичната сфера.

Промяна в съотношението

Погледът към дискреционните мерки в разходната част на Бюджет 2018 е красноречив. Големите капиталови разходи в отбраната няма да се случат през следващата година – придобиването на "нов тип боен самолет" и на "многофункционален модулен патрулен кораб" са заложени през 2019 и 2020 г. Нови пари за разточителното саниране също не са предвидени през следващата година. На практика, дискреционните разходни мерки в бюджета за 2018 г. на стойност 1 млрд. лв. са изцяло насочени към текущи разходи – заплати и пенсии.

Увеличението на заплатите в бюджетната сфера ще бъде в рамките на 542 млн. лв., като приоритет се залага образованието –над половината от ресурса ще е в посока педагогическия персонал. Към тази сума прибавяме и 123 млн. лв., които са директен резултат върху заплатите в публичния сектор от покачването на минималната работна заплата. Това са двете основни пера във въпросните около 700 млн. лв. повече пари за заплати, които се прокламираха в седмицата преди публикуването на бюджета.

Другото голямо перо, насочено към доходите, е промяната в параметрите на пенсионната система – вече станалото факт покачване на минималната пенсия до 200 лв., което ще струва допълнителни 282 млн. лв. Като прибавим и нови 79 млн. лв. от увеличението на минималния гарантиран доход и нарастването на майчинските за втората година (от 340 на 380 лв.), то сумата на всички дискреционни мерки в разходната част, изцяло насочени към подкрепа на доходите и съответно потреблението, става малко над 1 млрд. лв. само за следващата година.

Очерталата се тенденция за покачване на заплатите, която е видима в проектобюджета за следващата година, на практика следва това, което вече се случва в частния сектор. Насищането на пазара на труда – достигането на рекордните 67% заетост за населението в трудоспособна възраст, отдавна предопределя тренда на покачване на заплатите. Ръстът на заплатите в частния сектор вече достига 10% на годишна база, като очакванията са този темп да се запази или дори да се ускори.

Нещо повече, ако разгледаме статистика през годините, ще видим, че средната заплата в обществения сектор винаги е водила пред тази в частния – разликата е достигала до нива от порядъка на 25% по-висока средна заплата на наетите лица в обществения сектор спрямо тези в частния. Постепенно това се промени – през 2016 г. разликата се сви до едва 3%, а сега, през 2017 г., може би за пръв път частният сектор догони обществения и в някои месеци дори го задмина. Дори и да има ефект от изсветляването на заплатите в частния сектор, то този факт не е за пропускане – частният сектор вече отчетливо задава тенденциите на пазара на труда, като това се отнася не просто за новите работи места, но и конкретно за нивата на заплатите.

Ефектът за икономиката

Всички тези мерки за напомпване на доходите в бюджета, в рамките на поне 1 млрд. лв., ще имат и своя ефект върху икономиката на страната. В голямата си част това са пари, които ще бъдат моментално изхарчени. Именно затова и държавата предвижда близо 130 млн. лв. повече приходи от подоходен данък и осигуровки като резултат от покачените заплати – 115 млн. лв. ефект от повишените заплати в бюджетната сфера и 15 млн. лв. ефект от покачването на минималната работна заплата.

Бленуваният кейнсиански ефект от напомпване на бюджетно потребление обаче ще бъде до голяма степен ударен от стъпките за повишение на данъците. През следващата година държавата планира да изземе допълнителни около 450 млн. лв. от данъкоплатците – 236 млн. лв. от вдигане на осигуровките за пенсия, около 108 млн. лв. от повишение на акциза върху цигарите (комбиниран ефект върху приходи от акцизи и ДДС от цигари) и още 108 млн. лв. от вдигането на осигурителните прагове. С други думи, държавата помпа доходите на тези, които зависят от нея, с 1 млрд. лв., взема си обратно 130 млн. лв. от облагане върху тези нови доходи и допълнително отнема още поне 450 млн. лв. с вдигане на данъци. Нетният ефект е около 420 млн. лв., които следва да подкрепят потреблението.

Тази проста сметка показва, че очакваният ръст в потреблението (4.7% за 2018 г., което в номинално изражение е около 3.5 млрд. лв.) ще бъде в много малка степен резултат от правителствените мерки. Ако потреблението подкрепя икономическия растеж през 2018 г., то това ще бъде в огромната си степен благодарение на частния сектор. Както и през последните 3-4 години, подемът в икономиката не идва нито от обществения сектор, нито от предприятията, близки до властта.

Опитът на Румъния

На фона на всичко това не липсват и призиви да се следва примерът на Румъния, тоест рязко да се повишат правителствените харчове, за да се стимулира по-висок растеж. По подобен начин навремето се даваше за пример и Гърция въпреки бюджетното реалити, което наблюдавахме с години там. Румъния в момента допуска старата си грешка – надува огромен дефицит в период на силен подем. Направиха го през 2007-2008 г., а сега повтарят упражнението. През 2016 г. раздуха почти балансиран бюджет от предната година и едва успяха да спазят 3%-ия таван за дефицита. Преди няколко месеца получиха и официално писмо с предупреждение от Европейската комисия, че сериозно се отклоняват от средносрочната си бюджетна цел, а опасенията са, че Румъния може да се превърне от най-бързо растящата икономика в ЕС в тази с най-бързо влошаващо се бюджетно салдо и най-голям дефицит.

В случая опитът на Румъния не е за следване. В годините на подем е по-добре да следваме това, което знаем, че работи за нас – през 2007 и 2008 г., въпреки всичкото харчене и вдигане на доходи, все пак бяха трупани резерви, които после спасиха бюджета по време на кризата. В момента стабилността на бюджета се пази, макар да не е много ясно защо при тази добра макрорамка и покачване на някои данъци, бюджетът пак се планира с дефицит – 1.1 млрд. лв. за 2018 г. Опитът от тази и предходната година показва, че дефицитът може и да не се реализира.

Пари без реформи

По-лошото обаче е, че приоритизирането на определени сфери – в случая училищното образование, но повече пари се дават и за здравеопазване, както и за силовите ведомства например, е само под формата на пари, но не и на реформи. Да не говорим, че някои предложения по отношения на делегираните бюджети в училищното образование са антиреформи – вместо промяна към финансиране на качество, се връщаме към финансирането на паралелки. Тоест дори и да пренебрегнем бюджетните ефекти от увеличението на заплати и пенсии, остава въпросът дали някоя обществена система ще заработи по-добре в резултат на това. Към момента е трудно да се даде положителен отговор на този въпрос.


2 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Да даваш повече пари за уроци или за лекарства без да научаваш повече или да си поздрав не е инвестиция, а харч.
    Да си купиш таблет/ четец и да смъкнеш 20 учебника за 50% по ниска цена електронно е инвестиция. Да сложиш картини от случаен художник в коридора на училището е харч. (Може даже и корпуция да е)

  • 2
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    До коментар [#1] от "Никола Йорданов":

    По-здрав, а не поздрав. Само ей така, за да се заям с Вас.

    Няма как да се получи нещо по-качествено в сферата на образованието и здравеопазването. Трябва здраво да се разръчка цялата система. Примерно на хората от програмата "заедно в час" трябва да се повери цялото министерство и да им се даде срок от да речем 1 или 2 години, за да изработят абсолютно нова стратегия за развитието на образованието. На тях могат да им се претекът на помощ примерно много образователни центрове или частни детски градини или училища за още по-добър ефект и т. н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK