Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
10 дек 2017, 15:22, 2565 прочитания

Мнения Daily: Лесните решения в здравеопазването не дават резултат

И още: След взривоопасното изказване на Бойко Рашков – тишина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Бюджетната комисия отхвърли ветото над мораториума за нови лекарства

Ако и в пленарна зала разпределението на гласовете е подобно, забраната ще остане в сила

12 дек 2017

Мнения Daily - Фрийк шоуто отдавна е част от властта

И още: Германия няма да се пазари за ценностите си; ЕС е изправен пред все по-турбулентна глобализация

12 дек 2017

Мнения Daily - Мюсюлманите не са "автомати на Корана"

И още: Става дума за нещо различно от "фашизъм"; В обществен интерес е да се знае с кого спи президентът; В България се живее по-добре? Не и благодарение на властта

11 дек 2017

Мнения Daily - Нова АЕЦ няма да работи в конкурентна среда

И още: Около 0.3% от фирмите генерират ¾ от БВП; Работата намирисва на "сделка" между МОК и Русия

6 дек 2017

Мнения Daily - Нека истината за радиацията се чуе

И още: Как се бориш с омразно правителство, което не убива; Това и Остап Бендер не го може

5 дек 2017

Мнения Daily - България се управлява ден за ден

И още: Как спорят политическите лидери; Ако бяхме велика сила...

4 дек 2017
Здравеопазване
Лесните решения не дават резултат

Текст на Калоян Стайков в седмичния бюлетин на ИПИ

След като управляващите наложиха мораториум върху финансирането на нови лекарства и нови медицински дейности със средства от НЗОК, обясниха, че причината за него са кражбите в сектора, след което обявиха, че текат разследвания относно незаконния паралелен износ на лекарства и източването на държавни и общински болници. По този начин управляващите за пореден път слагат каруцата пред коня, като взимат мерки, без дасае изяснени проблемът и неговата причина, а после отново ще се чудят защо мерките не работят.
И докато незаконният паралелен износ реално води до източване на средства от НЗОК, схемата "болница в болницата" няма никакво отношение към средствата за здравеопазване, които идват от здравната каса. Според Закона за лечебните заведения на територията на една болница могат да съжителстват само лечебни заведения с различен предмет на дейност. Когато това ограничение не се спазва, съществува дублиране на дейности, което създава болница в болницата.

В резултат на тази практика "безнадеждните пациенти отиват по установените клинични пътеки към държавната, а към частната се насочват случаите, при които могат да се реализират много по-големи приходи", обяснява главният прокурор. Това обаче не води до повече разходи за здравната система, а само до пренасочване на пациенти, което е във вреда на държавните и общинските болници. Главният прокурор направи същия извод, като каза, че това "е един от основните канали за източването на държавните и общинските предприятия".
Не става ясно тогава защо се говори за разследвания срещу източването на цялата здравна система, а не за такива, насочени към лошото управление на държавни и общински болници. Нещо повече – тези болници си имат принципали (Министерството на здравеопазването и общини), които следва да упражняват надзор и при установяване на нарушения да вземат мерки.

Намесването на прокуратурата и МВР навежда на мисълта, че изпълнителните директори на държавните и общинските болници не отговарят пред никого (или го правят формално), правят каквото си поискат, влошават финансовото състояние на лечебните заведения и управляващите са безпомощни да спрат злоупотребите. Истината е, че възможности има, но, изглежда, липсва желанието да се прилагат.
Схемата "болница в болница" е възможна единствено и само защото заплащането на клиничните пътеки не отговаря на тяхната стойност. Има щедро финансирани клинични пътеки, от които болниците генерират печалби, и недофинансирани такива, от които трупат загуби, и е напълно нормално всички болници да предпочитат да приемат повече пациенти по първите.



Разрешаването на проблема е много сложно, тъй като ще изведе на преден план въпроси относно реалната стойност на клиничните пътеки. Добре, но ресурсът за здравеопазване е ограничен, което ще постави въпроса за огромния брой на клиничните пътеки, които се увеличават от 120 през 2004 г. до 270 през 2017 г. Това не би трябвало да е проблем, тъй като по данни на НЗОК около 75% от преминалите пациенти са концентрирани в 19.5% от клиничните пътеки, но пък остава въпросът за останалите 25% и тяхното финансиране. Така възниква и въпросът за обхвата на здравните услуги, които здравноосигурените лица получават срещу 8-процентната си вноска, и финансирането на останалите дейности, които са включени в този пакет сега – ще се финансират от допълнителни, доброволни здравни вноски в частен фонд, задължителни здравни вноски в частен фонд, чрез увеличение на здравната вноска в НЗОК, чрез държавния бюджет или нещо друго?

Но тъй като всичко това ще изисква време, усилия и е трудно, а и управляващите не намериха време за подобни стъпки през последните три години, се задоволяваме с "лесното решение" - шумни и показни акции, които симулират дейност. Материята обаче е специфична и "в този контекст МВР призова всички граждани и по-специално лекарите да му сътрудничат [], тъй като в предстоящото разследване на клиниките става въпрос за медицинска терминология, а в полицията нямат компетентни кадри по нея". Т.е. и "лесното решение" не е толкова лесно.

Бойко Рашков направи сериозни изказвания още през лятото, но и тогава политиците не нарушиха почивката си, за да забележат темата

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Позиция

След взривоопасното изказване – тишина

От текст на Иван Бедров за Deutsche Welle

Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) не може да гарантира напълно на гражданите, че е в състояние да ги защити от произвол. Бюрото изисква данни от институциите, но нерядко получава отговори, които нямат много общо с истината. Понякога пък изобщо не получава отговори. Случаите на неправомерно подслушвани или следени граждани са десетки. Нарушенията при използването на СРС пък са стотици. Сред незаконно подслушваните има магистрати и политици. Бюрото сезира ВSS, главния прокурор, министъра на вътрешните работи и ДАНС за такива нарушения, но те реагират с мълчание.

Това не е описание на реалността в някоя диктатура от азиатски тип. Това са твърдения на директора на бюрото Бойко Рашков, които той изрече пред Народното събрание при приемането на годишния доклад за дейността на специално създадения орган, който трябва да гарантира, че службите няма да нарушават безразборно правата на гражданите. Какво се случва след подобно взривоопасно изказване в една функционираща демокрация? Най-малкото, което може да се очаква, е институциите да проверят твърденията и ако те се потвърдят, да последват разследвания и наказания. В България обаче това не се случва. Председателят на правната комисия в парламента, видимо раздразнен, нарече всичко това "политическо изказване", а главният прокурор отсече: "Няма масови нарушения в прилагането на специални разузнавателни средства, има евтин политически пиар."

Историята на този скандал показва как за нито една политическа сила в парламента това статукво не изглежда да е проблем. Бойко Рашков направи за пръв път подобни изказвания още през лятото - по повод на внезапно отнетия допуск до класифицирана информация на неговия заместник Георги Гатев, който по този начин на практика бе отстранен. Тогава политиците не нарушиха лятната си почивка, за да забележат темата. Единствено останалите извън парламента демократични формации от време на време споменаваха за този проблем. Сега Рашков повтори своите твърдения от лятото, макар и с по-цветен език, но нещата отново са на път към тишината.

И не е само това. Главният прокурор заговори за промени в закона, които да ограничат правомощията на бюрото за контрол на СРС. В момента то има право да се запознава с първичните материали за искане на СРС - това според Цацаров са "твърде големи" правомощия. Според Бойко Рашков пък има случаи прокуратурата да заявява прилагане на СРС, след което да се запознава с предварителните материали, да ги използва за обвинителната теза, а после данните да се унищожават и защитата на обвиняемите да не може да ги използва. На всички тези твърдения за нарушения управляващите и главният прокурор отговориха с готовност да променят за пореден път закона, но не и да потърсят отговорност на конкретните нарушители.

Според доклада голяма част от разрешенията се издават от новия Специализиран наказателен съд. От една страна, това е логично, защото именно спецсъдът се занимава с тежката организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта. От друга - той е приеман за близък до силните на деня. Докладът за СРС отбелязва и рязък скок в исканията за подслушване на организирани престъпни групи. Бойко Рашков даде две възможни обяснения - или "България се превръща в държава, съвкупност от организирани престъпни групи", или пък в "специализирания съд се гледа малко различно".
Твърденията са прекалено сериозни, за да бъдат отминати.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Мнения Daily: Кадиев: Продажбата на Общинска банка е корупционна сделка 4 Мнения Daily: Кадиев: Продажбата на Общинска банка е корупционна сделка

И още: Долу ръцете от "Денят заточва с култура"; Какво се случва в икономиката, когато се вдига минималната заплата

21 яну 2018, 2322 прочитания

Икономически прочит на казуса Банско: кой губи и кой печели 20 Икономически прочит на казуса Банско: кой губи и кой печели

С решението си по предложението на Боян Петров правителството ще покаже ясно чии интереси защитава

20 яну 2018, 14137 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Иво Прокопиев: Корумпиран политически елит мачка опонентите си с "гражданската конфискация"

Бизнес със социален корен

Калин Радев, създател на "Софтуер груп БГ", пред "Капитал"

Прозрачност с граници

Било по регулаторни причини или по желание на компаниите, не винаги се може да знаем в какво се инвестират парите ни

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

Кино: Формата на душата

Реалността е красив и страшен сън във "Формата на водата" на Гийермо дел Торо

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, "Биомашиностроене" ще удвои производството си с инвестиция за 10 млн. евро

Емисия

DAILY @7AM // 22.01.2018 Прочетете