С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 21 дек 2017, 15:30, 8795 прочитания

Здравка Калайджиева: Антикорупционният закон съчетава три вида нарушения на права, установени от Съда в Страсбург

Жалко е, че този закон не беше предварително консултиран с Венецианската комисия, но и сега няма пречки да се търси оценка на Съвета на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Здравка Калайджиева е известен адвокат правозащитник в периода 1992 – 2008 г. През тези години в резултат на успешно проведени от нея жалби пред Съда в Страсбург са били предприети няколко промени в българското законодателство. Била е съдия в Европейския съд по правата на човека (2008 - 2015).

С г-жа Калайджиева разговаряме за новия антикорупционен закон, окончателно гласуван от управляващите в сряда.



Много преди второто четене на антикорупционния закон се чуха тревожни гласове, че той е несъстоятелен, а наскоро и президентът обяви, че ще му наложи вето, защото този закон може да бъде използван като "бухалка за разправяне с неудобните". Има ли основание за притеснение?

Основното притеснение, което приетият закон поражда, е неговата съмнителна ефективност в обявената борба с корупцията. Този закон предвижда създаването нов орган за борба с корупцията, но резултатите от неговата дейност в крайна сметка ще се предават на прокуратурата. А прокуратурата от своя страна, както и досега, може да не образува, а може и да образува, да спира, да прекратява или да възобновява наказателното производство за евентуалното наказване на виновните лица по свое усмотрение и без ефективен съдебен контрол. Обществото няма причини да вярва, че този закон ще повлияе върху монопола на прокуратурата за избирателно бездействие, което е предмет на системни критики от страна на редица международни органи и механизми.

Що се отнася до предвидените механизми и възможността те да действат като "бухалка за разправяне с неудобните", законът умело съчетава потенциал за три вида нарушения на основни права и свободи, които са установени до момента от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Става въпрос за три осъдителни решения срещу България: по делото "Димитрови"относно отнемането на "незаконно" имущество по реда на Глава III от Закона за собствеността на гражданите от 1973 г., без да има обвинения в престъпна дейност; делото "Асоциация за европейска интеграция и Екимджиев" – относно липсата на гаранции за законност при употребата на СРС, и делото "Маринова и други срещу България" – по повод на репресии срещу лица, които са подавали сигнали за нередно поведение на представители на властта. Към момента Комитетът на министрите към Съвета на Европа продължава да счита, че България не е взела достатъчно законодателни мерки в изпълнение на някои от тези решения, но пък междувременно законодателят успешно съчета възможностите за повторение на установените нарушения в нов закон.



Как се съчетават тези опасения с въпросите около практиката по действащия досега закон за отнемане на незаконното имущество, който е залегнал в основата на новия антикорупционен закон? В момента се чака поредното тълкувателно решение на ВКС по тези проблеми.

Действително пред Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело относно практиката на съдилищата по действащия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. По това дело е поставен въпросът дали производството за отнемане на имущество следва да продължи и след прекратяването на образуваното наказателното производство срещу засегнатото лице поради липса на доказателства. Проблемът е аналогичен на обстоятелствата по делото "Димитрови", които там са резюмирани по следния начин: "решенията на прокуратурата за прекратяване на образуваното производство не влизат в сила и не са пречка за образуване на ново производство по отношение на същите лица... и е свободна да "образува, спре, прекрати и отново да образува производство, когато намери за добре". При действието на приетия през 2012 г. закон, досегашната Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), както и някои от съдилищата, приемат за възможно отнемането на имущество в полза на държавата и без доказателства за извършена престъпна дейност и без установена причинна връзка между престъплението и "необяснимото" богатство. Както се посочва в това решение на Страсбург, "в нито един момент по време на вътрешното производство срещу жалбоподателите властите не са се опитвали да установят, че имотите, чието отнемане е търсено, са придобити чрез доходи от престъпна дейност". По това дело ЕСПЧ е намерил, че приложеният закон "страда от редица недостатъци, които го правят несъвместим с изискванията за яснота, достъпност и предвидимост като основни елементи на законността по смисъла на Конвенцията", че обявената от правителството цел "да се защити справедливостта и равенството и да се гарантират справедливи условия за стопанска дейност" е "твърде обща и неясна", за да съответства на изискванията за законност на намесата на държавата в правото на мирно ползване на собствеността. Към тези недостатъци Съдът добавя и факта, че тежестта на доказване е била поставена върху ответниците, които "е трябвало да покажат, че... са получили "законен" доход, без да има яснота за това какво представлява "незаконен"... Това ясно поставя върху жалбоподателите прекомерна тежест" в нарушение на изискванията на Конвенцията.

Предвидената нова и твърде сходна възможност за отнемане на имущество в току-що гласувания закон вероятно ще зарадва бедните и завистливите. Но не законодателят, а те самите ще трябва да заплатят от своя джоб присъденото по делото "Димитрови" обезщетение в размер на 429 310 евро.

Има ли някакви стандарти в областта на т.нар. гражданска конфискация, които практиката на ЕСПЧ в Страсбург задава и с които българските законодатели и българските правоприлагащи органи трябва да се съобразяват?

Делото "Димитрови срещу България" е единственото в практиката на Европейския съд по правата на човека, където отнемането на имущество не е било свързано с производство за установяване на престъпна дейност или с каквито и да било твърдения или обвинения в престъпление или в конкретни нарушения на закон.

Към настоящия момент ЕСПЧ е разгледал множество дела, свързани с отнемане на имущество, което е послужило като средство за извършване на престъпление или е придобито във връзка с престъпна дейност. Подобни мерки се считат за законни и осъществени в преследване на обществения интерес за борба с особено опасни престъпления. В практиката на Съда има колебания единствено по въпроса дали конфискацията на имущество, придобито чрез престъпна дейност, може да бъде наложена преди установяването на вината на засегнатото лице в наказателното производство. Този въпрос предстои да бъде разгледан от Голямата камара на ЕСПЧ по няколко присъединени жалби срещу Италия.

Наскоро адвокат Георги Атанасов заяви, че българският закон за отнемане на незаконно имущество е уникален, че никъде по света няма такъв закон, предвиждащ конфискация на незаконно имущество, без обаче да е дефинирано какво е то. Вие съгласна ли сте с това?

За разлика от международните инструменти и разгледаните от ЕСПЧ случаи на отнемане на имущество с престъпен произход досегашният Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) дефинира като "незаконно" "имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник", и си поставя за "цел да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него". Ако с това се изчерпва смисълът на "гражданската конфискация", то тя се свежда до опит да се замести дългогодишното бездействие на всевъзможни контролни агенции, данъчни служби, митници, полиция и прокуратура с принуждаването на избрани от властите лица да доказват как точно са се замогнали, след като през последните десетилетия държавните органи не са установили извършени от тях нарушения на закона. Не ми е известен закон на друга европейска държава, който да допуска подобна "гражданска конфискация", а и не е ясно дали този закон ще се тълкува именно в такава посока по дело пред ВКС.

Следва да се отбележи, че в процеса на консултации с Венецианската комисия по законопроекта на ЗОПДНПИ правителството е поддържало, че предприемането на обезпечителни мерки, или отнемане на имущество по този закон, е обусловено от обосновано предположение за престъпния произход на имуществото. Същевременно пред Комитета на министрите към Съвета на Европа е твърдяло, че "целта на приетия през 2012 г. нов закон е "борбата с корупцията и организираната престъпност чрез осигуряването на възможност на държавата да отнеме имущество, произхождащо от престъпна дейност или административни нарушения", както и че "Върховният касационен съд е постановил тълкувателно решение №7/2013, че е необходима директна или индиректна връзка между въпросните нарушения и имуществото - предмет на отнемането". Предстои да видим дали Върховният касационен съд ще тълкува и прилага сега действащия закон за отнемане на "незаконно" имущество, и/или новоприетия закон за борба с корупцията в съответствие с официално изразеното мнение на правителството.

Ако приемем, че досегашният закон и практиката по прилагането му не гарантират ефективна защита срещу нарушаване на права, а новият закон повтаря тези основни дефекти, каква трябва да е реакцията на юристите и гражданското общество?

Ако съдим по системното пренебрежение на законодателя към изразено по други поводи мнение на юристи и на гражданското общество, тяхната реакция е без значение за неудържимия законодателен процес в България. Жалко е, че този закон не беше предварително консултиран с Венецианската комисия, но и сега няма пречки за обсъждане на съответствието му с изискванията за гаранции на основните права от този и от други органи на Съвета на Европа. Друг е въпросът дали българският законодател ще е склонен да се съобрази с мнението им.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2121 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2113 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Цацаров в ритъма на популизма

Защо му е на главния прокурор да реже ленти и проверява цвета на пешеходните пътеки

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10