Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
14 яну 2018, 17:13, 2865 прочитания

Мнения Daily: Решението на Тръмп за Иран - една добра и една лоша новина

И още: Електроенергийната политика като проба и грешка; Българската журналистика е на болнично легло

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

С умствените възможности на американски президент

С медицинския си преглед президентът на САЩ Доналд Тръмп доказа, че когнитивната му способност и неврологичните му функции са на топ ниво

19 яну 2018

Мнения Daily - Защо концесионерът на Банско прави простотиите на петролните гиганти

И още: Истериите срещу Истанбулската конвенция са пропаганда; Защо полската дипломация се активизира в София

16 яну 2018

Мнения Daily - Никой народ не е само герой и голмайстор

И още: Нуждаем се от Япония, за да защитим свободата; Корупцията в България е като колективна зрителна измама

15 яну 2018

Мнения Daily - Управляващите успешно отмениха усещането за "стабилност"

И още: У нас демокрацията е обратното на това, което тя е всъщност; Стените около Пеевски ще стават все по-високи и по-чупливи

11 яну 2018

Мнения Daily - Централният административен съд би бил прецедент в българското право

И още: Българските спортни федерации са завладени като държавата; Да очакваме, че ЕС ще накаже лошите, е митология

10 яну 2018

Мнения Daily - Фейк демокрация, фейк пазар...

И още: Инспекцията по труда ще може да фалира фирми избирателно; Истанбулската конвенция може да позволи злоупотреби с казуса за "семейно насилие"

9 яну 2018

Мнения Daily - Националистите сплотяват редици

И още: Дебатът по Истанбулската конвенция е унизителен пазарлък; Не може да управляваш концесия като Пирин без тотална прозрачност

8 яну 2018
Американският ултиматум за Иран - една добра и една лоша новина

Текст на Джамшид Фаруги за Deutsche Welle

Както често се случва - има една добра и една лоша новина. Първо добрата: решението на Белия дом да не се отказва от атомното споразумение с Иран беше само гръмогласен крясък със скромни последствия за световната общност и за Техеран. Поне засега. И това е добре, защото въпросното споразумение представлява един от най-големите успехи на дипломацията през последните години. С него международната общност показа, че и най-сериозните конфликти могат да бъдат решени с дипломатически умения. Всички видяха, че "оръжията на дипломацията" са значително по-добри, по-хуманни, а в крайна сметка и по-евтини от "дипломацията на оръжията". И това е добра поука за овладяването и на други конфликти в света - например на спора със Северна Корея.

Решението на Белия дом да не прекратява веднага споразумението с Иран на практика означава, че санкциите срещу Техеран ще останат отменени за поне още 120 дни.
През октомври американският президент говореше нещо друго. Той твърдеше, че Иран не се придържа към договореностите – а именно това беше задължителното условие, за да остане в сила атомното споразумение. Тогава Тръмп обяви, че ще остави Конгреса да вземе решението по въпроса, а той пък на свой ред върна топката в ръцете на Белия дом.

На Тръмп тогава му останаха две възможности - или да поднови санкциите, или да запази отмяната им. Той предпочете второто, защото другият вариант би означавал край на ядреното споразумение. Знае се, че без САЩ споразумението няма никаква стойност. Това е добре известно и на европейците. Формулата "пет плюс едно" (петте постоянни членки на Съвета за сигурност плюс Германия) веднъж вече показа своята ефективност. Но формулата "шест минус едно", която би се получила, ако САЩ излязат от играта, несъмнено би била обречена на провал.



Точно поради тази причина френският президент Еманюел Макрон се застъпи за продължаване на споразумението. Върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини категорично заяви в присъствието на външните министри на Германия, Франция и Великобритания, че ядреното споразумение с Иран не подлежи на предоговаряне. В крайна сметка става дума за запазването на един успех, постигнат след дългогодишни преговори. Всичко това изведнъж се оказа застрашено от евентуално подновяване на американските санкции срещу Иран, което би унищожило този дипломатически успех.

А ето и лошата новина: Доналд Тръмп само отложи решението, от което всички се опасяват. Но то не е окончателно отменено, така че безкрайната одисея около Иран може да има и продължение. Доналд Тръмп постави и ултиматум: Американският Конгрес и европейските партньори разполагали с общо 120 дни, за да отстранят "сериозните" грешки в споразумението. Според Тръмп всичко трябва да бъде отново договаряно. Той настоява да бъдат разширени инспекциите над иранските ядрени съоръжения, а някои мерки за контрол, които бяха договорени като временни, да станат постоянни. Белият дом заплашва да прекрати веднага споразумението, ако не бъдат изпълнени споменатите искания в посочения от Тръмп срок.

Сегашната ситуация на несигурност ще се отрази и на икономическото сътрудничество с Иран. Планираните чужди инвестиции в петролната и газовата индустрия на страната няма да бъдат осъществени. Това ще застраши очертаващия се плах икономически подем на Иран. А подобно развитие ще изложи на сериозен натиск умерените политически сили в страната, към които спада и президентът Хасан Рохани.

През последните седмици се видя ясно, че хората в Иран не са доволни от живота си и от действията на правителството. Управниците в Иран може и трябва да бъдат подлагани на натиск заради това, че брутално погазват човешките права. Международната общност е длъжна да предприеме мерки и срещу иранската ракетна програма, както и да се опита да ограничи нарастващото влияние на страната в региона. Ядреното споразумение с Иран обаче не бива да се пипа, защото именно то не позволява на страната да стане истинска ядрена сила. Колкото и сериозни да са недостатъците на днешен Иран, те при всички положения са за предпочитане пред перспективата за един режим, който разработва атомно оръжие.

Електроенергийната политика като проба и грешка

Коментар на Калоян Стайков в седмичния бюлетин на ИПИ

Енергетиката и в частност електроенергетиката е инертен отрасъл, в който решенията следва да не се вземат прибързано, да са достатъчно добре аргументирани и да има оценка за ефектите от тях, тъй като пълните последствия се проявяват след години. Ако се съди по общия управленски подход към реформите в електроенергетиката, човек може да остане с впечатление, че той се придържа към тази максима. Достатъчно е да си спомним от колко години се говори за либерализирането на пазара (управляващите и регулаторът обещаваха, че от 1 януари 2016 г. пазарът ще е напълно освободен), а сега се говори за плавен преход и промени евентуално след пет години.

И докато някои от важните законодателни промени се отлагат с обяснението, че не трябва да се бърза, други, също толкова важни, се приемат светкавично и без много обсъждане. Един от тези примери е измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ) от края на миналата година, с които се въвежда задължението сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени, сключвани от производители на електрическа енергия с обща инсталирана мощност над 5 MW, да се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия, считано от 01.01.2018 г.

Не само че идеята не премина през адекватно обсъждане, но и е силно спорна, тъй като подобни задължения са в сила единствено в Румъния, за което страната е критикувана от години.
Нещо повече - в деня на обнародване на промените в закона Българската независима енергийна борса публикува проект за изменение на правилата за търговия на пазара на двустранни договори. Заинтересованите страни разполагаха с едва пет работни дни, за да се запознаят с проекта и да дадат становища, а самите промени в правилата бяха приети в началото на тази година и са в сила от 9 януари.

Резултатът:
- няма време за обсъждане на законодателните промени;
- не се взима предвид, че те неминуемо водят и до изменения в подзаконови нормативни актове, за които също няма време за обсъждане;
- законът влиза в сила от началото на годината, а новите правила – девет дни по-късно, което създава регулаторен вакуум.

Този подход за пореден път показва, че управляващите смятат, че пазарът се нагажда към техните законодателни и регулаторни настроения, а не обратното. Нормалният подход е:
- да се установи необходимост от промени в регулирането на пазара;
- да се проучат добрите практики – все пак във всички страни от ЕС има по-развити електроенергийни пазари, от които може да се черпи опит;
- да се обсъди приложението им в България с всички заинтересовани страни;
- да се изготвят както законопроектът, така и подзаконовите нормативни актове, тъй като реално те уреждат работата на пазарите;
- чак тогава да се приемат измененията в чл. 100 от ЗЕ, които включват добавяне на две алинеи.

Вместо това първо се правят промените и тепърва предстои да разберем какви ще са ефектите от тях, както и какви грешки ще е необходимо да се поправят. А последните са почти гарантирани, както стана ясно от друго изненадващо събитие от края на 2017 г. – глоби, наложени от Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за енергийно и водно регулиране на ЧЕЗ и ЕВН. Като оставим настрана факта, че това също се случва точно преди празниците, което силно ограничава времето за обжалване на решенията, глобите на КЕВР повдигат редица въпроси.

Те са за смяна на електромер без подписи от двама свидетели на снемането на старите показания, за което ЕВН е глобена с по 3 млн. лв. От регулатора обясняват, че са с "вързани ръце", тъй като според тях нарушенията са повторни, а според Закона за енергетиката повторните нарушения се наказват с трикратния размер на максималната законова санкция. Това ни връща в началото на 2015 г., когато Законът за енергетиката се променяше по пет пъти годишно и когато именно бяха прокарани популистките изменения, с които максималната санкция бе увеличена.
Дори и да има нарушения, за които санкция от 3 млн. лв. да е оправдана, липсата на подпис при подмяна на електромер едва ли е от тях, тъй като се нарушава принципа на пропорционалност между нарушение и наказание. По този начин популисткото опиянение от 2015 г. създава предпоставки за абсурдни ситуации, които от своя страна могат да доведат до съдебни дела. Такива вече има заведени както от ЕВН, така и от ЧЕЗ.

Това са само две илюстрации на сбърканата политика в сектора и то само от седмицата преди Коледа и за съжаление те не са единствените. Още по-лошото е, че те не са в резултат на погрешна политика или на някаква идеология, а на прибързване. Процесът обикновено протича по следния начин: създава се обществено напрежение, политиците се опитват да го тушират с бързи, но крайно нерешителни и непремислени промени, а последните обикновено водят до нови абсурдни ситуации, ново обществено напрежение и нови прибързани действия. Неминуемо при провеждането на политики грешки ще бъдат допускани, тъй като никой политик, бизнесмен или човек не е съвършен, но те могат да бъдат сведени до минимум, ако са достатъчно добре обмислени (включително проучване на международния опит) и са консултирани с всички заинтересовани страни, като са взети предвид техните (аргументирани) становища. Решението не е революционно, но управляващите все още отказват да го приложат.

Българската журналистика е на болнично легло

От интервю на "Дневник" с Валдо Лехари, потомствен германски вестникар, издател и вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA)

Свободата на медиите във вашата страна лежи на легло в болницата и са нужни подходящи лекарства и свежа кръв, за да излезе оттам.
Проблеми с медиите, с корупцията, с управлението има навсякъде в Европейския съюз. Свободата на медиите, както и демокрацията е процес. Това е нещо, което се практикува всеки ден, за което се бориш всеки ден, подобряваш го непрекъснато.
Да, то се случва на различно ниво в Германия или Франция. Но същите проблеми има в Полша, в Чехия, в Италия Затова не мисля, че е справедливо да бъде обвинявана единствено България.

Проблемът е, че след приемането на една страна в ЕС не съществува механизъм за развиване на демокрацията, свободата, универсалните човешки права в нея. През последните 15-20 години се говори изключително за пари, а моята теза е, че междувременно се създаде ценностен вакуум, недостиг на политическа култура, на демократично поведение, морал, стандарти. И това в значителна степен е така, защото се говори за пари, пари, пари.

Процесът на научаване на свобода на словото, какво може и какво не може да правим, на практика се провали, защото бе движен не от следване на ценности, а от това кой има повече пари.

Ще помогнем на българите, за целта могат да се използват европейските институции в Брюксел и Страсбург, но и вие трябва да свършите своята част от работата. Има много неща, които Европейският съюз не може да стори, както и че някои действия трябва да се вършат и тук - успоредно. Без съмнение може да има помощ, да се прояви солидарност, да бъдат привлечени приятели, за да работят заедно за каузата, включително журналисти и издатели. Но основното е, че средата, в която се случва всичко това - в която на хората се дава надежда да не се предават, предизвиква се промяна - се създава тук, отвътре, в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Усвояващата еврофондове класа ще ни вкара в задънена улица 7 Усвояващата еврофондове класа ще ни вкара в задънена улица

Очевидният приоритет на правителството са подаръците за олигарси, казва пред "Капитал" съпредседателят на партия "Зелените" Владислав Панев

17 фев 2018, 3070 прочитания

България в спокойни води 1 България в спокойни води

По-голямата част от растежа се дължи на икономическия подем в Европа, но истинският въпрос е какво ще се случи след след 2020 г.

15 фев 2018, 2989 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Никой народ не е само герой и голмайстор

И още: Нуждаем се от Япония, за да защитим свободата; Корупцията в България е като колективна зрителна измама

КАТ в ерата на електронното управление

Докъде стигна пътна полиция в е-услугите

Кой кой е и колко губи в българските медии

Извън двете големи телевизии почти всички други български медийни компании са на загуба или много ниска печалба

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено"

До 1 март галерия "Арте" представя графичните картини на Гюзелев

Театър: Приятно ми е, Ива!

Най-новата премиера на "Театър 199"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 17.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал"

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.02.2018 Прочетете