Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 5 дек 2017, 18:04, 6008 прочитания

Мнения Daily - Нека истината за радиацията се чуе

И още: Как се бориш с омразно правителство, което не убива; Това и Остап Бендер не го може

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нужен е здравословен скептицизъм, когато става дума за ядрени аварии.

Още по темата

Мнения Daily: Лесните решения в здравеопазването не дават резултат

И още: След взривоопасното изказване на Бойко Рашков – тишина

10 дек 2017

Мнения Daily - Нова АЕЦ няма да работи в конкурентна среда

И още: Около 0.3% от фирмите генерират ¾ от БВП; Работата намирисва на "сделка" между МОК и Русия

6 дек 2017

Мнения Daily - България се управлява ден за ден

И още: Как спорят политическите лидери; Ако бяхме велика сила...

4 дек 2017

Мнения Daily - Биткойнът не е за хора със слаби нерви

И още: Бареков в УНСС - неприемливо и цинично; Мораториумите не решават проблема

3 дек 2017
Радиоактивна мистерия

Нека истината за радиацията се чуе

От редакционен коментар на "Вашингтон пост", преводът е на Mediapool.bg

В ранното утро на 28 март 1979 г., когато в американската АЕЦ "Три майл айлънд" в Пенсилвания възниква авария, довела до частичното разтопяване на активната зона на ядрения реактор, достигналата до обществеността информация бе разпокъсана и противоречива. Когато през 1996 г. избухна взрив в Чернобилската АЕЦ в Съветския съюз, зловещите подробности бяха прикривани дори и след като радиоактивните облаци достигнаха Швеция. Предвид този исторически опит е необходим здравословен скептицизъм, когато става дума за ядрени аварии където и да е.

Наскоро в различни части на Европа бе засечено повишение на радиоактивността. Никой не разкри причината за случилото се, което явно не е опасно за човешкото здраве. Но междувременно Русия превключи от отричане към признание за наличието на високи нива радиация близо до огромния завод за преработка на отработено ядрено гориво, което предизвика тревоги, че нещо не е както трябва.



В края на септември и началото на октомври Френският институт за ядрена сигурност откри в атмосферата следи от радиоизотопа рутений 106 – страничен продукт на ядрена преработка, който нормално не присъства във въздуха. Германия откри същото, както и още дузина европейски страни, като равнищата бяха най-високи в Румъния. След консултации с технически организации в Европа и провеждане на симулации френските власти казаха, че "най-вероятно източникът на изхвърлянето се намира в Южен Урал, Русия" и уточниха, че нямат възможност за по-голямо прецизиране.

Французите добавиха, че изпускането на рутения най-вероятно е станало в края на септември и че наличните данни водят до извода, че това се е случило в "резултат на инцидент". Посочва се обаче, че не става дума за ядрен инцидент, тъй като тогава във въздуха е трябвало да бъдат изхвърлени и други изотопи. Това говори за инцидент, свързан с преработката и изхвърлянето.

На 11 октомври обаче Русия отрече да е източник на радиоактивното замърсяване. В изявление, разпространено от руската чуждоезична медия Sputnik, се казва, че нивата на радиация около нейните предприятия "са в нормални граници". Както се оказа, това не е било вярно.

На 21 ноември Русия призна, че две руски метеорологични станции са отчели значително повишение на нивата на радиация, като равнището на рутений 106 е било 986 – тоест 440 пъти по-високо в сравнение с предишния месец. Двете станции се намират в радиус 62 мили от предприятието "Маяк" в Челябинския регион, изградено още по съветско време за преработка на ядрени и изотопни продукти. "Маяк" се намира на източната страна в южната част на планината Урал. Русия заяви, че в "Маяк" не е имало никакъв инцидент.

След катастрофата в Чернобил съветският народ и целият свят осъзнаха опасните последици от секретността и лъжите на официалните власти. Изменило ли се е нещо оттогава? Чернобил подтикна Михаил Горбачов да започне реформи под девиза "гласност", тоест откритост. Това се случи преди три десетилетия. Днес авторитарният модел на президента Владимир Путин, основан за лъжи и потулване, процъфтява. Ако през септември се е случил инцидент с преработка на ядрено гориво, нека истината да се чуе, при това скоро.

----------
Дали "нормализирането" на популистите не е същинската заплаха?


(Не)либерализъм

Как се бориш с омразно правителство, което не убива

От коментар на политолога Иван Кръстев за "Ню Йорк таймс", преводът е на "Портал Култура".


Фотограф: FRANCOIS LENOIR

Дебатът в Полша повдига тежки въпроси, с които се сблъскват противниците на надигащата се популистка десница в Европа: кой е най-добрият начин да се бориш с едно омразно правителство, което никого не убива, малцина арестува (ако въобще го прави) и идва на власт след честни избори, ала в същото време заплашва да преобърне либералната демокрация, такава, каквато я познаваме?

Как човек прокарва разграничителната линия между живота в демокрация, където презираната от него партия свободно печели избори, и живота в диктатура, където опозицията може и никога да не успее да ги спечели? Дали "нормализирането" на популистите е същинската заплаха за Европа, или трябва да се притесняваме и от истерията на техните опоненти? И дали формите на съпротива, оказали се успешни срещу комунистическите и фашистките диктатури, могат да бъдат ефективни срещу демократично избраните нелиберални правителства?

Историята за съжаление не дава ясен отговор на тези въпроси. Спомените на хора, преживели 30-те години на миналия век – "Бележки за Хитлер" на Себастиан Хафнер е най-добрият пример в това отношение – са ярко предупреждение срещу нормализирането на диктатурите, особено ако тези диктатури са дошли на власт чрез избори. И това изглежда разумно. Ала историята ни дава и обратния пример: през 70-те години младите леви радикали бяха дотолкова убедени, че няма съществена разлика между нацистка Германия и следвоенната Федерална република Германия, че сториха голяма грешка, превръщайки се в терористи и врагове на демокрацията.

Какъв е урокът? Прокарването на разделителна линия между демокрацията и диктатурата изисква посвещение и готовност за защита на собствените ценности. Но предполага и усет за мярка.

Задачата на опозицията срещу днешните популистки правителства е трудна, защото тези популисти са израз на триумфа на революционната интензивност над последователността в демократичната политика. Популизмът процъфтява, когато политиката се мотивира повече от символи, отколкото от съдържание. Твърдите избиратели на популистите – в Полша, но и навсякъде другаде – лесно ще простят на лидерите си провала в прокарването на определени политики или непоследователност в мненията. Но те няма да търпят техните популистки кръстоносци да действат като "нормални политици". Затова, ако се държим така, сякаш живеем в Германия през 30-те години на XX век или в Източна Европа през 70-те години на миналия век, по парадоксален начин се оказва, че обслужваме дневния ред на популистите.

За разлика от фашистките си предшественици днешните популисти не се стремят да променят обществото. Те искат то да бъде статично и замразено. Носители са на презрението срещу всякакви промени – технологични, икономически и демографски – в съвременния живот, разглеждан като перманентна революция. И единственото, което предлагат, е разрушението. Днешните популисти съчетават революционната интензивност с много слаба идеология.

------------
Дори АЕЦ "Белене" и горивата бледнеят пред сумите, потънали за е-правителство.


Е-корупция

Това и Остап Бендер не го може

От коментар на бившия посланик в Русия и енергиен консултант Илиян Василев в неговия фейсбук профил


Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Харчовете по електронно управление определено могат да кандидатстват за топ корупционна афера. Дори АЕЦ "Белене" и горивата бледнеят. След АЕЦ "Белене" остават някакви реактори и някакво оборудване. Далаверата с горивата пак включва употребата на реална стока. А при електронно управление 2 милиарда похарчени и... нищо. Това и Остап Бендер не го може. Но пък има мегдан за още.

Спомням си за вица за американския и българския кмет, които разменили посещения. При визитата в Америка домакинът поканил госта си у дома и му показал голям мост над реката. Построил бил дома си благодарение на моста. При ответната визита, пак нашия с голям дом, поканил американския кмет и му посочил реката - "Виждаш ли моста?". Там нямало нищо. Ето от това е и моят дом. Дребни разлики, нали?

И бъдете сигурни, че още от утре започва нова кампания за електронно правителство, за нови милиарди. Сутрешните блокове ще приемат новите обещания безкритично, без дори намек от мисъл къде отиваме. Журналисти. Всичко фейк - и политики, и управленци, но май и хората и те не очакват нищо по-добро.

-----------
Без електронна лична карта нищо не става

Дигитализация

Доста трудно е да се измерят парите за "електронно управление"

От коментар на IT-експерта Божидар Божанов в неговия личен блог

Излязоха данни на БСК за разходите за електронно управление, сравнени с Естония. Изхарчени са милиарди от 2001-ва до 2016-та. Като цяло данните най-вероятно са верни.

Е, Естония не е похарчила само 50 милиона. Всъщност, притеснително е, че БСК не е проверила тези данни и няма източник (Евростат дава разбивка по функции, но там няма е-управление/информационните технологии). Ето един очевиден източник през Google: https://www.nytimes.com/2014/10/09/business/international/estonians-embrace-life-in-a-digital-world.html (Естония харчи 60 милиона годишно за информационните технологии).

Но да оставим настрана тази грешка – тя прави нещата по-бомбастични, но не прави останалите наблюдения неверни. Всъщност, в доклада, с който внесохме пакета от реформи през 2015-та, имаше почти същите числа. И тогава, след заседание на парламентарната комисия по транспорт, излязоха новини колко много е похарчено. И пак бяхме недоволни за половин ден, и пак ги забравихме.

Всъщност е доста трудно да се измерят парите за "електронно управление" – централен регистър за проекти и дейности за електронно управление нямаше допреди последните изменения на закона – оценките са "на око" и никога не са пълни. Но важни са причините – похарченото няма да се върне.

До 2016-та нямаше ясни правила и ясна посока за електронно управление, и най-вече – орган, който да преследва, стъпка по стъпка, политиката за е-управление. Да, има стратегии отдавна, има дори закон отдавна, но това всичко са пожелания. Докато не обвържеш разходите на министерствата и агенциите с контрол по същество и оценка на постигнатите резултати, те ще си харчат колкото им дойде за каквото им дойде. И в редките случаи, когато имат доброто желание нещо да направят, няма да имат експертизата да го направят.

Другата фундаментална разлика е електронната идентификация. БСК правилно посочват, че естонците имат електронна лична карта от 2001-ва. Според естонският президент това е ключов фактор и без него нищо не става. Затова и прокарахме законови изменения, за да имаме и ние електронна лична карта, макар и 17 години по-късно. През август правителството обаче ги отложи с още една година.

Държавна агенция "Електронно управление", макар и с малък капацитет, успява да бута нещата напред. По-бавно, отколкото ни се иска, и не с темпове, с които да настигнем Естония, но и БСК отбелязва напредъка по някои направления (подкарването на системата за електронно връчване, например). За съжаление все още не е влязла в пълните си правомощия, които сме предвидили в закона и все още е неефективна по немалко направления – "държавен облак", например, още няма. Няма и електрона идентификация, която да даде необходимата масовост на използване.

Писал съм за всички тези неща многократно (обобщени тук), но нещата в крайна сметка опират до два фактора. И те не са колко пари са изхарчени.

Политическа воля и експертен потенциал. Ако няма минимум вицепремиер, който да натиска постоянно за случването на електронното управление, то няма да се случи. Но простото желание също не е достатъчно, защото администрацията, министрите, опитните "играчи" имат добри оправдания защо нещо не може да стане или защо не трябва да стане. Затова трябва експертния потенциал на високо ниво, който да отсее оправданията от реалните проблеми и да ги реши почти собственоръчно, с помощта на "белите лястовици" в администрацията (има такива).
Иначе ще продължава да има стратегии, ще продължаваме през две години да отчитаме колко милиарда са изхарчени, ще въздъхваме, като чуем Естония.

А там се е получило много "лесно". Просто е имало политически консенсус, че страната ще става дигитална и достатъчно добронамерени експерти, които да вземат правилните технологични решения. И Естония не е започнала от 2001-ва година дигитализацията – започнала е много по-рано, в училищата, с изграждане на дигиталната култура у гражданите. Далновидно. В годините, в които у нас са се гонили мутри, а БСП е фалирало държавата. 20 години по-късно ние отлагаме електронните лични карти още веднъж и говорим основно за инфраструктурни проекти.

А парите за електронно управление си изтичат, нерядко към "наши фирми", нерядко много повече, отколкото предполага обхвата на проекта. Просто начин на мислене. Който не се санкционира на избори, така че продължава да се възпроизвежда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Манията по лалетата": истинската история е по-различна 2 "Манията по лалетата": истинската история е по-различна

Популярният пример с холандския финансов балон през XVII век е базиран предимно на фолклор

23 фев 2018, 4831 прочитания

Мнения Daily - Консерваторите разцепват Източна и Западна Европа 3 Мнения Daily - Консерваторите разцепват Източна и Западна Европа

И още: Президентското вето, което освети дружбата на Борисов и Пеевски; Ако продам залеза...

22 фев 2018, 1992 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Нова АЕЦ няма да работи в конкурентна среда

И още: Около 0.3% от фирмите генерират ¾ от БВП; Работата намирисва на "сделка" между МОК и Русия

Хюстън, Столична община

Как работят "умните" светофари, бутоните за пешеходци и Центърът за управление на трафика в София

Боби Михайлов завинаги

Защо бившият капитан на четвъртите в световния футбол е непоклатим от БФС

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Реалността според Теодор Ушев

Технология и изкуство се смесват в инсталационната изложба "Като в тъмно огледало"

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 24.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал"

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 24.02.2018 Прочетете