Това, че bТВ бе използвана, за да свали министър Петров с известна от 3 години история, е вън от всякакво съмнение. И "Нова тв" днес се включи с разкостването на "официално" одобрената от Борисов жертва.

Като знаете колко плахи са същите телевизии в журналистическите си разследвания, които ВИНАГИ са съгласувани, когато нещата опрат до по-високо равнище, изобщо не става реч за журналистическа храброст, а за мероприятие, спуснато "отгоре". Спомнете си "разкритията" на кметско равнище, които костваха уволнение на някои от тях. Същото толкова вярно е, че министърът не може да бъде спасен, въпреки че на мен, както и на много други бе симпатичен. Нормално говори, намеси сe лично в опит за спасение на живот.

Залпът бе даден от президентската администрация. Той заедно с БСП водят с едно на нула на ГЕРБ. Борисов игра с прокуратурата, Радев игра с медиите. Последният спечели. С подобни спорадични и най-вече пародийни акции корупция не се бори, а замазва. Факт е обаче, че специализираният съд ще даде решително предимство на Борисов и Цацаров в битката. Истинска операция срещу гранд корупцията обаче не може да има - най-високите нива са пропити от подобни схеми - няма начин да се борят срещу себе си.

Ето това е полето, което предложих на десните - както Навални направи в Русия, да започнат да изваждат на показ на медиите и общественото внимание корупционни схеми. Един видеоразказ примерно за близък на Борисов олигарх, след това на Нинова олигарх, след това на Радев олигарх, и така постепенно до епицентъра. За Първанов, за Станишев, за Доган. Това е чистилището.

Случилото се с министър Петров е сигнал и към втория ешелон - ще ви жертват, за да запазят себе си. Имате ход - изпреварете ги.

----------

Национални приоритети

Председателството на ЕС ще отговори кой кой е сред партиите ни

От коментар на политолога Антоний Гълъбов за offnews.bg

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Един от акцентите в работата на поредното заседание на 49-ия Конгрес на БСП бе свързан с приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. По-същественото е, че именно на терена на този дебат отделните политически партии могат да бъдат разпознати много по-добре, отколкото чрез предизборните им програми или партийни лозунги.

В оставащия поне един месец тези национални приоритети ще получат своя отзвук и подкрепа. Независимо от критиките, ГЕРБ и управляващото мнозинство следват европейски дневен ред, който среща все по-отчетлива подкрепа. Отвъд метафорите за различните скорости правителството заяви ясна позиция по отношение на отговорностите пред страната ни. По този начин мнозинството се позиционира сред другите политически субекти в Европа, които настояват за повече и по-ефикасна интеграция, разпознавайки в това националния си интерес.

БСП се оказа неподготвена за дебата по Бялата книга за бъдещето на Европа, която Европейската комисия лансира на 1 март 2017 година. Първата интерпретация, която се опитаха да наложат българските социалисти, бе свързана с представата за "Европа на две скорости", за това че България ще бъде оставена в "задния двор на Европа" и че българските граждани не са втора категория хора. Европейският съюз винаги е функционирал с различен ритъм в зависимост от готовността на страните членки да постигат по-лесно съгласие помежду си. Не "Брюксел", а отделните страни и техните правителства са избирали темпото си на реформи.

Но въпреки това говоренето за различните скорости и за "втората категория граждани" успя да се впише безпроблемно в устойчивата нагласа за това, че "България е малка страна", зависима от митичните Велики сили, че другите ни пречат и че ние сме жертва на обстоятелствата. Изчерпването на левия политически проект за Европа е очевидно, но за съжаление на освободения терен на левите партии навлязоха националпоулистки формации, които използваха част от арсенала на социалния популизъм, допълвайки го със собствената си неприязън към европейския проект.

Традиционните десни политически формации, както и новите политически проекти, позиционирани в тази част на политическия спектър, изглеждат фокусирани върху управлението на ГЕРБ и почти напълно безразлични към европейския дебат. Отсъствието на позиция отрежда на десните формации незавидното място на изявен конкурент на БСП по отношение на критиките срещу корупцията и модела на управление на ГЕРБ.

Сред всички тези маневри за заемане на позиция в публичното пространство все така трудно си пробива път разбирането, че българският национален интерес е единствено и само в задълбочаване на процеса на европейска интеграция. Това не е въпрос на политическа еквилибристика или на рефлекси от времето на Големия съветски брат. Фактите потвърждават по категоричен начин тази теза през изминалите десет години, а онова, което ни предстои още повече, ще изисква преодоляване на фалшивото разделение и противопоставяне между "патриот" и "европеец".

------------

Непотизъм

Партийността се преплита с роднинство

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Най-сетне опозиция, журналисти и гражданско общество напипаха слабото място на ГЕРБ - оплитането на роднинство и власт. Защо всъщност роднинската тема е така чувствителна? Роднинството е най-разбираемият художествен образ на злоупотребата с власт. Под "наши хора" разбираме деца, зетьове, племенници (думата за връзкарство непотизъм идва от латинското nepotem, племенник). Говорим за страна, която десетилетия наред опитва да се модернизира, тоест да изравни гражданите пред закона, като обезсили племенните, местнически, родови връзки. Комунизмът уж се бореше срещу тях, но те непрестанно избиваха отдолу. А най-тежкия идеологически удар режимът си нанесе сам, когато допусна до върха децата на Живков, Чаушеску или Ким Ир Сен. И ето, че днес травмите от недоведената докрай модернизация отново е на дневен ред - всички сме равни, но някои са по-равни (по Оруел).

Няма съмнение, че е престъпление да облагодетелстваш лице, с което имате общо домакинство (жена ти, детето ти) или което ще ти върне част от припечеленото. Това, разбира се, трябва да се докаже от съответното разследване, а не от етнолози и специалисти по родствените отношения. Но не е ли същото със съученика, с члена на ловно-рибарската дружинка, със съселянина? Подобно доверие си имат хора от престъпния свят, които знаят компрометиращи неща един за друг. Или пък мигрантите, маргинализирани в чуждата страна. Ако помислим за всички тези видове връзки, ще си дадем сметка, че роднинството определено е сериозен повод за подозрение и проверки, но съвсем не е единственият.

Впрочем най-лошото, което доведе дългото управление на ГЕРБ, е връщането на партийността в разпределението на властта. Връщане, защото и този момент го помним добре от времето на социализма. Нашият човек трябва да е верен на партията, да повтаря дисциплинирано едни идеологически дивотии, да бъде беззаветно верен, да изпълнява задачите, та дори и когато става дума за подаване на оставка. Как го държат - с подписана предварително оставка, с компрометиращи обстоятелства, с обещания за минаване на друга работа - не знам. Може би партийността се преплита с роднинство, може би с ловна дружинка, левскарство, общо присвоени средства. Но връзката съвсем не отстъпва по сила на братовчедството или кумството.

На всички вече е омръзнало да дрънкаме за прозрачност и публичност при назначенията. И си мисля, че по-сериозният въпрос е разделянето (отново!) на партия от държава.