С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 19 яну 2018, 11:04, 11242 прочитания

Накъде върви София: По песимистичния сценарий

Засилват се пасивността и незаинтересоваността на жителите към града

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проф. Вили Лилков, преподавател по физика в МГУ "Св. Иван Рилски", бивш общински съветник в София няколко мандата
Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на практика не са стартирали.
През миналата година започнаха дискусии за визията за развитие на София до 2050 г. Наистина сега е времето за тях, но без анализ на изпълнение на целите, заложени в Общия устройствен план (ОУП), дискусиите нямат смисъл. През 2003 г. планът бе приет след тригодишен труд на стотици специалисти, които заложиха дългосрочната визия на София като европейски транспортен, културен, научен и образователен център, град на културно многообразие, интелигентно място за живеене, зелен град, съхранил връзките си с планините, с хармонично стилово и естетическо съжителство...

При актуализацията на плана през 2009 г. специалистите установиха, че: "жилищната система се развива по песимистичната прогноза", но отново заложиха на оптимистичен сценарий и препотвърдиха заложената визия. Тъй като средата за обитаване, жилищната политика и демографията са основополагащи за развитието на всички системи на града, задължително е да изясним накъде върви София и кой от предвидените в генералния план сценарии се сбъдва. Това ще помогне и на дискусията за дългосрочната визия за управлението на столицата в следващите години.


Демографска картина

Столицата расте на основата на механичен прираст. В нея днес живеят 17.2% от населението на България при 13.8% през 2001 г. Ускорено нараства населението в надтрудоспособна възраст, с трайна тенденция на отрицателен естествен прираст. Още преди десет години то надхвърли 1.3 млн. души - число, залегнало в ОУП като песимистична прогноза за населението към 2020 г.

Една от главните урбанистични цели на плана бе "активиране на периферията" и "разтоварване на компактния град от неприсъщи функции и прекомерен натиск на обитаване". Тази цел не е постигната - през 2000 г. 92.5% от населението на столицата живеят в компактния град, а 7.5% в периферията. Днес съотношението е 93.3% към 6.7%. За европейските столици съотношението достига 75%:25%.



Засилва се дисбалансът "северен град - южен град". На практика в столицата има два града: "южен" от жп ареала към Витоша и "северен" от жп ареала към Стара планина, които драстично се различават по качеството на средата. Теренните резерви на южните райони са на изчерпване, а там, където се строи, няма предварително изградена инфраструктура.

Намалявa населението в зоната на активно влияние на столицата. Софийска област e рядко населена, с нисък трудов потенциал. Механичният прираст идва основно от Севрозападния и Югозападния регион. Идеите в ОУП бяха София да стане мотор на тяхното развитие, а се вижда, че резултатът е негативен.

Състояние и тенденции на жилищния сектор

По площ жилищният фонд (46.4% от панелен тип) е достатъчен да задоволи нуждите на населението. Строителството на жилища в града е активно, но нарастването на населението изпреварва ръста му. В по-голямата си част фондът е амортизиран, а 34% от него (над 205 хил. жилища) се амортизират ускорено. Все още 400 хил. жилища са без топлоизолация и не отговарят на нормите за енергийна ефективност, а процесът на саниране е бавен и не докрай ефективен.

През 2001 г. необитаеми са 68 хил. жилища, днес бройката е удвоена (23.5% от жилищния фонд). Средно 6 хил. жилища годишно сменят предназначението си и е реална заплахата централната градска част да загуби функцията си "обитаване".

Като цяло жилищната среда в София е добре благоустроена, но надеждността и качеството на инженерните мрежи са ниски. Част от жилищните комплекси са с недоизградена вторична инфраструктура, жилищните блокове са с лоши топлоизолационни, шумови, експлоатационни и естетически качества. Голяма заплаха за комплексите е постепенното им западане и напускане от хората с финансови възможности, защото повече от полвината от собствениците нямат достатъчно доходи, за да поддържат жилищата си и общия сграден фонд, и тези, които искат да поддържат и променят средата, я напускат. Засилват се пасивността и незаинтересоваността на жителите към града.

Независимо от големите инвестиции в последните години във ВиК сектора канализацията продължава да е проблем на общината - над 51 хил. жилища нямат канализация, а загубите на вода остават високи.
Общинският и държавният (ведомствен) фонд наброява 35 хил. жилища (5.8%). Строителството на общински жилища за последните пет години се свежда до около 60 жилища в районите Люлин и Връбница, а държавата отдавна не строи. Общината предоставя жилища само на семейства в тежко положение, а висококвалифицирани кадри, научни работници и преподаватели и млади семейства на практика нямат достъп до общински жилища.

Липсва система за жилищно кредитиране, което да разшири търсенето към по-неплатежоспособни клиенти, а за поземлена банка изобщо не се говори. Проблемът с гетата се решава много бавно на фона на нарастващите проблеми, които те предизвикват. Столичната община се нуждае от 19 хил. социални жилища и тази необходимост следва да намери решение в плановете на общината.

През 2003 г. ОУП постави за решаване проблеми, определящи за средата за обитаване, по които за съжаление все още не се работи активно и целите едва ли ще бъдат изпълнени до 2030 г.:

- Преструктуриране на деградиращи производствени зони с цел изграждане на вторични градски центрове. Тези територии са разположени на основни радиални и рингови артерии, инфраструктурно и транспортно са добре обслужени, но се нуждаят от мащабна рехабилитация и реконструкция. Преструктурирането и по-интензивното им използване ще привлече инвестиции, които иначе се насочват към усвояване на нови територии без инфраструктура, и ще повиши качеството на живот в периферните райони на столицата.

- Подобряване качеството на публичната инфраструктура. Продължава да е лошо състоянието на тротоарите, на голяма част от уличната мрежа и на осветлението. Лошо е транспортното обслужване на периферните райони, паркирането е проблем не само в центъра, липсва система от пешеходни зони и велоалеи. Голямо е замърсяването на въздуха с фини частици (15.8% от домакинствата се отопляват на дърва и въглища и само 3% на газ), София продължава да е измежду най-шумните европейски градове.

- Градски дизайн и качество на средата. Няма единство и хармония при благоустрояването на София както по отношение на публичните пространства, така и по отношение на силуетите и фасадите на сградите. Липсват чешми, обществени тоалетни, няма единен стил в градското обзавеждане. Дори уличните табели като задължителни градски ориентири са рядкост, да не говорим за нещо по-модерно. Хиляди бетонни гаражни клетки незаконно са окупирали стотици декари от зелените площи на София, ремонтите и новото строителство на общината са със съмнително качество.

- Големите проекти за хидропарк "Искър" и северните територии; за развитието на минералните извори и Витоша; за системата от мини ВЕЦ-ове; номинирането на историческия център на София за Световно културно наследство и пр., се преписват от програма в програма. Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на практика не са стартирали. Реконструкцията на знакови софийски паркове и тази на минералните бани се отлагат от много години. София изпитва крещяща нужда от модерни малки спортни зали и комплекси за ученически и масов спорт, но в момента общината е много далече от заложените в ОУП цели.

Проучването на ЕС от 2009 г. постави София на последно място по озелененост между европейските столици - класация, която е валидна и днес. За постигане на целите по отношение на зелената система и спортните обекти е необходима преориентация на бюджетните приоритети, огромни инвестиции и сериозен ресурс за поддръжка, което отново поставя въпроса за публично-частното партньорство, за което София все още не е дала успешен пример. Излиза на дневен ред и въпросът дали съществуващото административно деление на столицата и формата на политическото управление са подходящия модел днес, три десетилетия след тяхното установяване.

Каква оценка може да бъде дадена на София по отношение на средата за обитаване се вижда от заложения в ОУП "Прогнозен модел за развитие на жилищните територии и жилищната политика" с три сценария за развитие, наречени оптимистичен, реалистичен и песимистичен.

Ето какво предвижда песимистичната прогноза отпреди 15 години:
- Прираст до 2020 г. от 180 хил. нови жители (случило се е през 2007 г.);
- МК "Кремиковци" продължава да бъде силен стагниращ фактор;
- Канализацията в южните територии още не е изградена;
- Мащабно саниране на комплексите не е започнало;
- Реконструкцията на "черните петна" не е проведена;
- Инфраструктурата на центъра не е подменена изцяло;
- Паркирането на автомобили не е решено;
- "Северният" град не е с нормирани екологични параметри;
- Мащабната рехабилитация и реконструкция на старите производствени зони не е стартирала;
- Жилищният пазар покрива тънък слой от потенциалното търсене;
- Жилището не е приоритет на държавата и общината;
- Проблемът "бездомство" не е получил политическо решение;
- Няма достъпни ипотечни инструменти и система за субсидиране;
- Общината не е създала поземлена банка.

За съжаление критериите на песимистичната прогноза са валидни днес. Това е повод не само за дискусия, а за сериозни политически решения и отговорни управленски действия, иначе приказките за модерен европейски град ще бъдат само повод да се изпият по няколко кафета повече и резултатът ще е същият.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3247 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2663 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Защо Меркел отива в София

Затънала до гуша в проблеми, посещението ѝ едва ли е просто акт на любезност

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10