Новият брой: Накъде след вота
Close

Мнения Daily - ГЕРБ става втора производна на БКП

И още: Очаква ли ни пълноценна диктатура; Кастингът за политици е утопия

   ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Властта се опитва да наложи пълен медиен монопол.

Рекомуниация


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dage avatar :-|
    dage
    • + 2

    При Светльо "кастингът" беше за кандидати за депутати в Европейския парламент, вкл. участваха хора от партията Глас Народен, което е доста различно от обичайната теза за представителната власт. И да, бяха две "журита" с психолози, адвокати, политолози, учители и т.н., но в крайна сметка се направи гласуване между самите кандидати, т.е. те сами определиха най-добрите сред тях. Полиграфът отся кои всъщност бяха с чисти намерения и кои - с цел да замажат миналото си в службите или да използват участието си като трамплин за нещо друго, нищо повече. Имаше много качествени и морални люде на тоя "кастинг". Напълнихме листата за изборите, проведе се кампания и всичко беше напълно истинско и супер готино. При Слави се надявам да е същото. Друг е въпросът, дали намеренията му са сериозни или прави ново реалити.

    Нередност?
  • 2
    taub avatar :-|
    TAU
    • + 1

    Не виждам проблем с кастингите. Това е като предварителните вътрешнопартийните избори на кандидат-президентите в Щатите. Проблемът е друг. И той е свързан с неработещия механизъм на политическото представителство у нас.

    В политиката основен е въпросът за властта. Българският избирател иска да има власт върху политиците и след изборите. Иска гаранции, че веднъж избрани, народните представители наистина ще бъдат изразители на неговата воля и защитници на интересите му.

    Със сегашния механизъм на политическо представителство ние сме бетонирали системата, при която шепа могъщи хора командват парада в държавата, владеят всички нейни власти и най-важни институции и ги подчиняват на частния си интерес. А плаща народът. Печалбата за тях, разходите за нас.

    След изборите суверенът, който по дефиниция е носител на върховната воля и власт в държавата, не притежава никакъв контрол върху политиците, хората, които е упълномощил да го представляват във властта, да са изразители на неговата воля, да управляват от негово име и в негов интерес. Де факто той е електорат, а не суверен, ракета носител, която с изборите изстрелва политиците в креслата на властта, а след това е напълно безвластен. Веднъж избран, българският политик може да работи за който си иска или изобщо да не работи – дори да не стъпва на работното си място и няма сила, която да му потърси сметка за това.

    Причината е, че липсва МЕХАНИЗЪМ ЗА НОСЕНЕ НА ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ. Депутатите се кълнат: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа." Но това си остават кухи, празни думи. Нищо не гарантира, че клетвата се спазва, че задълженията се изпълняват.

    За да имаме ефективна и работеща демокрация политикът като цяло трябва да има три главни качества.

    В основата е ЛОЯЛНОСТТА МУ КЪМ НАРОДА. Без тази лоялност той е всякакъв друг, но не и представител на своя суверен – може да е агент на партийни и корпоративни интереси, да е маша в ръцете на чужди държави и служби или да е обикновен любител на келепира. Ако всяко негово политическо действие не е подчинено на интересите на българския народ, той не е негов представител, изразител на волята и защитник на интересите му. А тази лоялност се задава от КЛЕТВАТА му на народен представител, министър или магистрат. Той става депутат, министър, магистрат не когато бъде избран за такъв, а едва СЛЕД КАТО положи клетва като такъв. Ерго, наруши ли клетвата си, автоматично губи правата си на депутат, министър, магистрат. Сега обаче клетвата е чиста ФОРМАЛНОСТ. Защо? Защото няма механизъм, който контролира спазването й и гарантира, че всяко нейно нарушаване се санкционира НЕИЗБЕЖНО с лишаване от правомощията на депутат, министър, магистрат и с носене на отговорност – политическа, административна, наказателна. Само наличието на такъв механизъм ще превърне клетвата от фасадна формалност в реално действаща сила. Този механизъм трябва да гарантира на суверена, работодателят на политиците, че те носят лична и безусловна отговорност за своята работа пред него – за това дали действат в рамките на закона, Конституцията и своята клетва или не. Полиграфът се вписва чудесно като част от този механизъм за превръщане на клетвата в реална сила.

    На второ място, над лоялността е ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОГРАМА на политика – ценностите, идеите, инструментариумът, с който според него ще служи по най-добрия начин на обществото. Едни са за нисък плосък данък, други са за прогресивно подоходно облагане и по-големи данъци за богатите пр. Хората избират онази програма, която им се струва най-адекватна на ситуацията и най-ефективна за решаване на проблемите им.

    И, трето, най-отгоре са ЛИЧНИТЕ МУ КАЧЕСТВА – воля, опит, образование, способности, ерудиция, харизма, енергия, комуникативност, мрежа от контакти, желание да работи за хората и пр.

    Но най-важна е основата - осигуряването на лоялността на политиците. Без основата рухва цялата пирамида на политическото представителство на народа.

    Затова основният проблем е създаването на механизъм за гарантиране на лоялността на политиците към техния суверен, българският народ, към тяхната клетва пред Конституцията.В края на краищата подобен механизъм за контрол върху политиците ще ги превърне в СВОБОДНИ ХОРА - ще ги освободи от всякакви зависимости, от властта на вътрешни и външни сили, от изкушенията на властта, от собствените им демони, ако цитираме казаното тези дни от чудесния ни тенисист. Това ще е гаранция, че в парламента влизат тези, които ние избираме, а не тези, които тайните играчи (вътрешни и външни) назначават; гаранция, че защитават публичния интерес, а не са платени служители на нелегитимни интереси. Това ще им помогне да вложат ум, сърце и душа в служба на своя суверен. Та нали, ако се вярва на думите им, всички политици искат точно това? За това мечтаят, за това са родени! В това ни уверяват непрекъснато. Да им дадем възможност да реализират мечтите си!

    Разбира се, че няма политик, който да се откаже доброволно от тайната си власт. Властта, която го прави могъщ и му носи огромни облаги. Властта на връзките, влиянието, взаимните зависимости. Затова и най-плахият опит за поставяне на политиците под някаква форма на контрол среща силна съпротива, поражда мощна медийна контраофанзива. Дичев и останалите анализатори са интелигенти хора, но повече критикуват и по-малко предлагат РЕАЛНИ решения на проблема за политическото представителство и властта в демокрацията.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал