Хората обичаме светлината и се страхуваме от тъмнината. Асоциираме я с неизвестното, непознатото, злото. В нашето въображение там се раждат чудовища. Е, и в бизнеса е така.

Какво искат голямата маса протестиращи за Пирин? Светлина. Искат да виждат концесионера на ски зона Банско. Защото обичат Пирин и всеки от тях го чувства като свой. Искат да бъдат убедени, че концесионерът е читав и няма да унищожава природата на планината. На практика, това значи да имат информация за собствеността и мениджмънта на "Юлен", за договореностите с държавата и общината, за отношенията му с банки, хотели и други фирми, за въздействията му върху околната среда и местната общност, за нивото на спазване на законите И всичко това да бъде налично с обществен достъп, което днес значи – на един клик разстояние в интернет.

Какво им дават държавата и концесионерът? Тъмнина. Нито собственик, нито ясни параметри на сделката, нито ясни оценки на въздействията Всъщност, даже по-зле. Малкото налична финансова информация показва, че "Юлен" има очакваните високи приходи, но почти ежегодно са на загуба и концесионните плащания са незначителни за мащаба на бизнеса.

Защо бе, хора? Защо правите простотиите на разни гиганти от петролния бранш, които спестяват стотици милиони и въртят едни огромни акцизи и ДДС-та. За едни 10% корпоративен данък ли е целият зор при вас? Та това е най-ниската ставка в света – почти като в офшорна зона. Не си струва!

Не, не е незаконно, но дразни ужасно много. Защото ски зона Банско е очевидно успешен и развиващ се бизнес, който със сигурност печели. Как иначе ще създава зимният туризъм – половината, от който се случва в Банско – около 1 милиард лева от БВП? А и ако губехте, щяхте ли да искате да го разширявате с нови лифтове?

Никой не уважава губещи компании. Загубата в бизнеса е равна на неуспех, некадърност, некомпетентност. Означава, че не сте в състояние да управлявате собствената си компания, камо ли пък външните й въздействия върху околната среда и интересите на всички засегнати групи. Това ли искате да покажете с тези фалшиви отчети? Съмнявам се.

------------

Gender срещу sex

Истериите срещу Истанбулската конвенция са пропаганда

От коментар на оперната певица Александрина Пендечанска в нейния фейсбук-профил

Фотограф: Николай Дойчинов

По реакциите за Истанбулската конвенция имам едно недоумение:

Не разбирам реакцията на всички националисти, тъй наречени консерватори и пр., които по отношение на правата на жените се оказват далеч по-близки до ислямистките си братя в разбирането за мястото на жената в семейството и обществото - тя не е друго, освен машина за удоволствие и възпроизводство, която, като им е кеф бият, като им е кеф... й правят деца.

Ма, защо, бе, мъжаги, тогава пропищяхте орталъка, че Европа била "нападната" от ислямисти и всякаква "друговерска измет", с която споделяте основни ценности във виждането ви за света и мястото на половината човечество - или до печката, или в кревата, или под камшика! Аз викам да слагаме бурките и да се приключва! И последно по темата за тази толкова преекспонирана и същевременно напълно неразбрана и изопачена Истанбулска конвенция!

Аз съм имала шанса да бъда отгледана в умерено-либерално семейство и много добре си давам сметка каква роля играе възпитанието и образованието в разбирането на социалните роли, които възприемаме в живота. Аз знам, че съм РАВНА на всяко друго човешко същество и нямам нужда да бъда защитена от конвенция. Но аз съм имала шанса да бъда възпитана така. Не всички са имали този шанс. Не всички могат да се защитят сами! Тази конвенция е за тях!

Това, очевидно, никак не се харесва на всички, които по един или друг начин винаги се опитват да ни закарат в посоката на изток! И успяват да въздействат дори на умни и модерни хора с прозападни критерии за нормалност. Това е само и единствено пропаганда и пълно изместване на разговора и значението на Истанбулската конвенция! Тази пропагандна машина работи неуморно и не спи - от Явор Дачков до Волен Сидеров, завладяваща в неистовите си усилия територии и хора, които по никакъв начин нямат нищо общо с тях!

----------

"Игра на тронове"

Защо полската дипломация се активизира в София

От коментар на Александър Андреев за "Дойче Веле"

Фотограф: Kacper Pempel

Докато изявата на Доналд Туск произведе голяма новина в България, посещението на неговия сънародник Яцек Чапутович няколко дни по-късно остана в периферията на общественото внимание. Вярно, че първият е президент на ЕС, а вторият - "само" външен министър на Полша. И че двамата принадлежат към два настръхнали един срещу друг политически лагера в Полша. Но независимо от всичко това фактът, че новоизбраният полски външен министър избра за своя първа дестинация тъкмо България, е твърде многозначителен и затова заслужава по-внимателно взиране.

"Яцек", както дружелюбно го нарече във Фейсбук българската министърка Екатерина Захариева, не избра София за първа спирка единствено заради европредседателството. Два дни по-късно Чапутович отива в Берлин - и полските наблюдатели са категорични, че тази програма е необичайна.

Предишното правителство на управляващата в Полша партия "Право и справедливост" изопна почти до скъсване отношенията както с ЕС, така и с Германия. Сегашният рейд на Чапутович очевидно подава сигнал, че Варшава ще търси затопляне, включително и поради сериозната заплаха от така наречения "ядрен удар" - задействането на член 7 от европейските договори, според който след няколко процедури и при сложно изчислени начини на гласуване една държава-членка на ЕС може да бъде лишена от права заради нарушение на договорите.

България едва ли открито ще се присъедини към Вишеградската четворка, която в момента се опитва да се профилира като противотежест на Брюксел и "старите" членки - и която със сигурност ще гласува против член 7. Но полският външен министър навярно все пак е опипал почвата в София, доколкото "вишеградците" смятат, че "Брюксел" се държи арогантно към цяла Източна Европа и че на бившите комунистически страни мястото им е рамо до рамо с Полша, Унгария, Чехия и Словакия.