Политиците наука не ядат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политиците наука не ядат

Председателят на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова изрази недоумение за какво се харчат парите по научни проекти: "За сгради ли? За коли ли? За какво?". Няколко дни по-късно беше удостоена със званието "Доктор хонорис кауза" на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Политиците наука не ядат

Парите за научни изследвания

10359 прочитания

Председателят на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова изрази недоумение за какво се харчат парите по научни проекти: "За сгради ли? За коли ли? За какво?". Няколко дни по-късно беше удостоена със званието "Доктор хонорис кауза" на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

© Анелия Николова


>

Йордан Христов, докторант и блогър в
През годините държавата доказа, че парите не отиват при учените, а в "подходящи" фирми и лица.
Бизнесът харесва страните с развита наука и превръща интелектуалната собственост в продукт.

Науката в България е онова екзотично нещо, за което всеки чува по телевизията, но малко хора искат да се докоснат до него. И за какво им е? Тя не може да се пипне, не може да се усети и най-важното – не може да се яде! С наука не можеш да задоволиш основните първични нужди, с нея магистрали и метро не се строят.

Политиците ежегодно показват позицията си - бюджетът, който се отделя годишно, е минимумът, за да се поддържа палиативното състояние на научната общност. Той гарантира мизерното съществуване. А защо просто не я убият? Причините са две. Никой не иска да остане запомнен като убиеца на науката. По-лесно е всяка година да се отделя една минимална издръжка и всички да си траят. Понякога обаче населението трябва да бъде убедено, че един или няколко мегаломански проекта трябва да се случат. Тогава науката се използва като инструмент за легитимиране на един абсурд, защото "учените казаха, а това значи, че е вярно". Наука на повикване. И хората остават с отвратителното чувство, че научната общност просто изпълнява една поръчка, за да не остане и без малкото финансиране, което има.

Преди седмица Менда Стоянова, която е председател на Комисията по бюджет и финанси, изрази своето недоумение за какво се харчат парите по научни проекти. "За сгради ли? За коли ли? За какво?" Този коментар показва политическото невежество, което не трябва да се представя публично. Коментарът всъщност показа и нещо по-притеснително – тя знае как некоректно се харчи държавно финансиране и смята, че същият маниер се прилага в научната сфера.

За какво наистина се харчат парите

Хората трябва да разберат, че сериозна наука се прави с пари, много пари. В природните направления инфраструктурата, аналитичната апаратура е изключително скъпа, а тя се закупува чрез проекти. Искате например някой да осъществи национален проект, който да определи риска от наличие на опасни микотоксини в храната в търговската мрежа - нужната аналитична апаратура може да достигне над $100 000, а нужните чисти, референтни материали може да надхвърлят $500 за количества под 1 грам. Прецизността е необходимост, за която не се пести. Дори за извършване на най-елементарни ДНК/генетични анализи, които в световен мащаб са вече една рутина, са нужни апаратурно обзавеждане и консумативи за минимум $25 000-50 000.

Може би би било добра идея да създадем библиотека с геномите на всички уникални за България видове. Най-подходящите и най-качествени апарати за "четене" на геноми (Illumina) струват над $500 000, а стойността на консумативите за анализ на материал от един индивид варира от $200 до над $1000. Тук трябва да се спомене, че Китай има цели "фабрики" за секвениране на геноми, а в България има не повече 3 или 4 подобни апарата, които са съсредоточени в София и Пловдив и най-вероятно не се ползват пълноценно. Липса на пари все пак Политическият аргумент е, че през 2018 г. увеличението на парите за наука ще е невиждано досега. Ще бъдат инвестирани около 350 млн. лв. за създаване на научни центрове за върхови постижения. Това, което ще се случи обаче, е, че ще се построи безцелно инфраструктура, която по подобие на "София тех парк" ще остане празна. Не е ясно кой ще работи в тези центрове, кой ще плаща заплати и кой ще финансира проучвания. Това ще е обикновено харчене на публични средства без ясна визия. Просто да бъдат "усвоени". Сякаш това е движещата сила през последните години. "София тех парк" е една красива сграда с няколко високотехнологични лаборатории, които обаче никой не иска да наеме и логично центърът търпи загуби. Апаратите трупат прах, докато морално остаряват и се амортизират от бездействие.

Фундаменталната наука произвежда знание, което някой да приложи, а не продукт, който някой да си купи.

Бием се в гърдите какво сме дали на света, но колективно ние нищо не сме дали.

Предвидените пари за научни изследвания са смешно малко. Но не това е най-лошото. През годините държавата доказа, че те не отиват при учените, а в подходящи фирми и неподходящи лица. Когато през 2015 г. беше спряна дейността на Фонда за научни изследвания, никой не можа да обясни как са изхарчени 23 млн. лева през предходната година. Корупцията и неясното раздаване на финансиране прави изследователската дейност изключително несигурна и нестабилна, което означава, че гарантираният бюджет от 83 млн. лева за БАН е единственото нещо, което дава известна сигурност на учените.

Учените не работят и затова получават такива заплати? Това е една огромна лъжа. Единствената сериозна научна дейност, която се реализира, е благодарение на европейските фондове. Така например в Пловдив БАН и местните университети са привлекли огромно финансиране за развитие на растителните биотехнологии. Бюджетът може да се конкурира с годишния бюджет за научни изследвания на страната, което е тъжно. Това ни кара да се запитаме: ако не бяхме в ЕС, дали наука въобще щеше да съществува?

За да разберете колко смешно нисък е бюджетът за научни изследвания на фонда, нека спомена, че лабораторията в Гренобъл на известния български епигенетик проф. Стефан Димитров се радва на криоелектронен микроскоп. Подобен апарат струва над 5 млн. лв., а за да оперира, са нужни консумативи в порядъка на десетки хиляди левове. Това трябва да отговори на въпроса ще имаме ли някога български Нобелов лауреат. Не и с подобен бюджет, не и с подобна материална база.

Защо трябва да се инвестира в наука

В края на ноември в България гостува известният футуролог Мичио Каку, който заяви, че страните, които не инвестират в наука и технологии, ги грози неизбежна бедност. Арабският свят очевидно е на същото мнение, защото полага огромни усилия в тази посока. В същото време в България централната догма е, че асфалтът е двигател на икономиката (не е далеч от истината, но има и други фактори).

Предсказанието на д-р Каку от научна гледна точка е изключително точно. Множество проучвания стигат до същото заключение – който не инвестира в наука и иновации, не може да очаква сериозен икономически растеж. В Обединеното кралство са установили, че всеки похарчен паунд за наука води до нови инвестиции от частния сектор. Инвестиция на 1 млн. паунда публични средства в наука и технологии води до 4.5 млн. паунда възвращаемост на годишна база. Това показва, че компаниите имат нужда от работеща научна инфраструктура и са готови да инвестират в нея. Не можеш да привлечеш в България високотехнологични компании, ако няма работещи научни центрове. Технологичните компании инвестират не толкова в празни сгради и апаратура, а в човешкия капитал, който тук не се цени и ще става все по-оскъден.

Инвестирането в наука захранва индустрията с квалифицирани кадри. В страните, които развиват научния сектор, се наблюдава постоянен поток на висококвалифицирани хора към бизнеса в нужда. Много често талантите не просто се насочват към частния сектор, а създават свои компании. Натрупаните от тях знания им дават увереност, че могат да създават конкурентни продукти, а това отново е силен икономически двигател за страната, в която пребивават.

Бизнесът харесва страните с развита наука. Компаниите винаги изграждат своите R&D отдели (за развойна и изследователска дейност) в близост до силни научни институции. Така те си гарантират улеснен трансфер на квалифицирани хора, трансфер на технологии и достъп до неограничени знания. Бизнесът поглъща интелектуалната собственост, за да я превърне в продукт. Но как България да се превърне от изпълнител на технологично производство в производител на технологии за големите компании, когато един модерен аналитичен апарат (споменатия микроскоп) е на стойност 1/16 от годишния бюджет на всичките ни научни институти? За сравнение - институтите Max Planck за 2017 г. имат публично финансиране от 1.8 млрд. евро, без тази сума да включва европейските проекти. Затова е една от водещите научни институции в света.

AstraZeneca си партнира с University of Cambridge, Cisco - с University College London, Jaguar Land Rover - с Warwick University, Boeing - с University of Sheffield, British petroleum - с University of Manchester.

Как да покажем на гигантите в световния бизнес, че можем да сме им полезни, ако държавата демонстрира, че за нея науката не е приоритет? Едва ли е нужно да се обяснява, че добавената стойност от създаването на нови технологии е много по-голяма от това да правиш пластмасови елементи за коли по зададени параметри. Това ни превръща в лесно заменима производствена ръка.

В миналото, в златните години на биотехнологиите, България също е трансферирала множество технологии от научната лаборатория към производството. Така проф. Илия Пашев създава един от най-известните ензимни препарати (E-30), съдържащ термостабилен протеолитичен ензим от бактерията Bacillus mesentericus. По характеристиките си препаратът е превъзхождал тогавашните чуждестранни алтернативи.

Тъжното е, че България пари за наука не дава, но в същото време се гордеем с постиженията на своите сънародници. Бием се в гърдите какво сме дали на света. Не, колективно ние нищо не сме дали. Само можем да предполагаме дали д-р Ночев би оставил следа в световната авиация и космонавтика, ако бе решил да работи в България. Един талант показва своя потенциал само ако средата е благоприятна.

>

Йордан Христов, докторант и блогър в
През годините държавата доказа, че парите не отиват при учените, а в "подходящи" фирми и лица.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    province2001 avatar :-|
    province2001

    Напълно вярно, но е вярно и другото, че подобно на мнго български институции, научните ни центрове не искат да се разделят с опашката си, т.е. да уволнят неработещите. В БАН от вероятно вече 8 години се провежда атестация, инструментът за която е изработен заедно с Европейската научна фондация. Колко от учените, които са под прага на необходимите точки са уволнени? Да, вярно е, че и да ги уволнят трохите, които им се изсипват няма да стигнат, но една система се реформира и отвътре и отвън и ак оне се види движение вътре, трудно някой ще и повярва отвън. Просто няма смислени политики вътре в самите институции нито за управление на човешките ресурси, нито н аматериалната среда, за нищо. Няма ги не защото учените не знаят как трябва и как се прави. Знаят, при това най-добре от всички, но не искат. Тогава да не се чудят на политиците защо не искат да ги чуят, нито пък на обществото - зашо не ги разбирало.

  • 2
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Сега Българската академия на науките (БАН) е с реално съгласие за запазване на неправилното държавно прилагане на парите.
    В същото време, БАН не е съгласна с актуалните щети, които са резултат от държавната грешка.
    Защо БАН реално е съгласна с водещата причина, а не е съгласна с нейна последица?

    Действителният проблем е, че БАН е с реално съгласие с наличието на вредната за всеки държавна грешка и това помага държавната неправилност да се запазва.
    Днес БАН страда от своето поведение.

  • 3
    m_simeonov avatar :-|
    Мирослав Симеонов

    Точен коментар на ситуацията с науката в БГ. Не се бях замислял, че влиянието на науката е толкова голямо за благостоянието на държавата. Благодаря.

  • 4
    3800.200av_port avatar :-P
    Ivan Stoyanoff

    Всяка година, при приемане на държавния бюджет БАН спуска черни знамена. Учените от комунистическата БАН си искат отново да управлява БСП. Те заплатите им при Жан Виденов бяха колкото откритията им. Клоняха към нула. Обаче те не протестираха. Защото Жан е техен. Сега ГЕРБ не е техен и затова протестират. И при Тодор Живков от Правец те не протестираха. Защото той беше техен и те негови. И пак откритията им клоняха към нула. И броят на българските учени, носители на Нобелова награда също е твърда нула. Тяхното откритие, че страната се нуждае от управление на БСП е дълбоко погрешно. Червено оцветеното пристрастие на тези учени въобще не е печеливша политическа карта. Ако са действително учени редно е да открият начини за финансиране или най-малкото пътища към успеха в това отношение.

  • 5
    e.stavrova avatar :-|
    Амазонка

    Бих подкрепила, г-н Стоянов това, което казвате и бих допълнила. Погледнете списъка на спечелилите финансиране проекти от Фонд "Научни изследвания" - раздел "Обществени науки": от класирани за финансиране 13 проекта 7 са на институти на БАН. Значи , заплатите си те получават за отработено работно време - 1 ден в седмицата, а останалото време се дофинансира с от проектна дейност. Разделете месечната им заплата за повременна заетост и ще видите, че за 4 работни дни те получават едно прилично дневно възнаграждение.
    Рааздел "Биологически науки" - от 17 класирани проекта 13 са на БАН, "Математически науки и информатика" - от 8 одорени 5 са на институти на БАН, "Медицински науки" - от 31 одобрени 17 са на институти на БАН, "Науки за Земята" - от 6 одобрени проекта 3 са на институти на БАН, Селскостопански науки " - от 9 одобрени - 9 са на институти на БАН, "Технически науки" - от 21 одобрени 6 са на БАН, "Физически науки " - от 15 одобрени - 11 одобрени проекта са на БАН, "Химически науки" - от 13 проекта 9 са на институти на БАН, "Хуманитарни науки" - - от 11 одобрени проекти - 8 са на институти на БАН. ЗА КАКВО ГОВОРИМ??

  • 6
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Вместо черни знамена на фасадата на БАН трябва да се постави огромно платно с цитат от Химна на Кирил и Методий: Напред науката е слънце ..., а отдолу цифрата на бюджета. По време на председателството сигурно много често ще бъде показвана сградата на Народното събрание - нека светът да види какъв е бюджетът за наука и да питат: Това за един ден ли е?

  • 7
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#5] от "Амазонка":

    за какво говорим? Говорим за корупция в научния фонд. Този научен фонд раздава пари на разни фирми, няма нищо общо с науката, тук сме съгласни. Ма кой да прави разлика между наука и развойна дейност ?

    Говорим за това, че учени в България е почти невъзможно да има, при положение, че им се плащат запалти като на чистачки : справка 800 лева месечно за професор в БАН.

    Вие подигравате ли се ? Нека се покажат заплатите на учените в България. Който не разбира за какво служи науката, ще мизерува и ще се бори с Албания за предпоследно място в Европа по доходи.

    В Народнопто събрание има цяла "кимисия за наука и образования". В тази комисия няма нито един учен, има някакви учителки. Те това е науката в България.

  • 8
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    Ето тук, можете да направите справка кои са най-великите български учени

    http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2338

    На времето плюехме срещу Сендов, когато беше председател на Народното Събрание. Сега обаче само можем да си спомняме с умиление за ония години. Щом Стоичков стана "хонорис кауза" ...

  • 9
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#5] от "Амазонка":

    " Разделете месечната им заплата за повременна заетост и ще видите, че за 4 работни дни те получават едно прилично дневно възнаграждение. "

    Защо, те не работят ли всеки ден ? Колко трябва да е месечната заплата на един учен. За простите амазонки, ще отбележа, че моята във Франция е 4500 евро чисто, на месец. Учебното ми натоварване е 192 часа годишно. Останалото време се занимавам с наука, но без да давам отчет на простите амазонки. В научни договори не учставм, защото по принцип съм против проектното заплащане.

    Та чакам отговор от мазонките: колко е "приличното заплащане" на българския учен?

  • 10
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#1] от "province2001":

    ами кой трябва да ги уволни? БАН ли? Вие да сте видели някоя инсртитуция от само себе си да се е реформирала? Отговорността на политиците тук е пълна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK