Меката диктатура е полудемокрация. Този режим представлява изключителен теоретичен, а у нас вече и практически интерес. Демокрацията е модел, в който управляващите се съобразяват с волята на народа, но при едно много важно условие - че съществуват закони, права и свободи, които позволяват на хората свободно да формират тази воля. Меката диктатура се налага тогава, когато властта овладее всички инструменти за формиране на народната воля с изключение на изборите. Тези инструменти включват: партии и движения; медии; граждански организации; бизнес асоциации; профсъюзи. Когато властта овладее или обезсмисли и изборите, диктатурата става твърда.

При меката диктатура "формирането на народната воля" става не с преки забрани и изпращане в трудови лагери, а по заобиколен път. Чрез подмяна, сплашване, инфилтриране на ръководството на организации, прекупуване, лишаване от ресурси, кооптиране, фалшифициране на опозицията. Ключова за реализацията на тази схема е липсата на независима съдебна власт и регулатори. Тя става със създаването на политически формации, които са уж опозиционни, а всъщност целят единствено да отнемат гласове от възможната опозиция и след това да подкрепят властта. Основното за тях е радикалното опозиционно говорене преди избори и "нормализацията" и подкрепата за управлението след тях.

Има ли меката диктатура нужда от фюрер? Всяка концентрация на власт води и до естествена персонификация и превъзнасяне на "изключителните" качества на определен лидер, дори когато такива отсъстват. Меката диктатура се характеризира с опортюнизма на цяла група заинтересовани играчи да направят "своя" кандидат едноличен лидер и така да се разправят с конкуренцията. Ако тези играчи имат медийна империя, тя се "лепва" за водача и започва да го славослови до бога.

Хитлер идва на власт, без да има мнозинство, с аргумента, че "така са ги подредили хората" и понеже правителство е необходимо, неговото е единственото възможно. Той идва на власт и с подкрепата на големия бизнес, който вижда в негово лице някакво решение срещу нестабилността и заплахата от комунистите. Точно този опортюнизъм е характерен за всеки хибриден режим, за всеки преход от демокрация към нещо друго. Чрез взаимодействие и надхитряне между потенциален лидер и неговия антураж ерозира разделението на властите, а с това си отива и демокрацията.

--------

Фасадна демокрация

Българите очевидно искат да гласуват като в "Биг брадър"

От коментар на Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Над България се стели мрак. Чудя се напоследък дали пък демокрацията не е започнала да ни тежи? Да, избираме и имаме право да бъдем избирани. Но тази работа взе да се превръща в тегоба - все трябва да ни агитират, царят искаше томбола да ни организира, десните пък опитват да масовизират вота, воювайки за правото ни да гласуваме по пижама от телефона си. Едни си продават гласа, други наказват политиците с "няма да ИМ гласувам". Просто не вярват, че гласуването нещо променя. Много от българите очевидно искат да гласуват като в "Биг брадър": не да подкрепят политика, на когото вярват, а да елиминират онзи, който ги е раздразнил.

Правото да бъдеш избиран също е в криза. Все по-малко смислени хора се решават да се кандидатират за различни позиции. Конкурсът е преодопределен, за какво ми е да се бутам между шамарите, да си навличам омраза и завист? Състезание с един кандидат, посочен от силните на деня, не противоречи на закона, но няма много общо с демокрацията. Не винаги има задкулисие - но непременно има апатия.

За да се ориентират, гражданите трябва да притежават един минимум компетентност. Демокрацията е отворила възможност да чуваме различни гласове и сами да изработваме позициите си. Но това изисква усилие: гражданинът следва да се ориентира кое издание е компетентно и кое размесва политическата тематика с развлекателни небивалици, следва да сравнява днешните думи на политика с вчерашните му, да помни някакъв минимум факти. Толкова лесно е това в ерата на интернет, където информацията е достъпна мигновено. Но, както казахме, изисква усилие.

Но може би най-дълбокото недоразумение е свързано с очакванията, които повечето ни съграждани имат към властта. Обичаният господар дава пенсии, строи крепости, спасява болни деца с правителствен самолет, разпределя еврофондове. Ако по изборите раздава кебапчета, а после не дава нищо, чувстваме се излъгани. Но ако даде - всичко е точно.

Във времето на комунизма ни учеха, че Западът практикувал формална демокрация - тоест залагали на равните права, законите, изборите, докато народните демокрации от съветски тип били по-висши, защото работели по същество: давали хляб, работа, жилища. Това схващане продължава да битува в главите на повечето от съгражданите ни. Разбира се, че трябва да изискваме от властта да ни дава някакви неща, но е идиотизъм да забравяме, че преди това тя ги е взела отнякъде. И че гражданите трябва да можем да я контролираме.

--------

Геополитика

Раждането на цивилизационализма

От коментар на Джон Лойд за "Ройтерс". Преводът е на БТА.

Фотограф: Kevin Lamarque

Не може да се каже, че Чърчил не е бил в крак със своето време. През първата половина на 20-и век е широко прието, че човечеството е съставено от слоеве, които може да бъдат степенувани по качество. Смяташе се, че този възглед, най-грубото невярно тълкувание на Чарлз Дарвин, е отмрял, поне на Запад, или най-малкото е характерен за крайностите на политическия и интелектуалния живот. Това обаче не е така.

Според един от биографите му, Джон Чармли, Чърчил е вярвал, че белите протестанти са най-висши, следвани от белите римокатолици, а индианците са по-висши от африканците. В своята прочута реч "Това беше техният звезден час", произнесена през юни 1940 г., когато за Великобритания е най-мрачният час - тогава британската армия е в капан при Дюнкерк, а нацисткото нахлуване във Великобритания изглежда предстоящо - той подчертава, че християнската цивилизация и империята са безценни институции, които трябва да бъдат спасени.

Цивилизацията като белег на различия обаче никога не си отиде. През 1992 г. професорът от Харвард Самюъл Хънтингтън написа статия в списание "Форин афеърс", чиято същност се свеждаше до няколко кратки изречения: "Главните конфликти в глобалната политика ще стават между народи и групи от различни цивилизации. Сблъсъкът на цивилизациите ще доминира глобалната политика. Разломните линии между цивилизациите ще са военните фронтове на бъдещето." С това той внесе нова перспектива вътре в политиката и в дебатите между нациите.

След края на студената война според Хънтингтън Западът е престанал да доминира. Незападни цивилизации, състоящи се от милиони, дори милиарди хора, "се присъединиха към Запада като движещи сили и творци на историята". Сега обаче старото значение, или известна част от него, се завръща под форма, която либералите не могат да преживеят. В друга статия във "Форин афеърс" този месец Роджър Брубейкър, социолог в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, открива нова идеология - цивилизационализъм - развита от крайнодесни, антиимигрантски партии, главно в Европа. Според Брубейкър това е войнствена идеология за "паневропейска цивилизационна общност", заплашена от и готова да заплаши друга цивилизационна общност - исляма.

Във все по-светска Европа цивилизационализмът набляга на хистиянските корени и символи. Той не е фашистки, макар че се откриват следи от фашизъм в много от партиите. Брубейкър бегло споменава Доналд Тръмп, но цивилизационалната класификация на социолога описва много от позициите, споделяни от Тръмп - понякога с неодобрението на републиканското ръководство. Тръмп като че ли клони към своя версия на цивилизационализъм с исляма като главна мишена. В сегашния си облик той, изглежда, вижда себе си и бяла Америка като част от една християноцентрична "цивилизация".

----------

Цитат на деня

Фотограф: Георги Кожухаров

"Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) е орган, който незабавно трябва да бъде закрит, както и спецсъдът. Това е абсолютно измислен орган, на който на първо време трябва да му бъде забранено да запорира, да блокира повече, отколкото ще взема. Ако искате вие да ми блокирате нещо заради задължения, всеки съд ви пита колко ви дължа. Може ли нещо да мине три пъти на съд и после да се появява КОНПИ и казва: "Какво ни интересува съдът". Държавата не може да се управлява по мутренски, тя трябва да се управлява по закон."

Татяна Дончева, лидер на "Движение 21", пред bTV