Експортните бизнеси са предпочитани за сделки

Евгений Кънев доктор по икономика, управител на консултантската компания Maconis LLC

Една от причините е по-малката им зависимост от държавните институции и регулации.

Концентрация на собственост в отделни сектори се очаква да продължи и през 2018 г.

Сделките на пазара на сливания и придобивания (Mergers and Аcquisitions - М&A) са стратегия за растеж на бизнеса или за изход от него. Колкото по-динамично се развива един бизнес, толкова по-скоро става атрактивен за сделка. А динамиката зависи предимно от пазарите, на които оперират тези бизнеси. В агрегиран вид тези пазари са три: външни, вътрешен (домакинства и бизнеси) и държавата (държавните и общинските институции).

Моторът на икономиката

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Външните пазари са най-важни, а експортът е моторът на българската икономика. До началото на световната криза през 2008 г. експортът представляваше около 45% от БВП, но оттогава неговото значение рязко нарасна до около 66%. Като размер и динамика той е най-важния индикатор за здравето на нашата икономика, защото:

- първо, транзакциите са изцяло на пазарен принцип, доказващ конкурентоспособност;

- второ, външното търсене е на практика безгранично предвид мащаба на нашата икономика;



- трето, расте заетостта, а с нея и високо платените работни места, които задържат и развиват човешкия капитал;

- четвърто, доходите на заетите в експортните производства и услуги стимулират вътрешното търсене;

- и пето, валутните постъпления поддържат валутния борд и така макроикономическата стабилност.

Затова възходящата линия на експорта чертае като цяло позитивна представа за развитието на българската икономика. На външното търсене се базира и доминиращият модел на чуждите инвестиции. Ако направим сравнителен анализ на М&А сделките преди кризата и сега, ще установим съществен спад в техния брой, от една страна, и преориентация на инвестициите според тяхната възвращаемост от вътрешния (недвижими имоти, финансово посредничество, търговия на дребно) към външния пазар (производства и услуги за износ), от друга. Причината е смяната на перспективата за растеж. Преди двигателят бяха очакванията за огромен ръст на доходите и вътрешното търсене (напомпано и от резкия скок в банковото кредитиране) след приема ни в ЕС, а с това и на цената на активите и нормата на печалба. Сега очакванията са изцяло насочени към външните пазари, респективно инвестициите като отделни проекти са предимно в придобиването на индустриални активи и трудови ресурси (най-вече в ИТ сектора).

В световната верига за доставки

Свидетели сме на истински бум в отварянето на нови фабрики за авточасти, кабели, опаковки, строителни материали и др. Почти половината от всички чуждестранни инвестиции в България за 2017 г. са насочени към преработващата промишленост. Това не е изненада, защото България е атрактивна за разходоориентирани инвеститори в производства за износ и аутсорсинг услуги благодарение на най-ниската цена на земята, строителството и труда, както и най-ниските преки данъци в ЕС. Така страната се включва активно в световните вериги за доставка, част от които са новите производства. Макар и да не оставят голяма добавена стойност в България, те наемат и развиват българския човешки капитал, плащат данъци и осигуровки, подобряват търговското салдо и най-вече подготвят почвата за последващи инвестиции, т.е. имат мултипликационен ефект. Инвестициите в експортни бизнеси са предпочитани и заради по-малката им зависимост от държавните институции и регулации.

Друга специфика на тези инвестиции е, че те по-често са на зелено, включително и като реинвестиция в разширяване на бизнеса и по-рядко под формата на М&A сделки. Изключение донякъде са придобиванията в ИТ сектора, където бяхме свидетели на две знакови сделки през годината. Интересът на чуждите инвеститори към придобиване на експортни бизнеси е голям, но търсенето често се разминава с предлагането по отношение размера на бизнеса, качеството на производствената база, нивото на технологиите или брандирането на продуктите. По тази причина, макар най-много инвестиционни проекти да са свързани с експорта, най-големите по размер М&A сделки с чуждестранни инвеститори през 2017 г. бяха насочени към вътрешния пазар.

Малко сектори в българската икономика могат да предложат големи сделки извън недвижимите имоти и без изненада големите сделки през миналата година бяха свързани с продажбата на утвърдени молове в София и няколко големи града, където купувачи бяха южноафрикански фондове. Този далечен инвестиционен интерес вероятно се дължи на очакваната по-висока доходност на търговските площи в България в сравнение с тази на развитите пазари, на фона на висока ликвидност и ниска доходност на повечето нискорискови активи на международните финансови пазари.

Същевременно чуждестранни инвестиции в по-рискови бизнеси с възвращаемост на вътрешния пазар почти липсват. В редките изключения поетият по-висок инвестиционен риск може да се окаже непремерен, както в случая с белгийски инвеститор в "Девин" и възникналия впоследствие казус за използване на търговската марка. Освен в сектора на недвижимите имоти по-големите М&A сделки са между играчи на вътрешния пазар и са свързани с продължаващата концентрация на собственост в отделни сектори като банкови услуги (най-голямата сделка за годината - придобиването на ОББ от Сибанк), общо застраховане, фармация (аптечен пазар), охрана и сигурност и др. Този процес се очаква да продължи и през 2018 г.

В дигиталната епоха на скоростни промени все повече български компании не разчитат само на органичния растеж, а се насочват към сливания и придобивания. Стратегията за растеж на повечето от тях е близка – започват с придобиване на конкуренти или вертикална интеграция по веригата на доставки. Когато тези възможности се изчерпат, възможностите за растеж са на пазарите им в чужбина. Вече значителен брой български компании се оглеждат за придобивания не само в съседни държави, но и в Западна Европа, а "Монбат" дори стъпи на африканския континент. Това е особено характерно за производителите на потребителски стоки, които искат да излязат от модела на private label и целят налагането на собствени брандове. Това е посоката за увеличаване на добавената стойност в българската икономика.

Географска концентрация

Друг важен аспект на M&A сделките е подчертаната им географска концентрация. Както показва и статистиката за 2017 г., големи сделки извън София почти не се случват. Почти всички таргети за придобиване са с централи в столицата, като само понякога производствената база е в провинцията. Едва ли е изненада, че бързо растящите и атрактивни за придобиване бизнеси са концентрирани в големите градове и търговски зони. Това е една от причините да говорим за няколко Българии: София (със среден европейски стандарт на живот) и няколко града са силно свързани икономически със света за разлика от останалата част (и най-вече в Северна България). Ако в големите градове - центрове на експортната индустрия, виждаме ясно плодовете на пазарната икономика, не може да се твърди същото за по-бедните райони. Там държавните субсидии, еврофондове и обществени поръчки в голяма степен дирижират общинската икономика, в която местният бизнес е силно зависим от държавната и общинска администрация. Някои икономисти наричат тази икономика рентиерска, доколкото сделките не са на строго пазарен принцип, а с отчисления (рента) за тези, които са ги направили възможни.

Ефектът на "рентиерската" икономика

Това отваря голямата тема за участието на държавата в икономиката и по-конкретно за ролята й като купувач на стоки и услуги от частния сектор. С години се говори за огромните нередности не само в обществените поръчки по доставки и строителство, но и в търговията с акцизни стоки (горива, ток, тютюн, алкохол и др.). Всъщност силно политизираният характер на обществените поръчки и бизнесите с акцизни стоки показват ясно отклоненията от пазарните принципи и осъществяването на сделките при условия, които трудно могат да се квалифицират като "пазарни". Без изненада сделките по придобивания и сливания на тези бизнеси са огромна рядкост, освен когато има силно политическо влияние в полза на определени фаворити (примерно сделката за "Булгартабак"). Като стойност приносът на тези бизнеси към БВП е под 20%, но вероятно влиянието им върху общото усещане за бизнес средата в България е по правилото на Парето - над 80%. Рентиерската икономика вреди изключително много върху бизнес имиджа на България. Както казва един чужд инвеститор: "Днес брандът "България" по-скоро отнема, отколкото добавя стойност." Това е основната причина за срива в размера на чуждите инвестиции в България през последните години.

Очакванията за 2018 г. са положителният икономически тренд, инспириран от силното външно търсене, ниски лихви и цени на горивата, да продължи, а с него и ръстът на M&A сделките. Ще бъдем свидетели, от една страна, на нови сделки в експортните сектори – най-вече ИТ и индустрията, но не само на чужди инвеститори в България, а и на български инвеститори в чужбина. Ще продължи консолидацията на вътрешните сектори на банкови и финансови услуги, фармация и здравеопазване. Истинският знак обаче за промяна на отношението на чуждите инвеститори ще дойде, когато видят добри възможности на вътрешния ни пазар, и особено в концесиите и обществените поръчки за инфраструктурни проекти: магистрала "Струма", летище София, тол-система, а защо не и магистрала "Хемус".

На всички е ясно, че това трудно ще се случи без ефективно правораздаване и държавна администрация, от които зависи качеството на държавната намеса в икономиката и които са обект на многобройните доклади на ЕК. Само структурните реформи в тези области ще подобрят съществено инвестиционния климат в България и ще я направят предпочитана инвестиционна дестинация, включително за М&А сделки.