С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 21 дек 2017, 15:30, 7153 прочитания

Здравка Калайджиева: Антикорупционният закон съчетава три вида нарушения на права, установени от Съда в Страсбург

Жалко е, че този закон не беше предварително консултиран с Венецианската комисия, но и сега няма пречки да се търси оценка на Съвета на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

България на пето място по брой на осъдителни решения в Страсбург за 2017 г.

Статистиката не е показател за моментното състояние на човешките права в страната заради темповете, с които работи ЕСПЧ

25 яну 2018

Президентът наложи вето на антикорупционния закон

Приетите текстове ще затруднят борбата с корупцията, мотивира се Румен Радев

2 яну 2018

Закон за защита на корупцията и за репресия на неудобните

Антикорупционният закон е проблемен за приложение и неефективен спрямо основните си цели

31 дек 2017

Новата комисия за борба с корупцията - много права и привилегии без отговорност

Президентът Румен Радев вече се закани с вето на антикорупционния закон

15 дек 2017

Антикорупционният закон на ГЕРБ триумфира, текстът на БСП не се класира

Управляващите обединяват няколко структури в звено за борба с корупцията, но със същите функции като досега

25 окт 2017

ПАСЕ: Върховенството на закона в България е силно застрашено

Съветът на Европа трайно показва, че България е силно проблемна страна, българските парламентаристи трайно мълчат по темата

12 окт 2017

Борбата срещу подкупа - амбиция или реалност

ISO 37001 – възможност за превенция на подкупа като корупционен риск

11 окт 2017

Заседанието при президента за борбата с корупцията се провали

Лидерът на БСП Корнелия Нинова определи поведението на управляващите като "бягство от отговорност"

9 окт 2017
Здравка Калайджиева е известен адвокат правозащитник в периода 1992 – 2008 г. През тези години в резултат на успешно проведени от нея жалби пред Съда в Страсбург са били предприети няколко промени в българското законодателство. Била е съдия в Европейския съд по правата на човека (2008 - 2015).

С г-жа Калайджиева разговаряме за новия антикорупционен закон, окончателно гласуван от управляващите в сряда.


Много преди второто четене на антикорупционния закон се чуха тревожни гласове, че той е несъстоятелен, а наскоро и президентът обяви, че ще му наложи вето, защото този закон може да бъде използван като "бухалка за разправяне с неудобните". Има ли основание за притеснение?

Основното притеснение, което приетият закон поражда, е неговата съмнителна ефективност в обявената борба с корупцията. Този закон предвижда създаването нов орган за борба с корупцията, но резултатите от неговата дейност в крайна сметка ще се предават на прокуратурата. А прокуратурата от своя страна, както и досега, може да не образува, а може и да образува, да спира, да прекратява или да възобновява наказателното производство за евентуалното наказване на виновните лица по свое усмотрение и без ефективен съдебен контрол. Обществото няма причини да вярва, че този закон ще повлияе върху монопола на прокуратурата за избирателно бездействие, което е предмет на системни критики от страна на редица международни органи и механизми.

Що се отнася до предвидените механизми и възможността те да действат като "бухалка за разправяне с неудобните", законът умело съчетава потенциал за три вида нарушения на основни права и свободи, които са установени до момента от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Става въпрос за три осъдителни решения срещу България: по делото "Димитрови"относно отнемането на "незаконно" имущество по реда на Глава III от Закона за собствеността на гражданите от 1973 г., без да има обвинения в престъпна дейност; делото "Асоциация за европейска интеграция и Екимджиев" – относно липсата на гаранции за законност при употребата на СРС, и делото "Маринова и други срещу България" – по повод на репресии срещу лица, които са подавали сигнали за нередно поведение на представители на властта. Към момента Комитетът на министрите към Съвета на Европа продължава да счита, че България не е взела достатъчно законодателни мерки в изпълнение на някои от тези решения, но пък междувременно законодателят успешно съчета възможностите за повторение на установените нарушения в нов закон.



Как се съчетават тези опасения с въпросите около практиката по действащия досега закон за отнемане на незаконното имущество, който е залегнал в основата на новия антикорупционен закон? В момента се чака поредното тълкувателно решение на ВКС по тези проблеми.

Действително пред Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело относно практиката на съдилищата по действащия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. По това дело е поставен въпросът дали производството за отнемане на имущество следва да продължи и след прекратяването на образуваното наказателното производство срещу засегнатото лице поради липса на доказателства. Проблемът е аналогичен на обстоятелствата по делото "Димитрови", които там са резюмирани по следния начин: "решенията на прокуратурата за прекратяване на образуваното производство не влизат в сила и не са пречка за образуване на ново производство по отношение на същите лица... и е свободна да "образува, спре, прекрати и отново да образува производство, когато намери за добре". При действието на приетия през 2012 г. закон, досегашната Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), както и някои от съдилищата, приемат за възможно отнемането на имущество в полза на държавата и без доказателства за извършена престъпна дейност и без установена причинна връзка между престъплението и "необяснимото" богатство. Както се посочва в това решение на Страсбург, "в нито един момент по време на вътрешното производство срещу жалбоподателите властите не са се опитвали да установят, че имотите, чието отнемане е търсено, са придобити чрез доходи от престъпна дейност". По това дело ЕСПЧ е намерил, че приложеният закон "страда от редица недостатъци, които го правят несъвместим с изискванията за яснота, достъпност и предвидимост като основни елементи на законността по смисъла на Конвенцията", че обявената от правителството цел "да се защити справедливостта и равенството и да се гарантират справедливи условия за стопанска дейност" е "твърде обща и неясна", за да съответства на изискванията за законност на намесата на държавата в правото на мирно ползване на собствеността. Към тези недостатъци Съдът добавя и факта, че тежестта на доказване е била поставена върху ответниците, които "е трябвало да покажат, че... са получили "законен" доход, без да има яснота за това какво представлява "незаконен"... Това ясно поставя върху жалбоподателите прекомерна тежест" в нарушение на изискванията на Конвенцията.

Предвидената нова и твърде сходна възможност за отнемане на имущество в току-що гласувания закон вероятно ще зарадва бедните и завистливите. Но не законодателят, а те самите ще трябва да заплатят от своя джоб присъденото по делото "Димитрови" обезщетение в размер на 429 310 евро.

Има ли някакви стандарти в областта на т.нар. гражданска конфискация, които практиката на ЕСПЧ в Страсбург задава и с които българските законодатели и българските правоприлагащи органи трябва да се съобразяват?

Делото "Димитрови срещу България" е единственото в практиката на Европейския съд по правата на човека, където отнемането на имущество не е било свързано с производство за установяване на престъпна дейност или с каквито и да било твърдения или обвинения в престъпление или в конкретни нарушения на закон.

Към настоящия момент ЕСПЧ е разгледал множество дела, свързани с отнемане на имущество, което е послужило като средство за извършване на престъпление или е придобито във връзка с престъпна дейност. Подобни мерки се считат за законни и осъществени в преследване на обществения интерес за борба с особено опасни престъпления. В практиката на Съда има колебания единствено по въпроса дали конфискацията на имущество, придобито чрез престъпна дейност, може да бъде наложена преди установяването на вината на засегнатото лице в наказателното производство. Този въпрос предстои да бъде разгледан от Голямата камара на ЕСПЧ по няколко присъединени жалби срещу Италия.

Наскоро адвокат Георги Атанасов заяви, че българският закон за отнемане на незаконно имущество е уникален, че никъде по света няма такъв закон, предвиждащ конфискация на незаконно имущество, без обаче да е дефинирано какво е то. Вие съгласна ли сте с това?

За разлика от международните инструменти и разгледаните от ЕСПЧ случаи на отнемане на имущество с престъпен произход досегашният Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) дефинира като "незаконно" "имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник", и си поставя за "цел да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него". Ако с това се изчерпва смисълът на "гражданската конфискация", то тя се свежда до опит да се замести дългогодишното бездействие на всевъзможни контролни агенции, данъчни служби, митници, полиция и прокуратура с принуждаването на избрани от властите лица да доказват как точно са се замогнали, след като през последните десетилетия държавните органи не са установили извършени от тях нарушения на закона. Не ми е известен закон на друга европейска държава, който да допуска подобна "гражданска конфискация", а и не е ясно дали този закон ще се тълкува именно в такава посока по дело пред ВКС.

Следва да се отбележи, че в процеса на консултации с Венецианската комисия по законопроекта на ЗОПДНПИ правителството е поддържало, че предприемането на обезпечителни мерки, или отнемане на имущество по този закон, е обусловено от обосновано предположение за престъпния произход на имуществото. Същевременно пред Комитета на министрите към Съвета на Европа е твърдяло, че "целта на приетия през 2012 г. нов закон е "борбата с корупцията и организираната престъпност чрез осигуряването на възможност на държавата да отнеме имущество, произхождащо от престъпна дейност или административни нарушения", както и че "Върховният касационен съд е постановил тълкувателно решение №7/2013, че е необходима директна или индиректна връзка между въпросните нарушения и имуществото - предмет на отнемането". Предстои да видим дали Върховният касационен съд ще тълкува и прилага сега действащия закон за отнемане на "незаконно" имущество, и/или новоприетия закон за борба с корупцията в съответствие с официално изразеното мнение на правителството.

Ако приемем, че досегашният закон и практиката по прилагането му не гарантират ефективна защита срещу нарушаване на права, а новият закон повтаря тези основни дефекти, каква трябва да е реакцията на юристите и гражданското общество?

Ако съдим по системното пренебрежение на законодателя към изразено по други поводи мнение на юристи и на гражданското общество, тяхната реакция е без значение за неудържимия законодателен процес в България. Жалко е, че този закон не беше предварително консултиран с Венецианската комисия, но и сега няма пречки за обсъждане на съответствието му с изискванията за гаранции на основните права от този и от други органи на Съвета на Европа. Друг е въпросът дали българският законодател ще е склонен да се съобрази с мнението им.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан 14 Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

21 сеп 2018, 24690 прочитания

Мнения Daily - Пазарът е по-голям от хляба 5 Мнения Daily - Пазарът е по-голям от хляба

И още: Безплатният хляб е първата фаза на сталинизма; Поездът е композиран на вокзала

20 сеп 2018, 2770 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Цацаров в ритъма на популизма

Защо му е на главния прокурор да реже ленти и проверява цвета на пешеходните пътеки

Няма дим без огън

Защо двама журналисти бяха задържани в полето край Радомир

Този филм е заснет с част от вашите данъци

Кино индустрията почти сигурно ще получи исканите от години финансови стимули от държавата

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 24.09.2018 Прочетете