Мнения Daily - Мюсюлманите не са "автомати на Корана"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Мюсюлманите не са "автомати на Корана"

Reuters

Мнения Daily - Мюсюлманите не са "автомати на Корана"

И още: Става дума за нещо различно от "фашизъм"; В обществен интерес е да се знае с кого спи президентът; В България се живее по-добре? Не и благодарение на властта

4769 прочитания

Reuters

© Reuters


Над 80 процента от мюсюлманските граждани на Европа са секуларизирани.

Мултикултурализъм

Мюсюлманите не са "автомати на Корана"

От коментар на Лоай Мъдхун за "Дойче веле"

"Броят на мюсюлманите в Европа ще расте", "Европа ще стане мюсюлманска". Такива са заглавията в повечето германски медии, които публикуваха резултатите от проучването на американския "Пю Рисърч център".

Тези заглавия звучат така, сякаш трябва да се подготвим за неизбежна катастрофа на базата на демографското развитие, която ще разклати устоите на европейските общества. Както се очакваше, десните популисти и ислямофобите, които от години постоянно предупреждават за опасността от ислямизиране на Германия и на Западна Европа и от възникването на една "Еврабия", виждат потвърждение на своите опасения в изследването на американските учени. Ако се вгледа по-внимателно, човек веднага ще забележи, че резултатите от изследването не са непременно подходящи за достоверни прогнози за демографското развитие в западните държави.

Този, който се подведе само по цифрите, неволно започва да следва логиката на параноидните пророци на апокалипсиса. Те естествено нямат никакъв интерес от интеграцията на мигрантите в демократичните общества. Много по-важен е въпросът как конституционните демокрации ще подходят към факта, че броят на мюсюлманите в Европа ще расте в бъдеще. Предварително обаче трябва да се каже, че това, в което вярват или не вярват гражданите в плуралистичната демократична държава, е въпрос на личен избор. Това, разбира се, не означава, че всичко, което изисква една религия, може да бъде реализирано в демократичната конституционна държава.

Актуалното изследване на "Пю рисърч" без съмнение показва, че в бъдеще европейските общества ще трябва да свикнат с присъствието на повече мюсюлмани в общественото пространство. И с това, че мюсюлманските граждани на Европа ще настояват свободно и открито да изповядват своята религия, както и представителите на другите религии, и на първо място християните. Тази констатация обаче не е повод за събуждане на призрака на някаква "ислямизация на Запада". Защото ислямът не е съществува като статична и закостеняла религия. Това е само фантасмагория в главите както на елементарните салафити, така и на ислямофобските движения. Защото мюсюлманите не образуват монолитен блок никъде по света и не само религията определя тяхното поведение. Образно казано, те не са "автомати на Корана". Във всяка ислямска държава има различна интерпретация на исляма.

Още сега над 80 процента от мюсюлманските граждани на Европа са секуларизирани в най-общия смисъл на това понятие. Много по-важно е всички ние да осъзнаем смисъла на гражданското общество в демокрацията. Това означава да създадем нови възможности за реално участие на всички граждани в миграционните общества в Европа. И същевременно да защитим постиженията на либералната демокрация.

------------

За пръв път от половин век в Европа има отчетлива политико-идеологическа динамика.

Идеологии

Става дума за нещо различно от "фашизъм"

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Източник: Reuters

Интегрирането на новия "десен популизъм" в европейския политически мейнстрийм е вече в ход. Брубейкър отчетливо разграничава "десния популизъм" от десния радикализъм на миналото, като подчертава, че става дума за нещо коренно различно от фашизъм или други видове десен авторитаризъм.

Феноменът е по скоро "цивилизационизъм", или опит за съчетаване на достиженията на либералната демокрация със съзнанието за техния произход в християнската традиция и с разбирането за необходимостта те да бъдат отбранявани от интервенцията на ислямизма. Поставянето на акцента върху "цивилизация" разкрива и ясен потенциал за превръщане на този "десен популизъм" от охранително-националистичен в паневропейски проект.

Излишно е да се заблуждаваме, че това ще се случи лесно или че все още хегемонният, макар и разклатен, постмодерен либерализъм доброволно ще предаде позициите си. Това, което е вече очевидно обаче, е, че за пръв път след 70-те години на ХХ век в Европа има отчетлива политико-идеологическа динамика, кипене в един ценностен политически дебат, който опровергава пророчествата за пенсионерска безпомощност на "Старата госпожа".

Далеч съм от мисълта да чертая розови перспективи - "десният популизъм" съдържа достатъчно не само нелиберални, но и недемократични предразсъдъци (тук понятието за демокрация е строго класическо, не постмодерно). Но безопасни пътища напред извън блатото не съществуват. Новият европейски политически синтез ще се появи в резултат на борба между различни визии за бъдещето на Стария континент.

---------

Достъпът до личния живот на държавниците е част от публичната им роля.

Лична неприкосновеност

В обществен интерес е да се знае с кого спи президентът

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов за Offnews.bg

Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Росен Плевнелиев предизвика немалко упреци заради публичната разгласа на връзката си със синоптичка от "Нова телевизия".

Логиката им беше следната: независимо че вече не е, след като е бил, той си остава президент, а един президент не трябва да занимава хората с личния си живот. Точно обратното е. Извън мандата си той по би могъл да настоява на личната си неприкосновеност, но нейният праг, докато е държавен глава, по условие трябва да е силно занижен. Казано без задръжки, в обществен интерес е да се знае с кого спи президентът. И не само той, а всички политици, особено ако са на висок пост. Достъпът до личния им живот е част от публичната им роля.

Работата е там, че публичната роля е именно роля (вид маска) – можеш да разбереш човекът зад нея колко добре я играе, но не и какъв е. Това става далеч по-ясно, когато го погледнеш "отблизо", в частните му отношения, без прикритието на професионалната изява, според общовалидни човешки категории като честен-безчестен, верен-разпътен, скромен-алчен, чувствителен-груб и пр.

Правото на подобно надничане през ключалката на политиците идва от представителната демокрация – избираме ги, за да ни представляват, и в този смисъл те сме ние, което скъсява дистанцията помежду ни, прави ги обозрими. Честата съпротива и оплаквания от тяхна страна обикновено е израз на стремежа им да се ползват от привилегиите на властта, без да понасят тежестта й, която най-общо се състои в това да нямаш тайни от избирателите си.

Разбира се, правото на интерес към личния живот на политиците не трябва да се превръща в повод за медиен терор над тях. Но в това отношение те са много по-защитени, отколкото обикновените хора. Особено ако са жертва на лична драма и след тях тичат репортери, защото чуждото страдание добре се продава.

--------------

Заслугата за положителните промени е изцяло на труда, усилията и инициативата на хората и въпреки политиците.

Индекс на щастието

В България се живее по-добре? Не и благодарение на властта

От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle

"България става все по-добро място за живот, където децата ще имат по-добър живот от този на родителите си! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!" - така завършва писмото, с което тези дни ръководството на управляващата вече трети мандат партия се обърна към своите членове и структури по повод 11-ия ѝ рожден ден. Писмото е написано в изцяло бодряшки и самохвалебствен дух, както може би е редно в такъв ден за вътрешнофирмено напомпване на самочувствие.

То обаче очевидно е предназначено и за външна публика, защото, както посочват авторите му, "ние обичаме 100% от българския народ и работим за доброто на всички". Любовта си те доказват с изреждането на примери за, според тях, "добре свършената работа". Основното послание е, че каквото и добро да се е случило на българския народ, то е заслуга основно на управляващата партия.

Тя е сложила "край на безпринципното управление на България", спряла е отдалечаването на страната от "стандартите и ценностите на Европа" и се е превърнала в "единствения гарант, че бъдещето на децата ни ще бъде европейско". При нея "развитието е видимо": "все по-ускоряващи се темпове на растеж" ("спрямо годината на учредяването ѝ БВП на България вече се удвои"), "стабилност, балансирани бюджети, намаляване на дълга, увеличаване на фискалния резерв, работещи еврофондове"; "магистрали, пътища и жп линии, пречиствателни станции, водни съоръжения, канализации и депа за отпадъци, метро" и т.н., и т.н.

Аз съм сред тези, които смятат, че като цяло България наистина става все по-добро място за живот. Това е важно да се признае заради все по-старателно насажданата напоследък носталгия по "добрите стари времена" на социализма. Наистина в България децата вече имат по-добър живот от родителите си.

Но това с нищо не променя факта, че бодряшкият дух в писмото на управляващата партия е неоправдан, а основните му послания са заблуждаващи. Не само защото някои от споменатите "видими резултати" се разминават с действителността. Много по-важно е, че промените в България можеха да бъдат далеч по-забележими, а напредъкът - многократно по-бърз и чувствителен, ако не бяха бездействието, безсилието и фактическият провал на управляващата партия в ключовите реформи. Поради което здравеопазването, образованието, съдебната система и какво ли не още са в състояние на перманентен и задълбочаващ се упадък.

