Мнения Daily - Фрийк шоуто отдавна е част от властта

След някой и друг ден народът не на шега ще гласува за същите герои пред урните.

Невежеството е сила

Фрийк шоуто отдавна е част от властта

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на Диляна Димитрова за ploshtadslaveikov.com.

Пълна победа удържа чалгата на малкия екран: наблюдаваме най-ярката звезда в родната телевизионна галактика – българина, успял в живота, без да чете. И той не само не крие този факт, а твърди, че се гордее.

В един и същ ден страната ни се мята между телевизията и една по-стара медия, книгата. От една страна, имаме този триумф в "Биг брадър", от друга - започва Коледният панаир на книгата. Очакваме хиляди българи да посетят тази седмица изложението, за да отлетят сред хилядите нови светове, създадени с думи. Толкова много думи в кораба-майка НДК, които няма да бъдат прочетени от онези, посочили своя естетически идеал в риалити шоуто!



Едните откриват героя на новото време в телевизията, другите го търсят в книгите. Първите не пестят пари за sms-и, за да гласуват за нечетящия, вторите събират левчета, за да избягат от тази реалност чрез книгите.

А създателите на тези два свята са все хора на словото. Такива са и онези, които конструират фалшивата реалност "Биг брадър" и предлагат на зрителите да се посмеят над уродливото. И така, подсмихвайки се днес, след някой и друг ден народът не на шега ще гласува за същите тези герои пред урните.

Затова не се чудете откъде дойдоха тези хора в парламента, не питайте защо културата е последна грижа на държавата. Фрийк шоуто отдавна е част от властта. Днес в България нито науката е слънце, нито успехът има общо с книгата. Казаха ви го от телевизора.

-----------

В борбата срещу антисемитизма Германия има особени задължения.

Антисемитизъм

Германия няма да се пазари за ценностите си

От коментар на Инес Пол за "Дойче веле"

Фотограф: TASNIM NEWS AGENCY

В Германия правото на демонстрация е под особена закрила. И може да бъде ограничавано единствено в извънредни обстоятелства. В този смисъл нашата демокрация често пъти е принудена да преглъща факта, че по улиците на страната се скандират и лозунги, които в сърцевината си са антидемократични. Например скудоумното "Чужденците вън!".

По време на нацистката диктатура нашата страна болезнено изпита на гърба си какво се случва, когато държавата запушва устата на своите критици и може току-така да забранява уличните протести. Ето защо от само себе си се разбира, че критиците на правителството на Меркел могат да демонстрират, а палестинците в Германия да се съберат пред посолството на САЩ и да дадат воля на гнева си срещу заплануваното преместване на американското посолство в Ерусалим.

Но нашата история не ни задължава да допускаме абсолютно всичко. Напротив. Германия носи отговорността за избиването на поне 6 милиона евреи. И независимо от това, че холокостът вече е далеч назад в миналото, в борбата срещу антисемитизма Германия завинаги е длъжна да поема особени задължения. Страната на извършителите няма право да извръща поглед. Където и да било, а особено пък на своя територия.

Тъкмо поради това в Германия изгарянето на знамена с Давидовата звезда при никакви обстоятелства не бива да се търпи. И хората, които са потърсили тук закрила, които искат Германия да стане тяхна нова родина, са длъжни да се съобразяват с този факт. Нашата общност се гради върху ценности, по които няма място за пазарлък.

В други общества изгарянето на флагове с цел да бъде поругано достойнството на противника може и да е нещо обичайно. Германската конституция обаче живее от духа на уважението към другия и закрилата на малцинствата. Дори когато не се преследва от наказателното право, изгарянето на турски, руски, американски или пък саудитски знамена е неприемливо. Независимо колко остро се критикуват правителствата на отделните страни.

Мирното съжителство в страна като Германия, която приема нови заселници, може да бъде подсигурено и в бъдеще единствено ако винаги помним поуките от нашата специфична история. А онези, които не се чувстват отговорни за това наследство, просто нямат бъдеще тук. По въпроса няма място за пазарлъци.

----------

Бъдещето на Европа е нов либерално-консервативен синтез.

Евро(дез)интеграция

ЕС е изправен пред все по-турбулентна глобализация

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Фотограф: YVES HERMAN

Еволюцията на националния популизъм от дефанзивна националистическа идентичност към опити за дефиниция на по-цялостен европейски проект предизвикват промяна в позициите и интерпретацията на либералната дефиниция за обединена Европа. Промяната на съотношението между двете парадигми за бъдещето на Европа ще бъде - струва ми се - по-бавно, по-колебливо и ще доведе в крайна сметка до баланс или до нов либерално-консервативен синтез.

От какво не могат да отстъпят либералите? На първо място, от процеса на финансово-икономическа федерализация. За да бъде еврото успешен проект, то трябва да излезе от сферата на договорки от типа parole d'honeur като 3 процентовото ограничение на Пакта за стабилност и да бъде конституирано като парична единица, съчетана с обща - до известна степен поне - бюджетна политика на ЕС.

Второ, либералните кръгове в европейските общества и в Брюксел не могат да отстъпят - поне не без да плати ЕС висока цена - от свободното движение на хора вътре в съюза. Това, разбира се, означава и свободно движение на европейски граждани и получили убежище мюсюлмани или придошли от зоните на най-голям миграционен натиск върху Европа - Близкия изток и Африка. Това няма да бъде проблем, докато Централна и Източна Европа остават непривлекателна зона за имиграция по икономически, социални и културни причини, но след предстоящото изравняване на нивата - особено между Централна и Южна Европа - проблемът ще се появи, колкото и недействителен да изглежда той днес.

Трето, либералите ще отстояват до край мултикултурната конструкция на европейските общества и на европейското обединение - всеки компромис с това статукво би ги делегитимирал по-бързо, отколкото всяко друго финансово или политическо отстъпление в полза на консервативната алтернатива. Възраждането - от консервативна гледна точка - на визията за християнството като културна основа на Европа ще породи силно ценностно и идеологическо съперничество на терена на гражданското общество - компромиси със секуларизма на публичните институции няма да се правят просто защото никой не оспорва техния светски характер.

Набиращите сила консервативни тенденции също ще формират позиции, от които не могат да отстъпват в съперничеството с либералното статукво. Християнските основи на обединена Европа са първият пример за подобна категоричност. Повтарям - не възраждане на клерикализъм, а на ценностна система и чувство за общност, възпроизвеждани чрез образование и публичен дебат, отразяващ се в институционалните решения.

Твърда паневропейска антиимиграционна политика е втората позиция, от която консерваторите няма да отстъпят. Общото пазене на европейските граници по примера на всяка нация, застрашена от мигрантска приливна вълна, ще мотивира консервативното движение да стимулира развитието на една ефективна паневропейска отбрана, която става все по-необходима и от гледна точка на вътрешните предизвикателства на тероризма, както и от променящата се геометрия на трансатлантическото партньорство в сферата на сигурността.