Мнения Daily: Лесните решения в здравеопазването не дават резултат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Лесните решения в здравеопазването не дават резултат

Миналата седмица министрите на здравеопазването и на вътрешните работи и главният прокурор обявиха, че ще проверяват как се източва здравната каса с частни договори в държавните и общинските болници

Мнения Daily: Лесните решения в здравеопазването не дават резултат

И още: След взривоопасното изказване на Бойко Рашков – тишина

4235 прочитания

Миналата седмица министрите на здравеопазването и на вътрешните работи и главният прокурор обявиха, че ще проверяват как се източва здравната каса с частни договори в държавните и общинските болници

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Здравеопазване

Лесните решения не дават резултат

Текст на Калоян Стайков в седмичния бюлетин на ИПИ

След като управляващите наложиха мораториум върху финансирането на нови лекарства и нови медицински дейности със средства от НЗОК, обясниха, че причината за него са кражбите в сектора, след което обявиха, че текат разследвания относно незаконния паралелен износ на лекарства и източването на държавни и общински болници. По този начин управляващите за пореден път слагат каруцата пред коня, като взимат мерки, без дасае изяснени проблемът и неговата причина, а после отново ще се чудят защо мерките не работят.

И докато незаконният паралелен износ реално води до източване на средства от НЗОК, схемата "болница в болницата" няма никакво отношение към средствата за здравеопазване, които идват от здравната каса. Според Закона за лечебните заведения на територията на една болница могат да съжителстват само лечебни заведения с различен предмет на дейност. Когато това ограничение не се спазва, съществува дублиране на дейности, което създава болница в болницата.

В резултат на тази практика "безнадеждните пациенти отиват по установените клинични пътеки към държавната, а към частната се насочват случаите, при които могат да се реализират много по-големи приходи", обяснява главният прокурор. Това обаче не води до повече разходи за здравната система, а само до пренасочване на пациенти, което е във вреда на държавните и общинските болници. Главният прокурор направи същия извод, като каза, че това "е един от основните канали за източването на държавните и общинските предприятия".

Не става ясно тогава защо се говори за разследвания срещу източването на цялата здравна система, а не за такива, насочени към лошото управление на държавни и общински болници. Нещо повече – тези болници си имат принципали (Министерството на здравеопазването и общини), които следва да упражняват надзор и при установяване на нарушения да вземат мерки.

Намесването на прокуратурата и МВР навежда на мисълта, че изпълнителните директори на държавните и общинските болници не отговарят пред никого (или го правят формално), правят каквото си поискат, влошават финансовото състояние на лечебните заведения и управляващите са безпомощни да спрат злоупотребите. Истината е, че възможности има, но, изглежда, липсва желанието да се прилагат.

Схемата "болница в болница" е възможна единствено и само защото заплащането на клиничните пътеки не отговаря на тяхната стойност. Има щедро финансирани клинични пътеки, от които болниците генерират печалби, и недофинансирани такива, от които трупат загуби, и е напълно нормално всички болници да предпочитат да приемат повече пациенти по първите.

Разрешаването на проблема е много сложно, тъй като ще изведе на преден план въпроси относно реалната стойност на клиничните пътеки. Добре, но ресурсът за здравеопазване е ограничен, което ще постави въпроса за огромния брой на клиничните пътеки, които се увеличават от 120 през 2004 г. до 270 през 2017 г. Това не би трябвало да е проблем, тъй като по данни на НЗОК около 75% от преминалите пациенти са концентрирани в 19.5% от клиничните пътеки, но пък остава въпросът за останалите 25% и тяхното финансиране. Така възниква и въпросът за обхвата на здравните услуги, които здравноосигурените лица получават срещу 8-процентната си вноска, и финансирането на останалите дейности, които са включени в този пакет сега – ще се финансират от допълнителни, доброволни здравни вноски в частен фонд, задължителни здравни вноски в частен фонд, чрез увеличение на здравната вноска в НЗОК, чрез държавния бюджет или нещо друго?

Но тъй като всичко това ще изисква време, усилия и е трудно, а и управляващите не намериха време за подобни стъпки през последните три години, се задоволяваме с "лесното решение" - шумни и показни акции, които симулират дейност. Материята обаче е специфична и "в този контекст МВР призова всички граждани и по-специално лекарите да му сътрудничат [], тъй като в предстоящото разследване на клиниките става въпрос за медицинска терминология, а в полицията нямат компетентни кадри по нея". Т.е. и "лесното решение" не е толкова лесно.

Бойко Рашков направи сериозни изказвания още през лятото, но и тогава политиците не нарушиха почивката си, за да забележат темата
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Позиция

След взривоопасното изказване – тишина

От текст на Иван Бедров за Deutsche Welle

Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) не може да гарантира напълно на гражданите, че е в състояние да ги защити от произвол. Бюрото изисква данни от институциите, но нерядко получава отговори, които нямат много общо с истината. Понякога пък изобщо не получава отговори. Случаите на неправомерно подслушвани или следени граждани са десетки. Нарушенията при използването на СРС пък са стотици. Сред незаконно подслушваните има магистрати и политици. Бюрото сезира ВSS, главния прокурор, министъра на вътрешните работи и ДАНС за такива нарушения, но те реагират с мълчание.

Това не е описание на реалността в някоя диктатура от азиатски тип. Това са твърдения на директора на бюрото Бойко Рашков, които той изрече пред Народното събрание при приемането на годишния доклад за дейността на специално създадения орган, който трябва да гарантира, че службите няма да нарушават безразборно правата на гражданите. Какво се случва след подобно взривоопасно изказване в една функционираща демокрация? Най-малкото, което може да се очаква, е институциите да проверят твърденията и ако те се потвърдят, да последват разследвания и наказания. В България обаче това не се случва. Председателят на правната комисия в парламента, видимо раздразнен, нарече всичко това "политическо изказване", а главният прокурор отсече: "Няма масови нарушения в прилагането на специални разузнавателни средства, има евтин политически пиар."

Историята на този скандал показва как за нито една политическа сила в парламента това статукво не изглежда да е проблем. Бойко Рашков направи за пръв път подобни изказвания още през лятото - по повод на внезапно отнетия допуск до класифицирана информация на неговия заместник Георги Гатев, който по този начин на практика бе отстранен. Тогава политиците не нарушиха лятната си почивка, за да забележат темата. Единствено останалите извън парламента демократични формации от време на време споменаваха за този проблем. Сега Рашков повтори своите твърдения от лятото, макар и с по-цветен език, но нещата отново са на път към тишината.

И не е само това. Главният прокурор заговори за промени в закона, които да ограничат правомощията на бюрото за контрол на СРС. В момента то има право да се запознава с първичните материали за искане на СРС - това според Цацаров са "твърде големи" правомощия. Според Бойко Рашков пък има случаи прокуратурата да заявява прилагане на СРС, след което да се запознава с предварителните материали, да ги използва за обвинителната теза, а после данните да се унищожават и защитата на обвиняемите да не може да ги използва. На всички тези твърдения за нарушения управляващите и главният прокурор отговориха с готовност да променят за пореден път закона, но не и да потърсят отговорност на конкретните нарушители.

Според доклада голяма част от разрешенията се издават от новия Специализиран наказателен съд. От една страна, това е логично, защото именно спецсъдът се занимава с тежката организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта. От друга - той е приеман за близък до силните на деня. Докладът за СРС отбелязва и рязък скок в исканията за подслушване на организирани престъпни групи. Бойко Рашков даде две възможни обяснения - или "България се превръща в държава, съвкупност от организирани престъпни групи", или пък в "специализирания съд се гледа малко различно".

Твърденията са прекалено сериозни, за да бъдат отминати.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK