С каква добавена стойност използваме технологиите

Shutterstock

С каква добавена стойност използваме технологиите

Дигитализация на образованието

10191 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Няма значение дали планът е написан с тебешир, или е прожектиран, щом "преписване на план" все още минава за учене."

Иван Господинов, председател на неправителствената организация "Образование без раници"

Иван Господинов е председател на неправителствената организация "Образование без раници", популяризираща безплатната дигитална платформа за уроци Khan Academy.

"Какво ще правят учениците с лаптопи в училище", попитах учител, който предстоеше да преподава в клас с лични лаптопи за всеки ученик и бърз безжичен интернет. "Същото, което и досега са правили", беше отговорът. Къде е проблемът?

Липсата на подходяща технологична среда все по-рядко е причина учителите да не се ангажират с дигитални практики - съотношението между броя на компютрите и учениците в българското училище е около средното за Европа. В България обаче те се използват предимно в компютърни кабинети, а не в "нормалната" класна стая или библиотеката, каквато е практиката в други страни. Дигитализацията у нас зависи не толкова от достъпа до технологии, колкото от достъпността на кабинета, в който те се намират. Нужно е и преосмисляне на функцията на компютърния кабинет, който следва и у нас да стане "компютърна лаборатория" за самоподготовка в извънучебно време. Той обаче е само един елемент.

Нищо не пречи на учителя да използва всяко устройство – в това число и телефоните на децата, за да дигитализира преподаването си. Нищо освен "затворената" учебна програма, която не може да се адаптира към съвременните реалности – не използва технологиите, макар те да са неизменна част от нашия живот, не ползва онлайн образователно съдържание, макар такова отдавна да има.

Все повече е-съдържание е достъпно и на български език през портали като българската версия на безплатната Кан Академия (Khan Academy), Уча.се и т.н. Дори и МОН са решили да създават онлайн съдържание по свой проект. Но докато крайната цел на всеки ученик е просто да изкара изпита или матурата, необятните онлайн ресурси и практики ще бъдат филтрирани до удобните на затворената система – "същото, което и досега са правили", но просто в интернет.

Технологиите могат да развиват дигитална, медийна грамотност и други умения у децата, а дигиталните образователни платформи да "преобърнат" образованието. Но за целта системата трябва да се "отвори", за да има реална полза от интернет – свободата да подбираш, да създаваш и да споделяш съдържанието за учене, да изследваш темите, да работиш по онлайн проекти и т.н. Скучното не става интересно само защото е на екран. Съвсем друго е ученикът сам да подбере интересно за него съдържание по дадена тема, да се упражнява с онлайн тестове и т.н. Но българската система не позволява тази добавена стойност на технологиите. Затова важният въпрос е с каква добавена стойност изобщо можем да използваме технологиите в училище.

Няма значение дали планът на дъската е написан с тебешир, или е прожектиран, щом "преписване на план" все още минава за учене. Технологията трябва да прави установените педагогически и учебни практики по-ефективни. Например ученикът решава задачи онлайн и получава автоматизирана обратна връзка веднага – това пести време и води до постоянен напредък в ученето. Или ученикът се запознава дигитално с урока вкъщи, а в час работи с класа по реални проекти.

Надграждането на технологиите се постига, когато учителят прави това, което без тях е невъзможно – например прецизно да диференцира каква индивидуална подкрепа да окаже на кой ученик в класа на базата на автоматично събирани с месеци данни – Big data, за напредъка и трудностите на всяко дете. Онлайн системи като Khan Academy анализират такива данни, следейки прогреса на детето в заниманията му с хиляди видеоуроци и стотици хиляди задачи – педагогическа практика, надхвърляща способностите на човешкия мозък.

Дигитализацията в образованието е социален процес. Извън броя устройства и регулиране на съдържанието той поставя въпроса каква педагогика ни позволяват новите технологии. Защото учениците нямат нужда от "същото, което и досега са правили". Крайно време е да превърнем този коментар в самоирония.

"Няма значение дали планът е написан с тебешир, или е прожектиран, щом "преписване на план" все още минава за учене."

Иван Господинов, председател на неправителствената организация "Образование без раници"

Иван Господинов е председател на неправителствената организация "Образование без раници", популяризираща безплатната дигитална платформа за уроци Khan Academy.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    geny avatar :-|
    Евгения Христова

    "... индивидуална подкрепа..." се дава от хора с ум и сърце. Има компютри, но хората с ум и сърце не могат да надделеят на огромната маса безлични, безразлични, отчаяни учители, както и на чиновниците. За това нещата стават от трудно, по-трудно. Е, поне www.ucha.se/‎ беше създаден и устоя "напук" на обстоятелствата, което ме радва много!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал