Видно от мотивите, законопроектът е опит за решаване на въпроса с "източването" на КТБ. В този си вид обаче той не може да бъде подкрепен, защото противоречи на чл. 4, ал. 1 от конституцията, прогласяващ основополагащия за българския конституционен модел принцип на правовата държава.

Разпоредбите, съдържащи се в параграфи 3, 6 и 7 и 8 (виж карето вляво, бел. ред.) от законопроекта, нарушават правната сигурност, предвидимостта и стабилността на правния ред. Параграфи 6, 7 и 8 нарушават началото на предвидимост и произтичащите от него правна сигурност и стабилност, тъй като обявяват за недействителни правни действия и сделки, които към момента на извършването си са били действителни. Същият извод може да се направи и относно предвиденото в §6 спиране на срокове, подновяване и противопоставимост на погасени обезпечения, както и продължаването на сроковете по §3, които вече са изтекли.

Разпоредбите, съдържащи се в §1, 2, 5, 6 и 7 от законопроекта, противоречат и на друго основополагащо проявление на принципа на правовата държава – изискването нормативните актове да бъдат ясни, точни и безпротиворечиви и да не противоречат както на принципите и отделните разпоредби на конституцията, така и на правилата на действащото законодателство, за да регулират безпроблемно обществените отношения.

Забраната за заличаване на обезпечения по §1 и 7 противоречи на фундаменталния принцип на гражданското право, че обезпеченията имат акцесорен характер, т.е. ако главното вземане бъде погасено, обезпечението също се погасява. Тя създава привидност за наличие на обезпечено главно вземане, която обаче няма да преодолее материално-правния ефект на погасяването нито на главното вземане, нито на обезпечението.

Алинеи 1 и 2 на чл.60б не изясняват вида на недействителността – нищожност или относителна недействителност и съдържат термини с неустановено съдържание като "вземане с произход от банката", "други лица".

Систематически правилата на §6 и 7 следва да бъдат извадени от проекта, който е проект за изменение на нормативен акт с ранга на закон, тъй като те уреждат отношения, свързани с един правен субект, а съгласно чл.3, ал.1 от Закона за нормативните актове "законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения".

Правилата на §6, 7 и 8 на законопроекта нарушават и друг компонент на принципа на правовата държава – изискването законно придобитите права да се закрилят и да не се засягат от ретроактивни мерки. Тези норми обявяват за нищожни извършени в миналото правни действия, възкресяват с обратна сила действието и позволяват подновяване на погасени обезпечения, като накърняват правата, които трети лица са придобили върху обекта на сделките (които са били действителни към момента на извършването си) и обезпеченията (тъй като те са били погасени).

-----------------------------------

Дефицит при излишък

Бюджетна шизофрения

От коментар на Десислава Николова в седмичния бюлетин на Института по пазарна икономика

Ако питаме Министерството на финансите, излишъкът никак не е важен, напротив – могат спокойно да се залагат дефицити и да се измества консолидацията на бюджетните финанси напред във времето, без тя никога да се случва. Всъщност това е твърдият курс на настоящия (и бивш) министър на финансите, към който той стриктно се придържа.

При прогноза за рекорден растеж на икономиката от кризата насам за следващата година отново се залага бюджетен дефицит по консолидираната програма. Дефицитът следващата година трябва да достигне 1% от БВП, при положение че ръстът на икономиката се очаква да остане висок - 3.9% през 2018 г. след 4% тази година. Планираният дефицит е още по-необясним предвид огромния излишък до момента в бюджетното изпълнение – 24 млрд. лева за първите девет месеца на 2017 г.

Основното оправдание на МФ за дефицита през 2018 г. е, че забавени европейски проекти ще тръгнат и нереализираните капиталови разходи тази година ще се осъществят през следващата. Това обаче е само част от обяснението. Дефицит е заложен и по националния бюджет и той само отчасти се дължи на ръст при капиталовите разходи. По националния бюджет за 2018 г. се залага дефицит 0.5% в резултат от огромния ръст на разходите с над 3 млрд. лв. през следващата година спрямо тази. Салдото по националния бюджет ще се влоши с повече от 1% от БВП през 2018 – от очакван излишък по националния бюджет 0.6% тази година следващата салдото ще стане негативно на -0.5%.

Въпреки че няма разбивка на разходите по националния бюджет, от тригодишната рамка разбираме, че този скок ще дойде както от повече капиталови разходи, така и от вдигането на заплатите в бюджетната сфера, от скок на разходите за пенсии, както и от повече разходи за издръжка и субсидии. Всъщност бюджетът за следващата година е щедър към повечето групи, които зависят от него.

Но да се върнем на бюджетния баланс. Тази година, както и миналата сме в следната шизофренична ситуация – хем в момента няма никакви макроикономически причини за дефицит, хем следващите две години МФ прогнозира такъв (1% през 2018 и 0.5% през 2019 г.) и ще се бори с неговото изчистване.

Дори и по оценки на МФ икономиката вече работи на потенциала си. На този фон да се залага дефицит е противно на всякакви правила за т.нар. макропруденция и устойчиво управление на бюджетните финанси. Основното правило, залегнало включително и в рамковите документи за икономическо управление на ЕК, е да се трупат излишъци при растеж на икономиката, от които да се финансират дефицитите по време на икономически спад. Точно тази политика до 2008 г. спаси фиска при рецесията през 2009 г. и запази България от фискална криза и спешни заеми, както това се случи с много страни от региона. Когато настоящият възходящ цикъл се обърне, което рано или късно неминуемо ще се случи, този път няма да има кой да спаси бюджета. Защото настоящото управление не мисли за икономическите цикли.