С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 11 дек 2017, 16:34, 4520 прочитания

Мнения Daily - Мюсюлманите не са "автомати на Корана"

И още: Става дума за нещо различно от "фашизъм"; В обществен интерес е да се знае с кого спи президентът; В България се живее по-добре? Не и благодарение на властта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Над 80 процента от мюсюлманските граждани на Европа са секуларизирани.
Мултикултурализъм

Мюсюлманите не са "автомати на Корана"


От коментар на Лоай Мъдхун за "Дойче веле"

"Броят на мюсюлманите в Европа ще расте", "Европа ще стане мюсюлманска". Такива са заглавията в повечето германски медии, които публикуваха резултатите от проучването на американския "Пю Рисърч център".

Тези заглавия звучат така, сякаш трябва да се подготвим за неизбежна катастрофа на базата на демографското развитие, която ще разклати устоите на европейските общества. Както се очакваше, десните популисти и ислямофобите, които от години постоянно предупреждават за опасността от ислямизиране на Германия и на Западна Европа и от възникването на една "Еврабия", виждат потвърждение на своите опасения в изследването на американските учени. Ако се вгледа по-внимателно, човек веднага ще забележи, че резултатите от изследването не са непременно подходящи за достоверни прогнози за демографското развитие в западните държави.



Този, който се подведе само по цифрите, неволно започва да следва логиката на параноидните пророци на апокалипсиса. Те естествено нямат никакъв интерес от интеграцията на мигрантите в демократичните общества. Много по-важен е въпросът как конституционните демокрации ще подходят към факта, че броят на мюсюлманите в Европа ще расте в бъдеще. Предварително обаче трябва да се каже, че това, в което вярват или не вярват гражданите в плуралистичната демократична държава, е въпрос на личен избор. Това, разбира се, не означава, че всичко, което изисква една религия, може да бъде реализирано в демократичната конституционна държава.

Актуалното изследване на "Пю рисърч" без съмнение показва, че в бъдеще европейските общества ще трябва да свикнат с присъствието на повече мюсюлмани в общественото пространство. И с това, че мюсюлманските граждани на Европа ще настояват свободно и открито да изповядват своята религия, както и представителите на другите религии, и на първо място християните. Тази констатация обаче не е повод за събуждане на призрака на някаква "ислямизация на Запада". Защото ислямът не е съществува като статична и закостеняла религия. Това е само фантасмагория в главите както на елементарните салафити, така и на ислямофобските движения. Защото мюсюлманите не образуват монолитен блок никъде по света и не само религията определя тяхното поведение. Образно казано, те не са "автомати на Корана". Във всяка ислямска държава има различна интерпретация на исляма.

Още сега над 80 процента от мюсюлманските граждани на Европа са секуларизирани в най-общия смисъл на това понятие. Много по-важно е всички ние да осъзнаем смисъла на гражданското общество в демокрацията. Това означава да създадем нови възможности за реално участие на всички граждани в миграционните общества в Европа. И същевременно да защитим постиженията на либералната демокрация.

------------
За пръв път от половин век в Европа има отчетлива политико-идеологическа динамика.

Идеологии

Става дума за нещо различно от "фашизъм"

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил


[Reuters]

Интегрирането на новия "десен популизъм" в европейския политически мейнстрийм е вече в ход. Брубейкър отчетливо разграничава "десния популизъм" от десния радикализъм на миналото, като подчертава, че става дума за нещо коренно различно от фашизъм или други видове десен авторитаризъм.

Феноменът е по скоро "цивилизационизъм", или опит за съчетаване на достиженията на либералната демокрация със съзнанието за техния произход в християнската традиция и с разбирането за необходимостта те да бъдат отбранявани от интервенцията на ислямизма. Поставянето на акцента върху "цивилизация" разкрива и ясен потенциал за превръщане на този "десен популизъм" от охранително-националистичен в паневропейски проект.

Излишно е да се заблуждаваме, че това ще се случи лесно или че все още хегемонният, макар и разклатен, постмодерен либерализъм доброволно ще предаде позициите си. Това, което е вече очевидно обаче, е, че за пръв път след 70-те години на ХХ век в Европа има отчетлива политико-идеологическа динамика, кипене в един ценностен политически дебат, който опровергава пророчествата за пенсионерска безпомощност на "Старата госпожа".

Далеч съм от мисълта да чертая розови перспективи - "десният популизъм" съдържа достатъчно не само нелиберални, но и недемократични предразсъдъци (тук понятието за демокрация е строго класическо, не постмодерно). Но безопасни пътища напред извън блатото не съществуват. Новият европейски политически синтез ще се появи в резултат на борба между различни визии за бъдещето на Стария континент.

---------
Достъпът до личния живот на държавниците е част от публичната им роля.


Лична неприкосновеност

В обществен интерес е да се знае с кого спи президентът

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов за Offnews.bg


Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Росен Плевнелиев предизвика немалко упреци заради публичната разгласа на връзката си със синоптичка от "Нова телевизия".

Логиката им беше следната: независимо че вече не е, след като е бил, той си остава президент, а един президент не трябва да занимава хората с личния си живот. Точно обратното е. Извън мандата си той по би могъл да настоява на личната си неприкосновеност, но нейният праг, докато е държавен глава, по условие трябва да е силно занижен. Казано без задръжки, в обществен интерес е да се знае с кого спи президентът. И не само той, а всички политици, особено ако са на висок пост. Достъпът до личния им живот е част от публичната им роля.

Работата е там, че публичната роля е именно роля (вид маска) – можеш да разбереш човекът зад нея колко добре я играе, но не и какъв е. Това става далеч по-ясно, когато го погледнеш "отблизо", в частните му отношения, без прикритието на професионалната изява, според общовалидни човешки категории като честен-безчестен, верен-разпътен, скромен-алчен, чувствителен-груб и пр.

Правото на подобно надничане през ключалката на политиците идва от представителната демокрация – избираме ги, за да ни представляват, и в този смисъл те сме ние, което скъсява дистанцията помежду ни, прави ги обозрими. Честата съпротива и оплаквания от тяхна страна обикновено е израз на стремежа им да се ползват от привилегиите на властта, без да понасят тежестта й, която най-общо се състои в това да нямаш тайни от избирателите си.

Разбира се, правото на интерес към личния живот на политиците не трябва да се превръща в повод за медиен терор над тях. Но в това отношение те са много по-защитени, отколкото обикновените хора. Особено ако са жертва на лична драма и след тях тичат репортери, защото чуждото страдание добре се продава.

--------------
Заслугата за положителните промени е изцяло на труда, усилията и инициативата на хората и въпреки политиците.

Индекс на щастието

В България се живее по-добре? Не и благодарение на властта

От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle

"България става все по-добро място за живот, където децата ще имат по-добър живот от този на родителите си! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!" - така завършва писмото, с което тези дни ръководството на управляващата вече трети мандат партия се обърна към своите членове и структури по повод 11-ия ѝ рожден ден. Писмото е написано в изцяло бодряшки и самохвалебствен дух, както може би е редно в такъв ден за вътрешнофирмено напомпване на самочувствие.

То обаче очевидно е предназначено и за външна публика, защото, както посочват авторите му, "ние обичаме 100% от българския народ и работим за доброто на всички". Любовта си те доказват с изреждането на примери за, според тях, "добре свършената работа". Основното послание е, че каквото и добро да се е случило на българския народ, то е заслуга основно на управляващата партия.

Тя е сложила "край на безпринципното управление на България", спряла е отдалечаването на страната от "стандартите и ценностите на Европа" и се е превърнала в "единствения гарант, че бъдещето на децата ни ще бъде европейско". При нея "развитието е видимо": "все по-ускоряващи се темпове на растеж" ("спрямо годината на учредяването ѝ БВП на България вече се удвои"), "стабилност, балансирани бюджети, намаляване на дълга, увеличаване на фискалния резерв, работещи еврофондове"; "магистрали, пътища и жп линии, пречиствателни станции, водни съоръжения, канализации и депа за отпадъци, метро" и т.н., и т.н.
Аз съм сред тези, които смятат, че като цяло България наистина става все по-добро място за живот. Това е важно да се признае заради все по-старателно насажданата напоследък носталгия по "добрите стари времена" на социализма. Наистина в България децата вече имат по-добър живот от родителите си.

Но това с нищо не променя факта, че бодряшкият дух в писмото на управляващата партия е неоправдан, а основните му послания са заблуждаващи. Не само защото някои от споменатите "видими резултати" се разминават с действителността. Много по-важно е, че промените в България можеха да бъдат далеч по-забележими, а напредъкът - многократно по-бърз и чувствителен, ако не бяха бездействието, безсилието и фактическият провал на управляващата партия в ключовите реформи. Поради което здравеопазването, образованието, съдебната система и какво ли не още са в състояние на перманентен и задълбочаващ се упадък.
А още по-важно е, че вместо да бъде сложен "край на безпринципното управление", зад паравана на прословутата стабилност държавата и нейните институции бяха завладени и подчинени на частни интереси, а "стандартите и ценностите на Европа" като върховенството на закона и свободата на медиите бяха стъпкани и изпразнени от съдържание. Така страната ни все повече се отдалечава от европейския и се приближава към някои източни модели, а гаранциите, "че бъдещето на децата ни ще бъде европейско", не изглеждат сигурни.

А заслугата за положителните промени, доколкото ги има, е изцяло на труда, усилията, лишенията, упоритостта и инициативата на хората. Ако България става все по-добро място за живот, то е благодарение на тях. И въпреки политиците.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3352 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2733 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Фрийк шоуто отдавна е част от властта

И още: Германия няма да се пазари за ценностите си; ЕС е изправен пред все по-турбулентна глобализация

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10