Мнения Daily - България се управлява ден за ден

Те разглеждат държавата като съвкупност от "свои хора".

Власт

България се управлява ден за ден

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

И най-добрата, и най-дългата положителна стопанска конюнктура няма да замени необходимостта от стратегия - стратегии за национално развитие, в които държавата има ключово значение. България се управлява от хора, които вземат решения ден за ден. Те разглеждат държавата като съвкупност от "свои хора", които трябва да бъдат поставени на различни места в институциите. Стратегия без институционално мислене и без разбирането за това, че днес трябва да се прави нещо, за да се постига резултат, който очакваме след 5-7-10 години, не може да има.

Регионалното развитие е много видим пример за това. Дянков го формулира точно - магистрали без хора няма да свършат работа. За да останат хората там, трябват стратегии на регионално и локално ниво. Стратегии за развитие и за укрепване на общностите.



Държавата не може да се управлява само отгоре надолу. Както обществото, така и държавата се градят дългосрочно отдолу нагоре. Необходими са стратегии за развитие на общностите, а икономическите решения трябва да следват, а не да водят процеса с дълбокомъдрения нонсенс: "Така казва пазарът".

Пазарът ще ви покаже среден пръст, когато се затрият общностите, които трябва да излязат на пазара. Някой трябва да им помогне да излязат на пазара - защото те са извън него. И във Видинско, и в Разградско, и в Ловешко... Препитават се в затворено сиромашко стопанство и това се нарича автархия. И така във всички други сфери на националния живот. Не се оправдавайте с пазара - използвайте го за целенасочени стратегии за развитие.

Стратегия не означава "концепция", не означава административно разпореждане на министерство, не означава отпуснат бюджет според лобисткия натиск. Стратегия означава визия за бъдещо състояние на обществото и държавата и разгърната програма за преследване на поставената цел чрез операционализирани подцели на всекидневно равнище. Стига сме гледали безсъдържателните ви спорове, игрите ви на управляващи и опозиция, прозиращата зад речите ви неграмотност и нескритото ви желание и днес да мръкне и вие да сте си на власт.

Айде стига имитация на държава и на всичко останало. Светът е доста по-сложен от състоянието, в което изпитвате кеф от живота, който водите...

------

Това е отровна среда, в която ориентирите, перспективата и смисълът изчезват.

Дебат по български

Как спорят политическите лидери

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Автор: НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ

В началото два цитата, които си заслужава да бъдат препрочитани като блестящи образци на ораторското "изкуство" и политическия "дебат" в днешна България:
- "Оградата по границата била паднала при наводненията. Ами преди нямаше ограда! Ние я направихме. Ама прескачали я. Той и Левски ще я прескочи, ако беше жив!";
- "В нашата история има събития и имена, които през всички години са олицетворявали националния ни идеал и гордост. Едно такова име е Васил Левски (...) Българският министър-председател обаче сравни Левски с нелегалните мигранти (...) Остро осъждаме това изказване и настояваме Бойко Борисов да се извини на народа ни. Скъпи българи, над всяка партия, над всеки политик стоят свети за България личности. Във времето на разделение, в което живеем, останаха твърде малко неща, които ни събират. Нека се обединим и не позволяваме на никого да поругава националните ни герои."

Така спорят един с друг лидерите на управляващата и на главната опозиционна партия. Да се анализират тези цитати е донякъде обидно, но все пак... Първо, премиерът няма за какво да се извинява на "народа ни", тъй като в казаното от него няма никакво сравнение. А само изневиделица изникнала в потока на съзнанието му алюзия за легендарния "лъвски скок", дал името на Васил Левски. Това, разбира се, не прави кой знае колко остроумен опита на премиера да отклони критиките за оградата по границата с Турция.

От друга страна, твърдението в отвореното писмо на опозиционната лидерка, че Борисов бил сравнил Левски с нелегалните мигранти и така бил "поругал" националната светиня, освен че не е вярно, звучи направо расистки (все едно мигрантите не са хора). Както се казва в такива случаи, ако можеше да чуе, Левски би се обърнал в гроба.

Въпреки разликата в стилистиката и плоската шега на премиера (като на чашка в махленска кръчма), и фалшивият патос на опозиционната лидерка (като влюбен в себе си графоман, който рецитира собствените си стихове пред огледалото) са примери за едно и също: за да уязвят противника си и да се харесат на широката публика, българските политици често и безразборно говорят безсмислици и безвкусици. Дали го правят съзнателно, мислейки, че това е нивото на публиката, или пък просто собственото им ниво е такова - това е друг въпрос.

Номерът със словесната имитация на непримирима политическа война е толкова прозрачен, че на него могат да се хванат само най-недовиждащите. Но поразяващият му ефект е далеч по-широк. Защото той носи със себе си отвращение и безразличие за едни, опошляване и опростачване за други. Това е отровна среда, в която ориентирите, перспективата и смисълът изчезват. Но пък е единствената среда, в която подобни партии и политици могат да виреят и да възпроизвеждат властта си.

-----------

По-важното е, че великите сили са ядрени поне енергетично.

Геополитика

Ако бяхме велика сила...

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Портал Култура"

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Тази седмица България се утвърди като велика сила. Срещата на лидерите на Китай и източно- и централноевропейските държави, домакинствана от Виктор Орбан, бе най-подходящият форум за дипломатичното оповестяване на променения ни международен статут. Новината за съжаление не направи голямо впечатление в световния печат, но самият факт, че догодина ще сме домакините на следващото събитие, е напълно достатъчно признание от партньорите.

Недоброжелатели намекнаха, че Китай използва формата "16+1", за да отслаби ЕС и да си извоюва чрез сепаративни споразумения икономически плацдарм в източната част на континента. Но след като ние поемаме водеща роля на Изток, подобни опасения стават напълно безпочвени. "Още от деня" на БНТ веднага отчете драматично повдигнатия ни международен статус и направи предаване, озаглавено "Има ли България роля в Близкия изток?". Трезвите (по същество скептични за евентуалната ни "роля") наблюдения на Мохамед Халаф по въпроса не охладиха ентусиазма на обществената ни телевизия да създава впечатление, че близкоизточният възел е на път да бъде разсечен чрез българска мъдра намеса.

Великите сили и особено източните велики сили използват православието за разширяване на своето влияние. Тъй като ще сме водещи по отношение на приобщаването на Западните Балкани към ЕС, естествено прозвуча и новината за поканата за институционално майчинство от страна на македонската църква към нашия синод. Интересно, най-големи защитници на каноничността и братството с Руската и Сръбската църква се оказаха нашенци, които по принцип громят "митовете на македонизма".

По-важното е, че великите сили са ядрени поне енергетично. Затова, както стана още по-ясно през последните дни, най-вероятно ще строим "Белене". Великият статут е скъп. Десет милиарда евро за страна с годишен бюджет от 20 милиарда евро може да са много, но пък за велика сила са нищо. Особено ако икономисва от наука.

Това, което ни предстои да опитаме като велика сила, е да наложим източната "човещина" и като отношение на другите към самите нас. Стига са се вторачвали в тази корупция и захваната държава! Ние имаме и хубави, общочовешки и външнополитически страни. Просто е време Европейската комисия да спре по протестантско-католически образец да се взира в правилата и нормите и да стане чувствителна към красотата на изключението. Ако не успеем да убедим партньорите да сменят базовото си отношение, може да останем и недоразбрани като велика сила. Но това едва ли ще урони новопридобития ни статут.