Мнения Daily - ГЕРБ става втора производна на БКП
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - ГЕРБ става втора производна на БКП

Мнения Daily - ГЕРБ става втора производна на БКП

И още: Очаква ли ни пълноценна диктатура; Кастингът за политици е утопия

6241 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Властта се опитва да наложи пълен медиен монопол.

Рекомуниация

ГЕРБ става втора производна на БКП

От коментар на политолога Даниел Смилов в неговия фейсбук профил

На прага на пълна путинизация сме. На базата на измислени и вече веднъж отхвърлени от съда обвинения КОНПИ е на път да затвори малкото останали независими вестници чрез спорни сметки за цената на приватизирани активи. Един ден в съда сигурно всички твърдения ще бъдат оборени, но вече ще имаме пълен медиен монопол. Това е целта на операцията.

С този акт ГЕРБ ще завърши трансформацията си във втора производна на БКП. Политически Борисов възприе всички приоритети на БСП от 90-те години: ревизия и обвиняване на приватизацията за всички беди в обществото, медийна монополизация и месене в съдебната система, настояване за запазване на тесни икономически отношения с Русия, антилиберализъм и топла връзка с национализма и патриотарството.

Нещо повече - ГЕРБ на практика прие централното обяснение на БСП за "провала на прехода" заради "грабителската приватизация", отричайки очевидната истина, че България беше разграбена ПРЕДИ приватизацията от 1997-2001 г. със схеми "вход - изход" и необезпечени заеми от банките. Сриването на икономиката и финансовата система от 1996-1997 г. бе структурната причина за обезценяването на държавните активи - нещо, което ГЕРБ не искат да забележат. Така те де факто оневиняват БСП за най-големия политически и управленски провал по време на прехода, заради който изоставаме от останалите държави от Източна Европа.

Икономически пък ГЕРБ се превърна в инструмент на определена групировка, така както БСП стана патрон на създаването на "Мултигруп" и трибуквените мутренски конгломерати на 90-те. Групировката се вижда в огледалото на Борисов, но може и с просто око.

Сигурно има някакви други разлики между двете производни на БКП, но те са естетически, декоративни и свързани с биографиите и натюрела на лидерите им. И може би е време тези, които тръбят, че ГЕРБ била "дясното" в България, да се осъзнаят. Такова дясно имаше вече у нас през 90-те чрез БСП (което наричаше Желев "турчин с фес" и винеше Сорос за фалита на банките от 1996-1997 г.). А днес такова "дясно" има в Русия. В изобилие.

-------

Щом днес могат да смачкат нечий бизнес и някакви медии, утре наред ще сте вие.

Авторитаризъм

Очаква ли ни пълноценна диктатура

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Клуб Z"

Особено важно е сега, днес, да разберем какво ни готви върхушката на ГЕРБ, тъй като вече не иде реч за смешни повторения на милиционер-социализма отпреди 1989 г. Днес става дума да намерим отговор на въпроса: Кога точно ГЕРБ планират да преобразуват своя режим в пълноценна диктатура?

По всичко личи, че може би поради липса на историческо знание ГЕРБ избира подхода на "победилата БКП", както се казваше навремето. Планира да нанесе ударите си, преди София да се наводни с "чужденци" (както БКП правеше след 1947 г.), а не след като данданията е минала, както БКП правеше преди 1947 г.

Управляващата сила е поставила например задача на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да смачка бизнеса на Иво Прокопиев, като му блокира сметките. Това автоматично вади от играта изданията на "Икономедия" като "Дневник", "Капитал", "Капитал дейли". С този удар режимът на ГЕРБ възпроизвежда две от действията, с които през 1947 г. БКП превръща своя тогавашен режим в диктатура: ликвидира частни бизнеси и независими медии.

А щом днес могат да смачкат нечий бизнес и някакви медии, утре наред ще са вашият бизнес и вашите медии, драги. Ако не вярвате, че ще стигнат и до вас – питайте някой свой познат в Русия.

Противоконституционният опит от своя страна за промяна в конституцията, така щото да бъдат "наказани" участниците в едновремешната приватизация, също има за цел нещо, едно време извършвано от БКП, даже три цели.

Първата: конфискуване имуществото на "гадовете" (както в БКП навремето наричаха несъгласните със социализма им). Да се знае, че всяка собственост зависи от прищявката на властта.

Втората: изтриване на опозицията, в случая – дясната, от лицето на Земята. Може да организират и митинги на трудещите се, искащи смърт за този или онзи реформаторски лидер.

Третата цел: рязка смяна на идейния климат в обществото. Още отсега прозира новата пропагандна теза на ГЕРБ – че всичко, което не е под контрола на държавата, е лошо.

В близките седмици всичко отново ще трябва да се решава от началото: Демокрация или диктатура? Пазарна икономика или държавен диктат? Управление на закона или управление на партийната воля? Свобода на словото или бой заради свободното говорене в мазетата на РПУ-тата? Никой освен нас – всеки един поотделно и всички заедно – не може да направи този избор вместо нас. И най-малко могат да го направят нашите западни партньори, които – както обикновено – до последно няма да виждат какво става, за да не се тревожат.

Важното е да се разбере: ако няма съпротива, всеки ще бъде удрян, един по един, докато съседите се крият на тъмно и треперят, да не би да са дошли за тях. Тъжното, разбира се, е, че не след дълго и за тях ще дойдат...

--------

Траен успех в България имат само партии, които се окопават по места и работят с конкретни хора.

Политика 2.0

Кастингът за политици е утопия

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Слави Трифонов явно не се е отказал от политическия си проект. Желание за участие в обявения от него "кастинг за политици" били заявили над 2000 човека, сред които "българи, завършили Йейл, Харвард, Кеймбридж; българи, които имат успешен бизнес навсякъде по света, българи от всички университети в България, българи от целия обществен, политически, професионален и културен живот".

Но какво представлява всъщност утопията на кастинга, която вече трайно се настани в българската политика? През 2013 например г-н Витков реши да събира кандидатите за евродепутати на партията си на живо пред камери. В журито участваха "психолози, адвокати", а мераклиите трябваше да се справят с психологическа игра и дори да се подложат на полиграф, който да установи истинността на видеовизитката им. Подобен опит направи през 2015 възникналата от протестите партия ДЕОС, лансирайки "първата изцяло онлайн кампания" "Стани кмет". Идеята беше да се наберат желаещи за общински съветници и кметове, които да влязат в листата на партията.

Но нека се замислим какво е демокрацията - социално действие или медийно зрелище? В първата версия, която изглеждаше самоочевидна доскоро, политиците се раждат в реалния свят – те се борят за нещо, представляват някого. Всички знаем много добре кой в нашето предприятие има енергията да отстоява интересите ни – това не е непременно най-симпатичният, нали? Партиите се занимават именно с това да откриват и издигат онези, които са активни на място (и, разбира се, споделят тяхната идеология).

Тази работа не е съвсем публична, но това пък не значи, че е непременно злонамерена конспирация. Разбира се, националното обществено мнение трябва да бъде информирано, ако някой местен деец е погазил закона например; но то трудно може да оцени позитивните качества на един или друг деец без местния опит.

При кастинга всичко това е преобърнато. Идва при Слави Трифонов някой млад и успешен - да го разсмее ("Разсмей Слави"), да пее или да играе ръченица. Появява се значи един съвършено нов човек и се опитва да ни изненада с таланти, които не сме подозирали – и най-неочаквано грозното пате става лебед, ние ахваме и пускаме СМС-и, а щастливецът просълзен отнася наградата. Но следва ли от бляскавата диплома, че този човек ще знае какви са проблемите в Монтана, че познава хора там, които да му имат доверие и с които да работи?

Вероятно има изкушение една начеваща партия да тръгне през най-лесното и евтиното – дигиталните медии. Досега обаче опитът показва, че траен успех в България имат само ГЕРБ, БСП и ДПС – трите партии, които се окопават по места и работят с конкретни хора, свързани с общността си. Обещанието на новите политици да ни отърват от тях по метода на "Биг брадър", където седим по пижама вкъщи и пускаме постинги, похапвайки пуканки, ми се вижда измамно.

Властта се опитва да наложи пълен медиен монопол.

Рекомуниация


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    dage avatar :-|
    dage

    При Светльо "кастингът" беше за кандидати за депутати в Европейския парламент, вкл. участваха хора от партията Глас Народен, което е доста различно от обичайната теза за представителната власт. И да, бяха две "журита" с психолози, адвокати, политолози, учители и т.н., но в крайна сметка се направи гласуване между самите кандидати, т.е. те сами определиха най-добрите сред тях. Полиграфът отся кои всъщност бяха с чисти намерения и кои - с цел да замажат миналото си в службите или да използват участието си като трамплин за нещо друго, нищо повече. Имаше много качествени и морални люде на тоя "кастинг". Напълнихме листата за изборите, проведе се кампания и всичко беше напълно истинско и супер готино. При Слави се надявам да е същото. Друг е въпросът, дали намеренията му са сериозни или прави ново реалити.

  • 2
    taub avatar :-|
    TAU

    Не виждам проблем с кастингите. Това е като предварителните вътрешнопартийните избори на кандидат-президентите в Щатите. Проблемът е друг. И той е свързан с неработещия механизъм на политическото представителство у нас.

    В политиката основен е въпросът за властта. Българският избирател иска да има власт върху политиците и след изборите. Иска гаранции, че веднъж избрани, народните представители наистина ще бъдат изразители на неговата воля и защитници на интересите му.

    Със сегашния механизъм на политическо представителство ние сме бетонирали системата, при която шепа могъщи хора командват парада в държавата, владеят всички нейни власти и най-важни институции и ги подчиняват на частния си интерес. А плаща народът. Печалбата за тях, разходите за нас.

    След изборите суверенът, който по дефиниция е носител на върховната воля и власт в държавата, не притежава никакъв контрол върху политиците, хората, които е упълномощил да го представляват във властта, да са изразители на неговата воля, да управляват от негово име и в негов интерес. Де факто той е електорат, а не суверен, ракета носител, която с изборите изстрелва политиците в креслата на властта, а след това е напълно безвластен. Веднъж избран, българският политик може да работи за който си иска или изобщо да не работи – дори да не стъпва на работното си място и няма сила, която да му потърси сметка за това.

    Причината е, че липсва МЕХАНИЗЪМ ЗА НОСЕНЕ НА ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ. Депутатите се кълнат: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа." Но това си остават кухи, празни думи. Нищо не гарантира, че клетвата се спазва, че задълженията се изпълняват.

    За да имаме ефективна и работеща демокрация политикът като цяло трябва да има три главни качества.

    В основата е ЛОЯЛНОСТТА МУ КЪМ НАРОДА. Без тази лоялност той е всякакъв друг, но не и представител на своя суверен – може да е агент на партийни и корпоративни интереси, да е маша в ръцете на чужди държави и служби или да е обикновен любител на келепира. Ако всяко негово политическо действие не е подчинено на интересите на българския народ, той не е негов представител, изразител на волята и защитник на интересите му. А тази лоялност се задава от КЛЕТВАТА му на народен представител, министър или магистрат. Той става депутат, министър, магистрат не когато бъде избран за такъв, а едва СЛЕД КАТО положи клетва като такъв. Ерго, наруши ли клетвата си, автоматично губи правата си на депутат, министър, магистрат. Сега обаче клетвата е чиста ФОРМАЛНОСТ. Защо? Защото няма механизъм, който контролира спазването й и гарантира, че всяко нейно нарушаване се санкционира НЕИЗБЕЖНО с лишаване от правомощията на депутат, министър, магистрат и с носене на отговорност – политическа, административна, наказателна. Само наличието на такъв механизъм ще превърне клетвата от фасадна формалност в реално действаща сила. Този механизъм трябва да гарантира на суверена, работодателят на политиците, че те носят лична и безусловна отговорност за своята работа пред него – за това дали действат в рамките на закона, Конституцията и своята клетва или не. Полиграфът се вписва чудесно като част от този механизъм за превръщане на клетвата в реална сила.

    На второ място, над лоялността е ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОГРАМА на политика – ценностите, идеите, инструментариумът, с който според него ще служи по най-добрия начин на обществото. Едни са за нисък плосък данък, други са за прогресивно подоходно облагане и по-големи данъци за богатите пр. Хората избират онази програма, която им се струва най-адекватна на ситуацията и най-ефективна за решаване на проблемите им.

    И, трето, най-отгоре са ЛИЧНИТЕ МУ КАЧЕСТВА – воля, опит, образование, способности, ерудиция, харизма, енергия, комуникативност, мрежа от контакти, желание да работи за хората и пр.

    Но най-важна е основата - осигуряването на лоялността на политиците. Без основата рухва цялата пирамида на политическото представителство на народа.

    Затова основният проблем е създаването на механизъм за гарантиране на лоялността на политиците към техния суверен, българският народ, към тяхната клетва пред Конституцията.В края на краищата подобен механизъм за контрол върху политиците ще ги превърне в СВОБОДНИ ХОРА - ще ги освободи от всякакви зависимости, от властта на вътрешни и външни сили, от изкушенията на властта, от собствените им демони, ако цитираме казаното тези дни от чудесния ни тенисист. Това ще е гаранция, че в парламента влизат тези, които ние избираме, а не тези, които тайните играчи (вътрешни и външни) назначават; гаранция, че защитават публичния интерес, а не са платени служители на нелегитимни интереси. Това ще им помогне да вложат ум, сърце и душа в служба на своя суверен. Та нали, ако се вярва на думите им, всички политици искат точно това? За това мечтаят, за това са родени! В това ни уверяват непрекъснато. Да им дадем възможност да реализират мечтите си!

    Разбира се, че няма политик, който да се откаже доброволно от тайната си власт. Властта, която го прави могъщ и му носи огромни облаги. Властта на връзките, влиянието, взаимните зависимости. Затова и най-плахият опит за поставяне на политиците под някаква форма на контрол среща силна съпротива, поражда мощна медийна контраофанзива. Дичев и останалите анализатори са интелигенти хора, но повече критикуват и по-малко предлагат РЕАЛНИ решения на проблема за политическото представителство и властта в демокрацията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.