А още по-важно е, че вместо да бъде сложен "край на безпринципното управление", зад паравана на прословутата стабилност държавата и нейните институции бяха завладени и подчинени на частни интереси, а "стандартите и ценностите на Европа" като върховенството на закона и свободата на медиите бяха стъпкани и изпразнени от съдържание. Така страната ни все повече се отдалечава от европейския и се приближава към някои източни модели, а гаранциите, "че бъдещето на децата ни ще бъде европейско", не изглеждат сигурни.

А заслугата за положителните промени, доколкото ги има, е изцяло на труда, усилията, лишенията, упоритостта и инициативата на хората. Ако България става все по-добро място за живот, то е благодарение на тях. И въпреки политиците.

Над 80 процента от мюсюлманските граждани на Европа са секуларизирани.

Мултикултурализъм


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    "Защото мюсюлманите не образуват монолитен блок никъде по света и не само религията определя тяхното поведение."

    интересно мнение, със сигурност и вярно. това, обаче, косвено признава, че ако успокоението трябва да бъде, че "не само религията определя тяхното поведение", то придържането към нея е онова, което генерира безпокойство. въпросът е "защо". защо не сме обезпокоени от християни, които се стремят "религията да определя поведението им", а сме от мюсюлмани, които правят същото.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#1] от "
    abdelhaqq
    ":
    "...защо не сме обезпокоени от християни, които се стремят "религията да определя поведението им", а сме от мюсюлмани, които правят същото..."

    Забележително логичен въпрос!

    Но ако искате да намерите адекватния му отговор, мисля, че трябва да излезете от това съждение. Всъщност не "религията определя поведението", а ВЪЗПРИЕТОТО ТЪЛКУВАНИЕ на религията го постига при конкретна ситуация и при конкретни индивиди. Ако по дефолт ислямската религия беше зло, а християнството - добро, тогава в Германия, Холандия, Франция, в Кърджалийски и в Лудогорието щеше да кипи верска война. А не кипи.

    В официалните религиозни книги има тълкувателно подреждане на вътрешния свят и на отношенията с външния. Няма норма, има тълкувания. Както в християнството има католицизъм, православие, протестантство и пр, така и в исляма има шиизъм и сунизъм с многобройните им крайности. Саудитският уахабизъм е такава крайност, граничеща с ерес, от която в геополитически план се възползват САЩ.

    А не можем ли да търсим отговора на медийното сатанизирине на исляма в намесата на християните през вековете в делата на мюсюлманите? Кой начерта границите на днешните държави в Близкия изток? Сайс и Пико - Британската империя и Франция. Кой си подели зоните на влияние там? Пак Британската империя и Франция. Кой сложи ръка на петрола им? Стандарт ойл (САЩ) и пак Британската империя и Франция. Да не се връщам до кръстоносните походи...

    Не е опасна религията. Опасно е целенасоченото използване на тълкувания на религиозни норми като геополитическо оръжие.

  • 3
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    ако кажем, че "възприетото тълкувание" е по-валидно от "религията" и някак "отделено" от нея, засенчващо я, значи "религията" (каквото и да е това), няма никакво значение, ислямът е като християнството, то е като юдаизма, Библията - като Корана. това е гледната точка на атеиста, обикновено, който търси основания за постмодерния си разпад, откъсвайки основите на вярата на един вярващ от фундаменталните текстове, които ги определят. но един вярващ никога не смята, че "тълкуванията" са по-важни (освен ако не е недообразован), защото това значи, че тогава той не вярва в Свещения текст, а във вторичните му тълкувания. второто нещо, извън значенията на текста и неговата надпоставена йерархичност спрямо тълкуванията, е връзката между онова, което вярващите смятат, че текста казва, и практиката им. това са две напълно различни нишки - първата е "каква е нормата" (съответно, какво казва свещения текст), а втората - правим ли онова, което казва нормата. е, човекът от статията се опитва да каже, че хубавото на мюсюлманите е, че "не винаги са достатъчно религиозни, че да правят това, което религията казва" (което значи, че религията сама по себе се източник на риск), и второ - "мюсюлманите имат различия относно онова, което е нормата" - което е така, както казах и по-горе. въпросът е, че тия различия (ако изхождаме от предпоставката за ултимативната важност на свещения текст над тълкуванието), не могат да бъдат разтегляни докрай. и сега, да се върнем към примера Ви: това, че "християните и мюсюлманите не са се избили в Лудогорието" може да се дължи на две неща: ислямът е същностно миролюбив, и консистентно произвежда миролюбива практика заради миролюбивата си норма (което не е), или мюсюлманите наистина не са толкова мюсюлмани (т.е. позволяват си да не се "встрастяват" в свещените си повели, попийват ракийка, хапват свинско, т.е. доброто в тях се състои в...демюсюлманизирането им исторически под напора на социални и икономически фактори). на фона на това, което набързо скицирах, в исляма дори не може да говорим за "ерес", няма такова понятие по смисъла на християнството. защо уахабизмът да е такова? защото изхожда от фундаменталното значение на основните текстове? та значи текстовете са тези, които водят до това обществено и политическо поведение, ако е така.

    а проблемът с политическото обяснение, т.е. функционалното на "определени (предполагаемо зли) тълкувания" е въпросът: къде са били колониалните държави, когато Мохамед пророкът на исляма е клал и завладявал през 7ми век.

  • 4
    yec03391101 avatar :-(
    yec03391101

    Бравос на последните двама форумци. Показахте ителектуално-академичните си висоти. Кому са потребни обаче те? Единствено вам неразпознати трибуни народо-будители и просто 'телегенти'! Пфу. Комплексари и безделници.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#3] от "
    abdelhaqq
    ":

    Не казвам, че възприятието на нещо е повече или по-малко от самото нещо. То е образ, който всеки си създава сам. Затова колкото хора, толкова и образи.
    Човекът възприема обкръжаващото го чрез възприятията си - сетивата и мисълта. Вярата е извън тях. Тя е ирационална. Но и тя се залага/налага/възпитава/развива и пр. Вярата не е вроден безусловен рефлекс, а е част от "надстройката".
    Коранът/Библията/Тората не са религията. Те са набор от текстове, които дават основата на съответната религия. Дори само преводът на Светите текстове на друг език вкарва в тях елемент на тълкувание, който зависи от езиковите умения на преводача, от разбирането му за това, което превежда. После - Библията (Новият завет) е сборник от Евангелия, които са "включени" там по решението на Никейския събор. Други са отхвърлени и са останали апокрифни. Е, следва ли от това, че Никейските старци са определили рамките на християнската религия?
    Мохамед е бил безписмен. Неговите "беседи" са записвани от други. Колко грамотни са били те, доколко са разбирали смисъла на това, което чуват? Да не би да смятате, че Коранът е точен документален запис? А дори и да беше - какво по различно щеше да произтече?

    В този смисъл, вярата, колкото и ирационална да е, лежи върху индивидуалното възприемането на нормите, които се отъждествяват с възприятието на религията. Единици са богословите, които познават изоснови каноничните текстове и ги приемат като норма. Всички останали слушат/четат и избират да вярват или да не вярват на всичко.
    Само с атеизъм ли да обясним незачитането на 10-те Божи заповеди?

    По онова време - през 7 в. - повсеместно са се клали и завладявали. В Китай, например, тогава властва династията Тан, които не са правили нищо по-различно. Но вместо зеленото знаме на Пророка са следвали Конфуций.

  • 6
    vaticana avatar :-|
    vaticana


    До коментар [#1] от "
    abdelhaqq
    ":

    Имало е време, когато религията е определяла и поведението на християните - религиозните войни. Що католици и протестанти са се избивали взаимно в името на един и същи бог...

  • 7
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#6] от "vaticana":

    въпросът е дали това доказва устойчива връзка между християнската норма, и практиката под формата на война. отнема повече от тезисно съждение, за да я прокарате. както и с исляма, впрочем. отнема доста време и усилие, за да направи човек връзката между корана и сунната, и "некои практики".

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Феноменът е по скоро "цивилизационизъм", или опит за съчетаване на достиженията на либералната демокрация със съзнанието за техния произход в християнската традиция и с разбирането за необходимостта те да бъдат отбранявани от интервенцията на ислямизма. "

    Звучи прекрасно!

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#6] от "vaticana":

    Те мюсюлманите и християните също се избиват за един и същи Бог. Мюсюлманите буквално считат религията си за трети завет. Исляма е реакция на практиките в християнската църква и отдалечаването й от монотеизма. Именно затова наричат християните "неверници", а не защото християнството има други божества, както е било при противопоставянето между езичници и християни.

    Юдаизма, Християнството и Исляма са един вечен спор за тълкованието на това, което изисква от нас предполагаемото Божествено същество. В този смисъл не съм склонен да се предоверявам на нито една религия или религиозна книга.

  • 10
    xki52318522 avatar :-|
    xki52318522

    Поздравления за мнението Г-н Бояджиев ! Много точно и за съжаление много вярно !!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK