Европейската ни съдба
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейската ни съдба

Александър Андреев е журналист в "Дойче веле", ръководител на българската секция

Европейската ни съдба

Откъс от новоизлязлата книга "Време и всичко" - разговори между Александър Андреев и Андрей Райчев

5829 прочитания

Александър Андреев е журналист в "Дойче веле", ръководител на българската секция

© Надежда Чипева


Александър Андреев: Милионите хора, които искат да дойдат в Европа или някъде другаде, където е по-хубаво от техния лош живот: много от тукашните хора мислят, че това е заговор - или на американците, или на самите мигранти. Че това е обратен кръстоносен поход и т.н.

Андрей Райчев: Да, такава е конспиративната теория. Важно е друго. Европа трябва да докаже може ли да претопява, може ли да "сварява". Доскоро Франция "сваряваше" - 90 на сто от новопристигналите се "сваряваха" вътре и ставаха французи... Америка "вари" вече 250 години. (...) Европа трябва да докаже може ли да "вари", или не може. Но първо тя не е "сварила" окончателно своята източна част.

Александър Андреев е журналист в "Дойче веле", ръководител на българската секция
Фотограф: Надежда Чипева

АА: Сега го виждаме, разломът се появява.

АР: Двете части не са се още истински съединили. (...) Като се видя с един словенец, аз отчетливо знам, че се виждам с един като мен. А като се видя с един французин - все още не усещам същото, нито впрочем той. Това е първата много сериозна бариера. Те прекалено бързо решиха, че са решили въпроса. Европа се обедини политически, стана ясно, че руснаците са се махнали завинаги. И сега всичко е наред, нали ви даваме някакви пари... Въпросът е дълбочинен. Източноевропейците са 100 милиона, които не са "сварени". Това е първият въпрос, който сега даже не се и повдига. (...)

Европа е дълбоко изостанала от самата себе си. Тя отдавна трябваше да има президент, избран от хората. Отдавна трябваше да има граници, армия... И това е проблемът на европейския проект: ние трябва да решим какво искаме. Дали сме една много голяма, многообразна констелация, която ще бъде едно, запазвайки това многообразие на културите. И ще споделим съдбата си. Или няма. Англичаните предлагат да не е така. И Европа да бъде просто едно мирно място с общ пазар. (...) Една разпаднала се Европа е много по-лесна мишена, която ще породи какви ли не апетити. И руснаците ще се изкушат, и други ще се намесят, та чак до Саудитска Арабия. Бедните страни са лесни за купуване.(...)

Европа или трябва да тръгне към конфедерация, евентуално федерация (по-добре федерация), или пък да избере "английския модел" - мир и общ пазар. Въпросът е искаме ли общо бъдеще? Българинът е склонен да има общо бъдеще с германеца, обаче не съм сигурен, че германецът е склонен да има общо бъдеще с българина. Но Германия е "най-лошият" пример - нека вземем Дания. Сигурен съм, че даже "добрият" датчанин не иска да има общо бъдеще с българина. Той просто си знае, че Европа е много изгодна за Дания. А не го мисли като обща съдба.

АА: Аз съм по-оптимистичен. Смятам, че и България, и Румъния, и Хърватия вече се приемат като органична част от ЕС.

Андрей Райчев е социолог и бизнесмен
Фотограф: Цветелина Николаева

АР: Дай боже! Ако е така, значи сме прескочили един рубикон. Но тук се натъкваме на следващия проблем: слабостта на елита. (...) По същество европейският избирател е лишен от един много важен инструмент, който му осигурява демокрацията. Защото демокрацията може да работи лошо, когато се избира нова власт, но чудесно върши работа, когато дойде време да се сваля нежелана власт. (...)

Ако имаше президент, реално избиран от цяла Европа, в ЕС щеше да настъпи най-сетне поляризация и политическа тяга, впрегатна сила. И в крайна сметка едната от двете части на обществото щеше - за известно време - да налага своя кандидат, своята идея. В резултат президентът щеше да е с реална власт, защото би се опирал на над сто милиона гласа. А освен това щеше да бъде "сваляем", следователно - приемлив. (...)

Целият опит на САЩ показва, че ако не беше гениално изнамерената президентска институция (към Джордж Вашингтон са се обръщали с Your Elected Majesty, толкова е било ново), те отдавна да са се разпаднали. Избирателят се идентифицира през човек, не през институция. А камо ли през три институции, които са оплетено свързани, както е в случая с ЕС: съветът, комисията и парламентът. (...) Тоест в ЕС тепърва трябва да се осигури най-главното: връзката между волята на гражданина и провежданата политика...

АА: Може и да е така, а може и този дълъг, много скучен път, по който върви Европа, да е нейната орисия. Но друго ми е интересно: защо - при всичките ни различия - и двамата сме така опиянени от европейския проект? Да не би това да е общият знаменател, който прави възможно да си приказваме толкова дълго?...

АР: Европа е идея, а значи самосбъдващо се описание на бъдеще. Идеята не е хрумване, тя е онова, което става само. И мен действително - дори и ирационално - ме привлича. (...)Докрай съм в плен на Жан-Пол Сартр, че "съществуването предхожда същността". Европейската идея не е констатация, нито пожелание добрите хора да се съберат. Тя повече прилича на опит хората да "придобият" някаква пожелателна същност, тоест да "станат каквито са", както се е изразил един елински гений.

АА: Аз пък го мисля някак по-спокойно и по-скептично. Просто никакъв друг шанс не виждам наоколо.

Преглед на оригинала

Александър Андреев: Милионите хора, които искат да дойдат в Европа или някъде другаде, където е по-хубаво от техния лош живот: много от тукашните хора мислят, че това е заговор - или на американците, или на самите мигранти. Че това е обратен кръстоносен поход и т.н.

Андрей Райчев: Да, такава е конспиративната теория. Важно е друго. Европа трябва да докаже може ли да претопява, може ли да "сварява". Доскоро Франция "сваряваше" - 90 на сто от новопристигналите се "сваряваха" вътре и ставаха французи... Америка "вари" вече 250 години. (...) Европа трябва да докаже може ли да "вари", или не може. Но първо тя не е "сварила" окончателно своята източна част.

Александър Андреев е журналист в "Дойче веле", ръководител на българската секция
Фотограф: Надежда Чипева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK