Експортните бизнеси са предпочитани за сделки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Експортните бизнеси са предпочитани за сделки

Shutterstock

Експортните бизнеси са предпочитани за сделки

Пазарът на сливания и придобивания в България - един макроикономически прочит

5213 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Евгений Кънев доктор по икономика, управител на консултантската компания Maconis LLC
Една от причините е по-малката им зависимост от държавните институции и регулации.
Концентрация на собственост в отделни сектори се очаква да продължи и през 2018 г.

Сделките на пазара на сливания и придобивания (Mergers and Аcquisitions - М&A) са стратегия за растеж на бизнеса или за изход от него. Колкото по-динамично се развива един бизнес, толкова по-скоро става атрактивен за сделка. А динамиката зависи предимно от пазарите, на които оперират тези бизнеси. В агрегиран вид тези пазари са три: външни, вътрешен (домакинства и бизнеси) и държавата (държавните и общинските институции).

Моторът на икономиката

Външните пазари са най-важни, а експортът е моторът на българската икономика. До началото на световната криза през 2008 г. експортът представляваше около 45% от БВП, но оттогава неговото значение рязко нарасна до около 66%. Като размер и динамика той е най-важния индикатор за здравето на нашата икономика, защото:

- първо, транзакциите са изцяло на пазарен принцип, доказващ конкурентоспособност;

- второ, външното търсене е на практика безгранично предвид мащаба на нашата икономика;

- трето, расте заетостта, а с нея и високо платените работни места, които задържат и развиват човешкия капитал;

- четвърто, доходите на заетите в експортните производства и услуги стимулират вътрешното търсене;

- и пето, валутните постъпления поддържат валутния борд и така макроикономическата стабилност.

Затова възходящата линия на експорта чертае като цяло позитивна представа за развитието на българската икономика. На външното търсене се базира и доминиращият модел на чуждите инвестиции. Ако направим сравнителен анализ на М&А сделките преди кризата и сега, ще установим съществен спад в техния брой, от една страна, и преориентация на инвестициите според тяхната възвращаемост от вътрешния (недвижими имоти, финансово посредничество, търговия на дребно) към външния пазар (производства и услуги за износ), от друга. Причината е смяната на перспективата за растеж. Преди двигателят бяха очакванията за огромен ръст на доходите и вътрешното търсене (напомпано и от резкия скок в банковото кредитиране) след приема ни в ЕС, а с това и на цената на активите и нормата на печалба. Сега очакванията са изцяло насочени към външните пазари, респективно инвестициите като отделни проекти са предимно в придобиването на индустриални активи и трудови ресурси (най-вече в ИТ сектора).

В световната верига за доставки

Свидетели сме на истински бум в отварянето на нови фабрики за авточасти, кабели, опаковки, строителни материали и др. Почти половината от всички чуждестранни инвестиции в България за 2017 г. са насочени към преработващата промишленост. Това не е изненада, защото България е атрактивна за разходоориентирани инвеститори в производства за износ и аутсорсинг услуги благодарение на най-ниската цена на земята, строителството и труда, както и най-ниските преки данъци в ЕС. Така страната се включва активно в световните вериги за доставка, част от които са новите производства. Макар и да не оставят голяма добавена стойност в България, те наемат и развиват българския човешки капитал, плащат данъци и осигуровки, подобряват търговското салдо и най-вече подготвят почвата за последващи инвестиции, т.е. имат мултипликационен ефект. Инвестициите в експортни бизнеси са предпочитани и заради по-малката им зависимост от държавните институции и регулации.

Друга специфика на тези инвестиции е, че те по-често са на зелено, включително и като реинвестиция в разширяване на бизнеса и по-рядко под формата на М&A сделки. Изключение донякъде са придобиванията в ИТ сектора, където бяхме свидетели на две знакови сделки през годината. Интересът на чуждите инвеститори към придобиване на експортни бизнеси е голям, но търсенето често се разминава с предлагането по отношение размера на бизнеса, качеството на производствената база, нивото на технологиите или брандирането на продуктите. По тази причина, макар най-много инвестиционни проекти да са свързани с експорта, най-големите по размер М&A сделки с чуждестранни инвеститори през 2017 г. бяха насочени към вътрешния пазар.

Малко сектори в българската икономика могат да предложат големи сделки извън недвижимите имоти и без изненада големите сделки през миналата година бяха свързани с продажбата на утвърдени молове в София и няколко големи града, където купувачи бяха южноафрикански фондове. Този далечен инвестиционен интерес вероятно се дължи на очакваната по-висока доходност на търговските площи в България в сравнение с тази на развитите пазари, на фона на висока ликвидност и ниска доходност на повечето нискорискови активи на международните финансови пазари.

Същевременно чуждестранни инвестиции в по-рискови бизнеси с възвращаемост на вътрешния пазар почти липсват. В редките изключения поетият по-висок инвестиционен риск може да се окаже непремерен, както в случая с белгийски инвеститор в "Девин" и възникналия впоследствие казус за използване на търговската марка. Освен в сектора на недвижимите имоти по-големите М&A сделки са между играчи на вътрешния пазар и са свързани с продължаващата концентрация на собственост в отделни сектори като банкови услуги (най-голямата сделка за годината - придобиването на ОББ от Сибанк), общо застраховане, фармация (аптечен пазар), охрана и сигурност и др. Този процес се очаква да продължи и през 2018 г.

В дигиталната епоха на скоростни промени все повече български компании не разчитат само на органичния растеж, а се насочват към сливания и придобивания. Стратегията за растеж на повечето от тях е близка – започват с придобиване на конкуренти или вертикална интеграция по веригата на доставки. Когато тези възможности се изчерпат, възможностите за растеж са на пазарите им в чужбина. Вече значителен брой български компании се оглеждат за придобивания не само в съседни държави, но и в Западна Европа, а "Монбат" дори стъпи на африканския континент. Това е особено характерно за производителите на потребителски стоки, които искат да излязат от модела на private label и целят налагането на собствени брандове. Това е посоката за увеличаване на добавената стойност в българската икономика.

Географска концентрация

Друг важен аспект на M&A сделките е подчертаната им географска концентрация. Както показва и статистиката за 2017 г., големи сделки извън София почти не се случват. Почти всички таргети за придобиване са с централи в столицата, като само понякога производствената база е в провинцията. Едва ли е изненада, че бързо растящите и атрактивни за придобиване бизнеси са концентрирани в големите градове и търговски зони. Това е една от причините да говорим за няколко Българии: София (със среден европейски стандарт на живот) и няколко града са силно свързани икономически със света за разлика от останалата част (и най-вече в Северна България). Ако в големите градове - центрове на експортната индустрия, виждаме ясно плодовете на пазарната икономика, не може да се твърди същото за по-бедните райони. Там държавните субсидии, еврофондове и обществени поръчки в голяма степен дирижират общинската икономика, в която местният бизнес е силно зависим от държавната и общинска администрация. Някои икономисти наричат тази икономика рентиерска, доколкото сделките не са на строго пазарен принцип, а с отчисления (рента) за тези, които са ги направили възможни.

Ефектът на "рентиерската" икономика

Това отваря голямата тема за участието на държавата в икономиката и по-конкретно за ролята й като купувач на стоки и услуги от частния сектор. С години се говори за огромните нередности не само в обществените поръчки по доставки и строителство, но и в търговията с акцизни стоки (горива, ток, тютюн, алкохол и др.). Всъщност силно политизираният характер на обществените поръчки и бизнесите с акцизни стоки показват ясно отклоненията от пазарните принципи и осъществяването на сделките при условия, които трудно могат да се квалифицират като "пазарни". Без изненада сделките по придобивания и сливания на тези бизнеси са огромна рядкост, освен когато има силно политическо влияние в полза на определени фаворити (примерно сделката за "Булгартабак"). Като стойност приносът на тези бизнеси към БВП е под 20%, но вероятно влиянието им върху общото усещане за бизнес средата в България е по правилото на Парето - над 80%. Рентиерската икономика вреди изключително много върху бизнес имиджа на България. Както казва един чужд инвеститор: "Днес брандът "България" по-скоро отнема, отколкото добавя стойност." Това е основната причина за срива в размера на чуждите инвестиции в България през последните години.

Очакванията за 2018 г. са положителният икономически тренд, инспириран от силното външно търсене, ниски лихви и цени на горивата, да продължи, а с него и ръстът на M&A сделките. Ще бъдем свидетели, от една страна, на нови сделки в експортните сектори – най-вече ИТ и индустрията, но не само на чужди инвеститори в България, а и на български инвеститори в чужбина. Ще продължи консолидацията на вътрешните сектори на банкови и финансови услуги, фармация и здравеопазване. Истинският знак обаче за промяна на отношението на чуждите инвеститори ще дойде, когато видят добри възможности на вътрешния ни пазар, и особено в концесиите и обществените поръчки за инфраструктурни проекти: магистрала "Струма", летище София, тол-система, а защо не и магистрала "Хемус".

На всички е ясно, че това трудно ще се случи без ефективно правораздаване и държавна администрация, от които зависи качеството на държавната намеса в икономиката и които са обект на многобройните доклади на ЕК. Само структурните реформи в тези области ще подобрят съществено инвестиционния климат в България и ще я направят предпочитана инвестиционна дестинация, включително за М&А сделки.

Евгений Кънев доктор по икономика, управител на консултантската компания Maconis LLC
Една от причините е по-малката им зависимост от държавните институции и регулации.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Чудесен анализ, но това не разкрива порочната асиметрична схема как алчни консултанти инициират М&А и чрез лобистка корупция Анти Монополните Регулатори разрешават сделки и превръщат корпорациите в TBTF и при криза правитекствата ги спасяват с пари на данъкоплатците. Без сливания и придобивания тези компании шяха да фалират по австрийски икономически модел без да предизвикват трусове и да застрашават бюджета или финсистема.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK