Икономически прочит на казуса Банско: кой губи и кой печели

Когато Боян Петров предложи решението ЗА втори лифт, но НЕ и застрояване в 45% от Пирин, аз се зарадвах, че това е едно наистина конструктивно решение - да се пусне втора кабинка, без да се прави нищо друго в защитения национален парк.

В решение от 29.12.2017 на МС Таблица 32 третира "Строителство, ремонт и реконструкция" в 45% от Пирин като потенциално разрешими. Предложението на Боян не го позволява. В приетото от правителството решение "Дейности по изграждане на писти и строителство на въжени линии и съпътстващата ги техническа инфраструктура" отваряха голяма врата за интерпретация. Предложението на Боян ги конкретизира в "Дейности по изграждане на една туристическа въжена линия (втори кабинков лифт)".

За съжаление Нено Димов показа ясно каква е неговата истинска позиция. Той изрази несъгласието си предложения от Боян Петров вариант, който всъщност отговаря на обществените очаквания, включително на местните хора в Банско. Това означава само едно: правителството ни е заблуждавало през цялото време - въпросът не е за втората кабинка.

В икономическите курсове в Харвард има много примери, които показват, че развитието на туризъм тип Банско и тип Слънчев бряг неизменно води до ниски доходи за местните жители. Туризъм, в който цените са толкова ниски - заради неограниченото предлагане на нискокачествени услуги, обрича печалбите и заплатите в местната икономика да остават на ниски равнища. Най-лошото на този тип туризъм е, че веднъж наложен, промяната му е много трудна, почти невъзможна.

Кирил Петков е завършил Harvard Business School, основател и преподавател в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет (известните Харвардски курсове в СУ). Акционер е в компанията за разработената в България хранителна добавка Proviotic, една от най-популярните и скъпи в САЩ.

Фотограф: Надежда Чипева

Банско в момента пада точно в този капан. Липсата на каквото и да е градоустройство и неограниченото строителство на нискокачествени апартхотели са довели до следните икономически ефекти:

1) едни от най-евтините цени за нощувка в зимен курорт в Европа;

2) едни от най-ниските нива на заплати в сектора "зимен туризъм" в Европа;

3) свеждане на печалбата на хотелите на местните жители до почти нулеви нива;

4) множество нови проекти в риск от фалит с пълна загуба за инвеститорите;

5) огромно количество лоши кредити към банки, които са давали заеми в района.

Ако хората от Банско губят от тази стратегия дългосрочно, кой би спечелил?

Това са групите, които биха печелили от продължаването на такава политика:

- Местните власти при наличие на високо ниво на корупция: ако местните власти могат да събират подкупи за всяко ново разрешително за строеж, те биха подкрепяли такава стратегия, защото увеличава възможността за приходи от корупция.

- Предприемачи пред фалит: тази група би искала разрастване на ски курорта максимално бързо с цел създаване на краткосрочен маркетинг балон, който да им даде прозорец за продаване на апартаментите от закъсалите им проекти.

- Банка, която се надява, че ако по-малко от гореописаните предприемачи фалират, нивото на лошите кредит също ще намалее. Това би било особено критично, ако нивото на лошите кредити в такава банка вече е високо.

С изключение на тези три групи всички останали губят и най-вече местното население, което би имало много по-висок стандарт на живот, ако развитието на курорта се фокусира върху увеличаване на добавената стойност на услугата, вместо върху неограниченото предлагане на нискокачествена услуга.

В този смисъл предложението на Боян Петров дава възможност за втора кабинка, като опит да се балансират донякъде направените досега грешки в развитието на Банско, но прекъсва стратегията за разрастване на курорта-гето.

Ако правителството обслужва интересите на една или повече от трите групи, които единствено печелят от тази стратегия, то би оставило своето решение от 29.12.2017 непроменено.

Сега е време правителството да покаже за чии интереси работи - на всички граждани и на местните жители на Банско или на трите специални заинтересовани групи: местна власт, която иска повече приходи от корупция, група фалиращи предприемачи на апартхотели, взели лоши инвестиционни решения, и банка с високо ниво на лоши кредити в района.

Аз все още имам още надежда, че премиерът ще се осъзнае и коригира грешката на правителството и решението на Боян Петров ще се приеме. В противен случай поне ще е ясно то за кого работи.

Още по темата

Проект на ГЕРБ и "Обединени патриоти" улеснява строителство на писти и лифтове във всички планини

от Дневник,10 фев 2018

Банско зад кадър

Местният бизнес не издържа конкуренцията на евтините туристически услуги след строителния бум

9 фев 2018

За влиянието на ски туризма върху биоразнообразието в България

от Дневник,3 фев 2018

Нено Димов хвърли в кошчето варианта на Боян Петров за Пирин

Природозащитници опровергаха аргумента му, че предложенията са несъвместими с плана за управление с примери от действащия

19 яну 2018

Боян Петров: Има разумно решение за Банско и ще го предложа

С нова промяна в плана за Пирин известният алпинист посочва как втората кабинка може да се построи, без да буди обществена тревога

17 яну 2018

Банско: новите щрихи на стария казус

Осем въпроса и отговора за това защо решението на правителството буди подозрения

4 яну 2018

Покажи още

Facebook
Twitter
Зарче
Email
Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg

							Етикети:
	
			апартхотели
		
			Банско
		
			Боян Петров
		
			втора кабинка
		
			лифт
		
			лоши кредити
		
			ски зона
		
			туризъм

Прочетете и това

Защо гражданското правосъдие в София ще продължава да бъде бавно?

Раздуването на щата на съдии няма да ускори правосъдието, ако не спре хитруването с насрочването на делата

22 апр 2019, 226 прочитания

Лични данни за правителствена употреба

Или защо се бави изборът на нов състав на Комисията за защита на личните данни, при това преди избори, когато лични данни са особено чувствителен въпрос

22 апр 2019, 412 прочитания